Преди дни от историческа обиколка „По стъпките на фараоните“ в Египет се завърна проф. Магдалена Глушкова от Благоевград, дългогодишен преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Придружаваха я дъщеря й доц. Мария Граматикова, преподавател по кинезитерапия в ЮЗУ „Н. Рилски“, и зет й Аргир Граматиков. Дълго планираното пътуване те са съчетали с най-подходящото време за екскурзии в Египет, с рождения ден на проф. Глушкова и 60-годишния юбилей на зет й. Завърнали са се със стотици снимки и сувенири, които ще напомнят за видяното. Проф. Глушкова прие с охота да разкаже за впечатленията и незабравимите преживявания от срещите й с величествените останки на древната египетска цивилизация.
– Проф. Глушкова, преди дни се завърнахте от Египет, пренебрегвайки препоръката на МВнР да не се пътува и обявена от министерството ІV степен на опасност при пребиваване в страната. Разкажете каква е ситуацията в Египет в разгара на военната операция в Газа?
– Обмислях от дълго време пътуване в Египет, но Ковид-19 го осуетяваше. Тази година обаче реших рожденият ми ден да бъде не с традиционна почерпка, а почерпка с максимална обиколка надлъж и нашир в Египет – от А до Я, с децата ми. За съжаление здравословното състояние на съпруга ми не му позволи да ни придружи, защото обиколката включваше целодневни преходи. Проучих туристическите фирми и избрахме предлагащата мащабната програма в 5-звездни хотели и 5-звезден круиз по Нил до южната част на Египет – Асуан, в близост до суданската граница, 8 вътрешни екскурзии до всички значими места в Египет и вътрешни полети за пестене на време.
Кацнахме в курорта Хургада, притеснени от военната ситуация в Египет, и наистина видяхме много военни и полицаи. Водачът ни успокои обаче, че ситуацията е обичайна. Прегледаха документите ни и на място срещу 25 долара получихме визи и влязохме в страната. Отправихме се към Хургада – град на Червено море, характерен с луксозни хотелски комплекси, ол инклузив програми, целодневни анимации, СПА, програми за забавление на възрастни и деца, с ресторанти в комплексите и на брега на морето.
– Колко голяма беше групата ви?
– В чартърния полет бяхме 150 души, но по програмата „По стъпките на фараоните“ бяхме около 27 души, другите останаха на почивка в Хургада. Изненада ме фактът, че значителна част от групата ни идваше по нашата програма не за първи, а за пореден път.
– Оказа ли се червено Червено море?
– Червено море не е червено при Хургада, а тъмносиньо. Вероятно в други райони е червено. Виждаха се потоци кораби, пътуващи към Суецкия канал и на юг към Индийския океан. Там останахме няколко дни.
– Има ли в Хургада някакви останки от времето на фараоните?
– Няма място в Египет, което да не е свързано с древно строителство и с фараоните. Рамзес II обединява Египет, но дотогава всяка област е управлявана от фараон, като всички са представяли величието си чрез строителство на храмове, а заслугите и имената им са изписани по стените им.
В Хургада ни предложиха програми по избор: екскурзии с лодки със стъклени дъна, откъдето се наблюдава флората и фауната в Червено море, която е изключително красива, или целодневно сафари, дълбоко навътре в Сахара. Ние предпочетохме Сахара с посещение на бедуинско селище, сафари и вечеря с програма в стан в оазис. Направи ми впечатление, че пустинята е различна от тази в Израел и Палестина. Оказва се, че преди милиони години Египет е бил под вода и част от пустинния пясък е от корали, остър, стъкловиден, сивкав, груб, по-различен и като усещане, затова затворените обувки бяха задължителни. Раздадоха ни и очила, маски и ни обучиха да връзваме тюрбани с препаска пред носа, за да не се вдишва опасния пясък при сафарито и вятъра в Сахара.
– При бедуините какво видяхте?
– Показаха ни начина си на живот и препитание. Бедуините са около 11 процента от населението на Египет. Правителствата опитват приобщаване, но те не приемат друг начин на живот, освен пустинния. Основната им дейност е отглеждане на камили и кози. Не видяхме обаче кози, нито овце, а стада от камили. Изготвят се продукти от камилско мляко, занимават се и с ръкоделие – ето тази гривна е тяхно дело. Ръчно шият и бродират чанти и възглавници с пустинни сюжети. Плетат гривни и гердани от камилска прежда. Предлагат и амулети.
