Райна Велинова със съпруга си Сашо Велинов в Канада
Майката на Райна Велинова - Марийка, с братята и сестрите си
Дългогодишната счетоводителка Райна Велинова е родом от село Бистрица, но живее от години в Дупница. Тя е от стар армънски род. Гостуваме в дома й, за да ни разкаже за нейния живот.
„Родът на баща ми Джимови идва от Гърция, живеели са в планината Грамостян. Моят дядо по бащина линия Атанас Джимов се жени за баба ми Василка, която била гъркиня. Преселват се от Гърция в гр. Пещера, в Родопите. Отглеждали са стада от 1000 овце, 20-30 коня и кози. През зимата са използвали пасищата край Бяло море, а лятото – в Родопите. Една от лелите ми ни е разказвала, че те са били доста богати. Имали са злато, бакър, вълна и черги. Една година, когато са летували край Бяло море, се разразила буря, вълните били много високи и поглъщат цялото стадо. Някои от децата са се спуснали да спасяват стадото, но дядо ми се е развикал: „Не, деца, пазете се от морето, стадо се купува…“. Това наложило да започват отначало
.БАБА МИ Е РОДИЛА 15 ДЕЦА, ОТ КОИТО СА ОЖИВЕЛИ 8.
Те са се заселили в Пещера, там си направили нови къщи и имат 14 внуци и внучки, от които имаме архитект на гр. Пещера – Стела, имаме братовчед, който е бил директор на БКС – Костадин Тихов, един от братовчедите ни е бил началник на МВР в София, друг е инженер и университетски преподавател във Варна. От този род Джимови едно от момчетата е моят баща – Димо Джимов. Той се жени и има една дъщеричка, която умира, а от притеснение умира и съпругата му… Мината Узунов /гражданин от Дупница/, отива в Пещера по онова време и се среща с баща ми, заговарят се. Узунов знае, че в дупнишкото село Бистрица има жена, която е сама и живее много трудно с четирите си деца. Така татко идва в село Бистрица с 20 коне с бакър, жени се за майка ми, а през 1944 г. се раждам аз. Татко не правеше разлика между мен и заварените деца. Бяхме общо петима – три момичета и две момчета. Двете ми сестри се омъжиха за власи. Сестра ми Зоя се омъжи за Янко, а сестра ми Яна се омъжи за Щерю. И двете прекараха един чудесен семеен живот. Власите много си обичат жените. Брат ми Георги се ожени за българка и живяха щастливо. Татко е знаел пет езика – влашки, гръцки, турски, български и ромски“, разказва за рода на баща си Райна Велинова. И продължава с един спомен за него: „Спомням си, че когато работех във финансите като данъчен агент и таксувах пазара в Дупница, който се намираше в двора на църквата „Свети Георги Победоносец“, след мен вървеше един монах. Дойде и ме попита: „Вие ли сте дъщерята на Димо Джимов – Райна?“. Отговорих, че съм аз. Тогава той ми разказа спомен за баща ми и добави, че не помни друг човек с такава голяма памет като него.
А ето каква е и случката: Баща ми е работил в Горското стопанство в Рилския манастир и пренасял с конете дърва, а през зимата посещавал манастира. С голямо внимание слушал преводача, който разказвал на туристите за историята на светата обител и историята на всяка икона в църквата. Веднъж група гръцки туристи дошли да разгледат Рилския манастир, но преводачът отсъствал. Тогава моят баща ги посрещнал, разказал им историята на Рилския манастир и за всяка от иконите в църквата. Гърците го попитали дали иска да му платят, а той отказал. Поискал в замяна да нахранят в ресторанта конярите му. Той беше балканджия човек, с добра душа и винаги готов да помогне на хората. Родът на майка ми Марийка е от Гърция. Дядо е бил сирак и е израснал при благородните хора Паризови от Дупница, които са отглеждали сираци. Гледат баща ми до 18 години, намират му жена – Елена, и го женят. Родът на майка ми има 27 внуци, като 22-ма живеят в Румъния и петима в България. С всички роднини от Румъния и от България поддържам много добри отношения. Така от неграмотните родители са произлезли корабни инженери, пилоти, лекари, зъболекари, учители…
ЕДИН ОТ БРАТОВЧЕДИТЕ – ДИМИТЪР, БЕШЕ КМЕТ НА ГР. КОНСТАНЦА.
