Не излагам в галерии, защото трябва да финансирам всичко сама с пенсията си, а и там задължително трябва да продадеш, за да ти вземат 30%
Катя Бадинска-Лекова е от Дупница. Завършила е Химико-технологичния университет през 1965 г., откъдето е магистър по химия. През 1973 г. получава докторска степен в областта на инструменталния анализ в органичната химия. Тя е доцент от 1985 г. в същата област. От 1996 г. до 2016 г. е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Автор е на повече от 60 научни публикации, една книга и 7 патента. Участва активно в научни форуми в България и чужбина във връзка с анализ и контрол на различни химикали и продукти. Член е на Съюза на учените в България, Съюза на хранително-вкусовата промишленост и др. Катя започва да рисува в началото на 70-те години на 20-и век и първата й изложба с маслени бои е през 1981 г. в София. След това продължава с пастели, а по-късно използва алкидни бои върху стъклени повърхности.Картини на Катя Лекова се намират в частни колекции в България, Австрия, Чехия, Германия, Англия, САЩ, Хонконг. Миналия месец тя направи изложба на римските мозайки от I до VI век, разкрити по българските земи, в галерия „България“ в центъра на Рим.
– Г-жо Бадинска, къде е пресечната точка между химията, рисуването и дарителството, с което е известен родът Ви в Дупница?
– Първо е дарителството. Предците ми дядо Яне и баба Стефания били бедни, но честни и работливи. Имали хан в Дупница, където отсядали много хора, между тях и „разбойници“. Един ден те им оставили на съхранение две торби с жълтици, като им заръчали да ги пазят 3 месеца. Минали 3 месеца, после още 3, но никой не дошъл да си прибере жълтиците. Тогава дядо Яне и баба Стефания натоварили на магарета торбите и ги откарали в Рилския манастир. Така станали едни от щедрите негови дарители и били изографисани в цял ръст в църквата. Самата аз съм правила много дарения. През 2018 г. изпратих на благотворителен търг в Лондон своя картина, нарисувана върху стъкло. Тя бе откупена от благородник в британската столица, а спечелените пари бяха изпратени за деца в България. Дарих на музей колекция от 28 експоната, свързани с нашия бит, култура и изкуство. Голяма част от нещата са изработени от моята майка, родена през 1911 г.. През 30-те години на миналия век моята майка е учила в Стопанското училище в Дупница, много реномирано и популярно за времето си. А там, освен дантели, са изработвали и бродерия с фина китайска коприна. Експонатите, които дарих на музея в Поморие, вече са оформени в колекция и съм доволна, че по този начин успях да съхраня родовата памет, пък и това е частица от паметта на народа ни. И да не забравя – дарих картина дори на Белия дом. На 22 ноември 1999 г. бях в София с приятели и гледахме фойерверки над църквата „Ал. Невски“. Тогава на свое първо посещение в България беше американският президент Бил Клинтън. Докато се възхищавахме на гледката, приятелите ми подхвърлиха идеята да нарисувам фойерверките и да ги подаря на Клинтън. Направих картината, обадих се в посолството, но от там ми казаха, че бил минал срокът за дарения. После ми звъннаха, че картината все пак минала на художествен съвет, била одобрена и ще бъде изпратена в САЩ с дипломатическа пратка. И след 3 месеца получих писмо с благодарности и подписано от Бил Клинтън. Разбрах, че картината ми се съхранява в галерия на Белия дом, където се събират подаръците от цял свят.