Аз си купих пустинна роза. Не знам дали си чувала за това уникално растение, което изглежда като напълно изсъхнал бурен. Поставен във вода обаче, оживява. Пустинната роза е възпята в песните и поезията в Арабския свят. Попитахме как да я съживим и бедуините ни казаха – просто я хвърлете във вода в стъклен съд, за да има светлина. Бедуините имат строг морален кодекс. Ако някой отсече дърво, го наказват с глоба (камила). Казват, че дърветата и растенията имат душа.
Там имаше много групи, включително и български. През октомври и ноември започва пикът в туризма, макар температурата в южната част на Египет да беше около 40 градуса, а в София 16-18 градуса. През ноември е по-прохладно и вероятно по-леко за дългите преходи.
– С какво ще помните този рожден ден?
– Бедуините като разбраха, че имам рожден ден, решиха да ни омесят хляб без вода, с камилско мляко. Хлябът е типичният арабски – кръгъл, тънък като палачинка, точи се и се пече като кора за баница, не е хрупкав.
След сафарито в пустинята яздихме камили. Оказа се, че са много по-високи даже от конете. Голяма атракция. Разходихме се в пустинята. Разгледахме местната растителност. Купихме си билки за чай, масла за различни нужди – и като шампоани, и като кремове. По този начин и чрез туризма бедуините реализират продукцията си и така живеят.
– Какво ви казаха за икономиката на съвременен Египет?
– Аз смятам, че икономиката им би се развивала повече, ако жените работеха, защото днешните египтянки не работят извън дома, а се грижат за семейството, или ако работят, това са предимно високообразовани жени, служещи в държавния сектор. В частния сектор работят мъже. На круиза по Нил, по хотелите и ресторантите, по плажовете – навсякъде работят мъже. Обслужването е на високо ниво и попитахме как мотивират персонала, защото общо взето заплатите не са високи. Обяснено ни бе, че за едно работно място кандидатстват много хора. А и египтяните са гостоприемни и приветливи хора.
– Интересно, какво е усещането, когато стъпваш по тази древна земя с богата история?
– Египет се счита за най-древната страна в света, с история от около 5000 години, а има данни, че е населявана от хора от преди 250 000 години. Усещането при стъпване в тази древна страна не може да се разкаже с думи. Невероятно е! Надмина всичките ми представи и очаквания. Тази екскурзия си заслужава всеки заплатен лев и това е ниска цена за предложената програма. Имахме осем вътрешни екскурзии до всички значими места – с автобуси, с вътрешен полет, с 4-дневен круиз по Нил с акостиране за екскурзии.
– Къде се отправихте след Хургада?
– От Хургада с автобус отпътувахме за Луксор и след около три часа и половина пристигнахме в града на Нил, близо до Долината на царете. Разстоянието между Хургада и Луксор е около 280 км, но по пътищата колите са малко и преходът е лек. Запитахме защо са малко колите на пътя и ни бе обяснено, че според закона при закупуване на кола купувачът плаща еднократен данък, равен на стойността на закупената кола, и това затруднява египтяните.
Луксор е южен град на левия бряг на Нил, известен с каменните си кариери. Тук е и огромният храм Карнака, разположен върху останките на древна Тива. Издигнат е от Рамзес II и е посветен на боговете Амон Ра, Мут и Хонсу. Впечатлява с гигантските си колони. С други думи, Луксор е древният град Тива, сега с около 480 000 жители.
– Какво представлява Долината на царете?
– Абсолютна погребална пустиня! И с такъв остър пясък, не е типичният, който познаваме. Ако туристът е със сандали, може да нарани краката си. Досега са открити 62 гробници на фараони. В Долината на царете беше стълпотворение от хора, групи от цял свят и огромни опашки пред гробниците, а трябваше да се бърза, защото служители приканваха към движение. Престоят вътре е кратък – не можеш да разгледаш в детайли. Снимаш и после гледаш.
Ние обаче имахме време да видим най-важните четири – на Рамзес I, Рамзес VI, Рамзес IХ и на Тутанкамон. Гробницата на Тутанкамон е по-малка от останалите, но красиво изписана. Бях учудена, че е единствената мумия на фараон в гробницата, в която е погребан. Всички останали мумии са в музея в Кайро. Открито е лицето му, черно, както и краката му. Попитах и ми казаха, а после и четох – това е единствената оставена в погребалната си камера мумия. Гробницата е открита 1922 г. и е първата неограбена, която показва на света блясъка на фараонските погребения. А не е ограбена, защото над нея е имало друга гробница, която е ограбена, и не се е предполагало, че има вход и камера под нея.