Той е бизнесмен, има фирма и в нея работят много роднини, помагат си. Неговата дъщеря завърши в Канада за зъболекар“, изрежда факти от семейната памет Райна, докато стигне и до своето житие. „Родена съм през 1944 г. в село Бистрица, община Дупница. Израснах в семейство с прекрасни родители. Майка ми беше природно интелигентна жена. Знаеше много приказки и всяка вечер ни разказваше. Преди лягане винаги ни караше да се измиваме с билкова вода, а когато бяхме болни, ни лекуваше със серна вълна и никога не боледувахме дълго. Възпитаваше ни да уважаваме майката и думата „мама“ означаваше много за нас. Помагахме в домакинската работа, в отглеждането на животните и всяко дете си имаше свое конче. Когато се налагаше да яздим конете, качвахме се на дувара и без седло яздехме.
НИКОГА НЕ СМЕ ПРОТИВОРЕЧАЛИ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ, АРМЪНИТЕ ВИНАГИ СА СИ ПОМАГАЛИ, И ДО ДНЕС СА ЗАДРУЖНИ. НА СВАТБИ И КРЪЩЕНЕТА СЕ СЪБИРАМЕ ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА СВЕТА.
Имам прекрасни спомени от моите начални учителки в село Бистрица – Михайлова и Павлова. Спомням си, че трябваше да напишем съчинение кой какъв иска да стане, като порасне. Аз написах, че искам да стана като моите любими учителки, които според ума преценяват учениците си. Моите учителки останаха много развълнувани и прочетоха съчинението ми и в учителската стая. Казаха, че ще говорят с родителите ми и да ми помогнат да уча в благоевградската педагогическа гимназия. Аз много се зарадвах, но не споделих с мама. Една вечер у дома дойде на посещение директорът на училището Георги Караколев, който е от село Бистрица. Той каза на майка ми, че учителският съвет на училището е взел решение да ме изпрати да уча в педагогическата гимназия в Благоевград, тогава беше Горна Джумая. Но мама каза: „За нашите деца Горна Джумая е далече… Имаме ние човек в града, който казва къде ще учат децата ни“. Аз изпратих директора и се разплаках. И така на следващия ден мама ме заведе в Паризовата къща и те ме записаха в Промишленото училище, завърших с добър успех. След това завърших вечерна гимназия… Работила съм в общината като данъчен агент. След това работих като касиер в БКС /Благоустройство и комунално стопанство/. След като бях касиер, предприятието се премести в квартал „Ценеви“. Построихме сграда на БКС. Имахме много добър и интелигентен директор – Раденко Кузманов. След това работих като счетоводител, бяхме 10 в предприятието. Работих 35 години в БКС с един задружен и сплотен колектив, днес се срещаме и си общуваме с моите колежки Мила Конярова, Славка, Райна, Росица Цекова, Любка, Невена Палева и др.“, изрежда фактите за своята професионална дейност като счетоводител Райна Велинова. Райна и Сашо Велинови са имали 53 години щастлив семеен живот, от който имат две дъщери и внуци. „На 19 декември 1962 г. се запознах с бъдещия ми съпруг Сашо Андонов Велинов, който работеше като сменен майстор в ЗИО – Дупница. Свекър ми Андон Велинов беше първи секретар на БКП в града, а свекърва ми Фикия работеше като магазинерка. Родителите на съпруга ми ме имаха като тяхна родна дъщеря. Живеехме заедно с тях задружно 14 години. Голямата ми дъщеря Антоанета живее със семейството си от 12 години в Канада, а малката, Дима – в София. Почти всяка година ходя на гости при дъщеря си в Канада. Със семейството й съм разгледала много красиви места, които през живота си не съм успяла да видя. Храната е хубава, българите работят много, не знам колко получават… В Канада има хора от различни етноси, но по-хубава държава от България няма. Жалко, че нашите млади хора напускат цветуща България и търсят препитание в чужбина“, допълни с голямо вълнение Райна Велинова и посъветва управниците: „Българските политици трябва да мислят за народа си. Прогониха младите хора. Няма по-добри хора от българите…“.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