– Рисувате от…
– … от 1973 г. Започнах с маслени бои, после минах на пастели, сега на стъкло. Всъщност цял живот съм живяла с изкуство и музика, макар че нямам спомен какви оценки изкарвах в училище по рисуване. Помня, беше около един 8-и март. Казах у дома – сега сме без вечеря, защото имам потребност от изкуство. И изсипах един гипс в чиния… Сега у дома всички врати и прозорци са изрисувани. И всички бутилки. Като почнах със стъкло, подсъзнателно почнах да правя грунд, за да може боята да се задържи. Ето това е отговорът на въпроса за връзката между рисуването и химията. Класическият метод е с изпичане в пещ, но аз нямам такива условия у дома и си правя рисунките по моя технология. Боята я наслагвам по 2-3 пъти, като след всеки слой се чака 24 часа. Работя с токсични разтворители, с маска и очила, така че ковида не го усетих изобщо. През 2016 г. се пенсионирах и оттогава рисуването е всичко за мен. То е хоби, а понеже хоби не се продава, и аз не продавам, само подарявам. Мой колега от ЮЗУ направи за Клинтън бронзова скулптура на орел, а от посолството му платиха 200 долара. Е, за мен е важен процесът на създаването на една творба, не комерсиалният момент.
– Миналия месец направихте изложба на мозайки върху стъкло в Рим. Как стигнахте до Вечния град?
– Първо се запалих по подовите мозайки. Красотата им буквално ме плени. През 2018 г. видях изложба на мозайки от Капитолийските музеи в Археологическия музей и това беше началото. След това наблюдавах мозайките във вила „Армира” в Ивайловград, в Стара Загора и др. И започнах – първо нарисувах мозайката от Малката базилика в Пловдив, а първата изложба направих през 2019 г. в старинен Пловдив. През 2021 г. исках да направя експозиция и в Малката базилика, но пандемията попречи. Та така се започна. Отивам, снимам, връщам се в София и я правя върху стъкло. И когато се натрупаха доста, реших да организирам такава с помощта на нашия Институт за култура. Ковидът забави представянето, но в крайна сметка ми се обадиха миналия декември и ми дадоха дата през януари. Едва ли е случайност, че датата беше 20 януари – рождения ден на татко, който е роден преди 120 години. Очаквах, че ще са само българи посетителите, но дойдоха и много италианци. Беше невероятно изживяване. Бяха посланикът и зам. министърът на културата. Още не мога да повярвам, че нещо толкова хубаво ми се случи. Първоначално изложбата трябва да остане до края на януари, но поради големия интерес към нея я удължиха с още една седмица. Донесох си от Рим плаката, който бяха изготвили за нея – на български и италиански език, голям е колкото входна врата. Тази изложба е пътуваща и е с мисия да популяризира римските мозайки, разкрити по нашите земи.
– Виждам от профила Ви, че освен рисуването сте доста запалена и по пътуванията?
– О, да. Имахме една малка къщичка в София, продадох я и като се започна… Норвегия, Нова Зеландия, Хаваите… Доста пообиколих. Една от първите ми картини върху стъкло е след пътуване до Аляска. Там забелязах малък витраж със Северното сияние и реших да пробвам и аз. Напоследък обаче се усещам, че у дома си е най-добре – с маска, очила, стъкло пред мен и четка в ръката. И със семейството. Имам 4-ма внуци и 1 правнучка.
– Да Ви върна малко към образованието, на което все пак сте отдали 20 години от живота си. Правителството иска да плаща семестриалните такси на всички студенти – държавна поръчка, обаче бизнесът настоява броят на студентите да бъде намален с 15 000, за да се подобри качеството на образованието. Къде тук е златното сечение?
– Наскоро четох, че нивото на образование в България е толкова ниско, че бакалавърската степен се равнява на средно образование. От много време у нас всички могат да станат студенти, че и до дипломи да стигнат. В Германия, където най-малкият ми внук учи химия, още в първи курс е такава цедка, че продължават само най-упоритите и мотивираните. Не е важно количеството, а качеството.
– Не планирате ли да направите изложба и в Благоевград?
– Приятели от Катедрата по химия ми го предложиха, но аз отказах. Разходите по една изложба са доста големи, а понеже аз не продавам, трябва да финансирам всичко от пенсията си. Аз и в София затова не излагам в галерии, защото там задължително трябва да продадеш, за да могат галеристите да ти вземат 30%.
Разговаря: ВАНЯ СИМЕОНОВА