– Не е ли потискащо в подземията на гробниците?
– Не! Задушно, но не е потискащо. Искаше ми се за всяка гробница да имам възможност да разгледам детайлите на рисунките, изписването на йероглифите, картушите по стените, стенописите.
Такова богатство на изображения, на отразени дейности на фараоните и на отношенията помежду им, към децата, съпругите, любимите, към природата, войната… Египетските йероглифи са разчетени преди два века благодарение на Розетския надпис. Текстът на каменната плоча е изписан на древноегипетски (с йероглифи и с демотическа писменост) и на древногръцки. Но както много други артефакти, за съжаление е в Британския музей. Разчитането на египетското писмо е заслуга на французина Жан-Франсоа Шамполион (1822), затова бюстът му стои на предно място в Националния музей в Кайро до снимката на Розетския камък.
– Какво представляват картушите?
– Имената на египетските фараони са изписвани в картуши още през четвъртата династия. Първият открит фараонски картуш е на Снофру. Водачът ни обясни, че всеки фараон е имал два картуша, които представляват златни или сребърни продълговати медальони, като от едната страна с йероглифи е изписано името му, а от обратната страна – знаци за благословии. А защо имали по два картуша?! На единия е изписвано тайното (божествено) име на фараона, давано от жреците и скривано от враговете, защото се считало, че узнавайки божественото му име, враговете ще владеят душата му. На другия картуш е името, дадено от родителите му, известно на народа.
Едно от първите неща, с които се заехме при пристигането ни в Хургада, бе да открием златарско ателие и да си поръчаме картуши. Моят личен картуш е сребърен, защото сребърните са по-красиви. Навсякъде в храмовете са изписани картушите на фараоните, които туристът, разчитайки йероглифите, сам открива имената им.
– Продават ли се артефакти от времето на фараоните?
– Копия се продават навсякъде! Копия! При покупка на древни артефакти от антикварни магазини (законни или незаконни) износът е невъзможен, защото контролът на границата е непреодолим. Туристите са предупредени.
Запознати бяхме и с древните технологии на изготвяне на естествени трайни бои, използвани в храмовете и гробниците. За стенописите най-голям проблем е било създаването на натурален траен син цвят, другите цветове са били трайни. И е видно, че трайността им е хилядолетна. Това научихме в работилница за папируси. Показаха ни технологията, след което ни въведоха в магазин с папируси. Другата работилница беше по каменоделство, работеща от незапомнени времена. Уникално! Каменоделците отговаряли за изсичането на образите директно в камъка, а след това в храмовете и гробниците, част от образите са оцветени, а другите – не, но релефни, издълбани в камъка. Там ни посрещнаха с музика и танци, а отговорникът бе облечен в тениска с надпис „България“ и роза под него. Такива танци ни показаха, благославяйки на български: „Ха, късмет! Добре дошли! Ха, успех! Заповядайте, скъпи гости!“ и т.н. В това време каменоделците демонстрират всички етапи от ваянето на каменни фигури, след което ни поканиха в магазина им с каменни миниатюри и пана.
Преди отпътуването от Луксор посетихме грандиозния храм, построен от първата жена фараон Хатшепсут, царувала 25 години, която изобразявала себе си с брада, за да я възприемат като мъж фараон. Видяхме и колосите на Мемнон – две масивни каменни статуи, изобразяващи седналия фараон Аменхотеп III.
– Пътували сте и по Нил. От къде до къде?
– С круизен кораб пътувахме 4 дни на юг към Асуан с акостиране за различни екскурзии. Така от Луксор отплавахме към Есна и Едфу и на юг чак до Асуан. Нил е сравнително плитка и разлята река. Дълбочината й е до 11 м, което определя и големината на десетките круизни кораби, които са толкова много, че едвам се разминават по реката. На плитките места са изградени шлюзове, които се затварят, покачват нивото на Нил в участъка и преминават определен брой кораби, които са 3-5-етажни.
Плавайки, акостирахме между град Едфу и Асуан за разглеждане на брега на Нил древния храм Ком Омбо, който е комплекс от два съединени храма на две враждуващи божества – Хор и Собек. За боговете, враждата и храмовете им има данни в интернет, затова не ти разказвам подробно.
Близо до суданската граница е най-южният град Асуан и асуанският язовир „Насър“. Тукашният ни водач Мохамед разказа, че е строен до 1970 г. от Съветския съюз. Аз добавих, че и българи са участвали в строителството му, и той допълни: „Да, шлюзовете са правени от български хидроинженери“. Огромни стени и шлюзове, огромна водна маса, огромен язовир. Преди години е имало обаче опит за взривяването му, затова там сега има военна база и достъпът е строго контролиран. Въобще, почти навсякъде военни придружаваха туристическите групи, което е обичайно, а не заради събитията в Газа. Просто грижа на държавата за безопасността на гостите в страната.
С помощта на ЮНЕСКО редица исторически обекти са били нарязани и преместени за построяването на язовира – най-известният храмов комплекс от тях е грандиозният Абу Симбел (преместен с 65 метра по-високо), храмът на Изида на остров Филе, храмът от Тафис. Мощността на Асуанската ВЕЦ е колкото на нашата АЕЦ „Козлодуй” (пети и шести блок), около 2100 мегавата.
Храмовете, съоръженията и пространствата в Египет са огромни, което е свързано с много ходене и огромно натоварване, защото искахме да видим всичко. Съграденото в древността от архитекти, инженери, художници, скулптори спира дъха ни.
– След Асуан къде се отправихте?
– От Асуан със самолет до Кайро за около час и си спестихме цял ден, който щяхме да загубим, ако пътуването на 850-те км бе с автобус. Кайро е мегаполис, жителите му са 10 млн. (2021), а с предградията си (голям Кайро) е около 17 млн. Настаниха ни в луксозни хотели. Когато пътувахме с автобуси из провинцията обаче, се виждаше ръчно земеделие, бели магаренца (дори в градовете) и в същото време супер модерни къщи. Контрастите са огромни – както е и у нас!
Отправихме се към Националния музей в Кайро. Имам стотици снимки, снимането е срещу заплащане. Но има и забранен сектор, където са мумиите на фараоните. В останалите зали също има мумии и саркофази, но те не са на фараони. И в музея бе стълпотворение на групи, така че нямаш време да се насладиш на това, което виждаш. Тъжно е, че Розетската плоча е изнесена в Лондон, а не където е мястото й – в Кайро. Разбира се, има хиляди безценни, изящни експонати с историческа стойност, които накратко не могат да бъдат описани. Затова си закупихме множество каталози за домашните ни библиотеки.
– Щом човек е в Египет, не може да не види пирамидите…
– След музея в Кайро с автобус се отправихме към Гиза, която се оказа административен център с 3,5 млн. жители, на 5,5 км от Кайро. Пирамидите по мащаб са неописуеми. Изумяваш се от колосалните размери, създадени от човешката ръка, без технологии.
Препоръчаха ни да не влизаме в Хеопсовата пирамида, защото погребалната камера на фараона е най-горе, под върха на пирамидата. А тунелите вътре са тесни, без вентилация и трудно се диша. Обаче да отидеш в Рим и да не видиш папата… Двете с дъщеря ми Мария се изкачихме, нямаше как да не влезем! Другите от групата се отказаха, защото водачът предупреди, че качването е непосилно и може да не се справим. Тунелите водят нагоре, но имат разклонения с наклони в различни посоки. Има осветление, но няма кислород. Горе, под върха, ми прилоша. Задушавах се! Изкачването е дълго, по съвсем тесни стълби, на места тунелът е висок и проходим, на места се лази. Както проходът, така и погребалната камера не са украсени, защото Хеопс е починал внезапно. След ограбване на гробницата му е останала основата, върху която е бил положен саркофагът. Липсва украса, рисунки или надписи. Самият вход към камерата е съвсем малък отвор с размери около 60/60 см.
Видяхме пирамидите. Разгледахме сфинкса – огромния „защитник“ на пирамидите, изсечен в скалите. От всички колоси е видно, че древните са имали дълбоки познания по геометрия, кинематика, статика, това е огромно тегло. Ъгълът, под който са строели външните стени на пирамидите, е бил с определен градус, в зависимост от височината, защото на една от пирамидите (на Снорфу, изписва се и Снофру) се руши, тъй като градусът (490) не е бил спазен. От което следва, че древните са изчислявали конструкциите, силите на натиск на каменните блокове помежду им и върху терена за осигуряване на устойчивост.
– Край пирамидите какво се случва?
– Там се предлагат забавления – езда на камили, придвижване от пирамида до пирамида с каляски, разходка и пазаруване на малки пазарчета, които са навсякъде. Има и комични неща. Оказа се, че в Египет трябва да се пазариш с търговците, които обявяват многократно по-висока от реалната стойност. Водачът ни предупреди обезателно да се пазарим, в противен случай цените са двойно-тройно по-високи. Има и други комични ситуации. Ние тримата в пустинята бяхме вече яздили камили. Край пирамидите камилари канят туристи да се качат на камилата за снимки, но после не им разрешават безплатно да слязат, като поставят каквато си искат цена. А животните са високи и се подчиняват на камиларя, без който не може да се слезе. Водачът ни предупреди и за тази ситуация.
– Как бяхте облечени тогава – подходящо или неподходящо?
– Температурите бяха ужасно високи, а бяхме предупредени: с къси панталонки и с къси поли – не. Бях с дрехите, с които бях на нашето море през август – със същите блузи и със седем/осми панталони, с плътни обувки заради пясъците, шапка задължително. И шал, с който си криех ръцете от горещото слънце, особено когато се чакаше пред гробниците (там беше ад), въобще трудно се понася горещината. А и вътре в гробниците няма вентилация, а туристите са хиляди.
– История, история! А как ви се стори египетската кухня?
– Изключително богата! Много странно, в пустинята имаше невероятно разнообразие на салати. В хотелските ресторанти и на круиза се предлага богата арабска, средиземноморска и европейска кухня. На мене най-много ми допаднаха салати – комбинации от зеленчуци и кореноплодни, някои непознати за нас. И риба, вероятно нилска. Изключително разнообразие и на десерти, сладкиши, всякакви плодове.
– А как се хранехте? Порцион или на шведска маса?
– Неограничено! В Хургада имахме осем хранения на ден: 3 основни, 3 допълнителни и 2 от тях бяха тематични партита (сладоледени, торта партита и др.), в които обаче не участвахме – идваха ни в повече. А и нямахме време да се застояваме в ресторантите. Освен това имаше и коктейл бар с безплатни коктейли и други алкохоли, които извън комплекса са много, много скъпи в Египет. На круиза обаче ол инклузивът не включваше напитки, поради което си купувахме бира за 10-12 долара, еспресо кафе или капучино за 8-10 долара. Закуската включваше чайове и леко кафе (американско), което обаче не ни бе достатъчно.
– Някаква древна напитка опитахте ли? Бирата каква беше?
– Египетска, на вкус като нашата (европейска) бира, но не усещахме алкохол. Като нашата безалкохолна бира. Вкусна, но без алкохол. Местното уиски бе по-скоро като коняк. Мохито коктейлът им беше добър.
Ислямът не допуска употребата на алкохол, но местните са толерантни. Не гледат с добро око жени, поръчващи си алкохол, но не го показват. Така че са любезни, сервират, приемат. Ежедневно пиехме и местни чайове (чай се нарича „шай“) от каркаде или лимонова трева. На круиза след поредната екскурзия ни посрещаха с топла и влажна хавлиена кърпа за избърсване на ръцете и чай от каркаде (с вкус на чай като от вишна, без захар, леко кисел).
– Усещаше ли се по поведението на египтяните притеснение и угриженост във връзка с войната в Газа?
– Не го показваха, но навсякъде имаше военни. Аз смятам, че присъствието им е редовно и не е свързано с Газа, защото преди повече от десет години там имаше терористични актове с групи туристи от „Ислямските братя“. Смята се, че в най-южната част около Абу Симбел все още има клетки на ИДИЛ, затова се предполага, че президентът им, докато бяхме там, не позволи отваряне на граничния пункт с Газа (Рафах) за палестинци, а само за хуманитарна помощ, защото се допуска, че хора от „Хамас” може да се укрият в южната част и да създадат проблеми на страната. Но това е хипотеза. След прибирането ни у нас разбрах, че все пак контролирано границата е отваряна за палестински граждани и ранени. Слава Богу, невероятната екскурзия, същинско приключение, завърши безпроблемно за всички ни.
– Едно обобщение за Египет накрая?
– Изумена съм от мащабите на древното строителство, от провежданите политики на мелиорации и управление, древната бройна и данъчна система изписани по стените на храмовете. Видяхме съоръжения, по които са следели нивото на Нил през годината за определяне момента на сеитбата. Сезоните са били три (на четиримесечия) – сеитба, развитие на растенията и прибиране на реколтата. Всичко е изписано по стените на храмовете – години на добра и лоша реколта, личните заслуги на фараоните и отношенията помежду им. Преди обединението на Египет различни части на страната са управлявани от фараони и помежду им е имало различни отношения.
Влюбих се в Египет и за страната не може да се разкаже с думи! Тя трябва да се види.
Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
