
Д-р Кирил Петков е роден на 10 ав-Д-р Кирил Петков е роден на 10 ав- густ 1927 в китното дупнишко село Дяково, махала Кукая. Тази година празнува със семейството си своя 90-годишен юбилей. Завършил е специалност „Стоматология“ в Медицинска академия – София. Професионалната му кариера стартира в село Дяково, след това е работил в градската болница и Военна болница в Дупница. 25 години е бил началник на отделението по стоматология в бившата Работническа болница в Бобов дол. Д-р К. Петков има две дъщери – доцент д-р Малина Петкова и д-р Любка Младенова, която е семеен лекар в София. Внукът му Деян е доктор по финанси и икономика, Радослав е агроном, а Пламен Младенов е вратар във ФК „Марек“ /Дупница/. Д-р Петков има 5-има правнуци – две момчета и три момичета. В кабинета на именития лекар разговаряме за живота и професионалната му кариера.
– Д-р Петков, на 10 август навършихте достолепните 90 години. Как посрещнахте юбилея?
– Посрещнах 90-годишния си юбилей със семейството си в семейната ни вила в Сапарева баня. Имам прекрасно семейство. Двете ми дъщери са лекари. Голямата ми дъщеря – доцент д-р Малина Петкова, е преподавател в Медицинския университет в София. Тя е една от водещите лекари в ендокринологията и диабетологията. Другата – Любка Младенова, е семеен лекар в София. Имам прекрасни внуци и правнуци. Голямата ми дъщеря има един син – Деян, който е доктор по финанси и икономика. Малката дъщеря има двама синове – големият й син Радослав е агроном, а малкият й син Пламен Младенов завърши НСА – София и е вратар във ФК „Марек“ /Дупница/. Имам и правнуци – две момчета и три момичета. Радвам се на прекрасно и сплотено семейство. На рождения ми ден бях поканил и две роднински семейства. Получих много подаръци и една кафемашина.
– Вашият дядо Велин Петков е бил кмет на село Дяково. Откъде идва любовта Ви към денталната медицина?
– Роден съм на 10 август 1927 г. в село Дяково, в махала Кукая. Детството ми беше като на всяко селско дете. В началото бях говедарче, след това помагах в стопанските дейности на родителите ми. Основното си образование завърших в родното си село Дяково, а средното в Дупница. Имах голямо желание да уча електроинженерство, но един мой съученик ме насочи към стоматологията. Записах специалност „Стоматология“ в Медицинската академия в София. Любопитен факт е, че факултетният ми номер 2708 съвпадаше с началните цифри на ЕГН-то ми. Мисля, че това нещо ми носи късмет. Имах малки неприятности в началото на следването ми, тъй като времето беше такова. Моят дядо Велин Петков е бил кмет на село Дяково в началото на Първата световна война, а след това е бил осъден от Народния съд.
– След завършването Ви работите като участъков зъболекар в село Дяково. Разкажете за Вашата професионална кариера?
– След като завърших висшето си образование, началните ми години бяха в село Дяково. След две години заради добрата ми работа ме преместиха в градската болница в Дупница. Работил съм с д-р Ляпчев, д-р Папукчиев, д-р Елка Тодорова и очарователния д-р Владимиров. След това се преместих във Военната болница. Давах дежурства като всички останали лекари, което не се заплащаше и не се компенсираше с почивен ден. Условията за работа на лекарите не бяха на високо ниво, не се плащаше много, обаче за пациентите храната и грижите бяха на високо ниво. Веднъж на мое дежурство постъпи момиче от сиропиталището, а оплакванията й насочваха към апандисит. Изпратих линейка за хирурга, но той беше заминал за София. След два дни момичето почина от гноен перитонит. Военният съд даде 4 години затвор за хирурга, а аз бях уволнен дисциплинарно, за което съм изключително доволен, защото аз и без това исках да напусна болницата. След това търсеха от бобовдолската болница зъболекар със специалност, за да оглави отделението по стоматология. Колегите не ме приеха с добре дошъл, защото смятаха, че след толкова години работа там началническото място не е за мен. След няколко месеца нещата си дойдоха на мястото. Болницата беше нова, с много възможности. Освен това част от персонала бяха специалисти, дошли от София, за да увеличат възможностите си. Главен лекар беше проф. Хаджиолов, началник на хирургия беше д-р Настев от Правителствена болница, д-р Динев – началник на вътрешно отделение. В този климат аз имах възможност да практикувам всичко, което не ми се даваше в болниците в Дупница. Всички рани на лицето, на главата се обработваха в нашето отделение. Хирурзите ми помагаха, но и аз им помагах, поради което ми дадоха отделна стая за моите болни – прецедент, който го нямаше в нито една болница – нито в Дупница, нито в Кюстендил.
– Над 25 години сте били началник на отделението по стоматология в бившата Работническа болница в Бобов дол. Във Вашата стоматологична практика сте спасили много пациенти, които са пострадали сериозно в инциденти. Разкажете за тях?
– През всичките 25 години аз осъществих около 5000 хирургични интервенции. В условията на миньорския труд се получават доста травми – като счупване на челюсти, откъсване на ухо, разкъсване на устни, избити зъби и др. Имам толкова случаи, че не знам кой да Ви разкажа. Ето един такъв: Двама милиционери пътуват с мотоциклет с кош и на завоя в село Мламолово, там има много остър завой, поради несъобразена скорост милиционерът, който е в коша, изхвърча и пада в едно торище, при което главата му беше разрязана. Повикаха ме от хирургия и впоследствие със специален подкожен шев с атравматични игли целостта на кожата беше възстановена. Веднъж в края на трета смяна в мината един от миньорите по невнимание се удря в движещ се механизъм и си чупи долната челюст. Миньорът пожела всякакво друго лечение, но да не се лекува с телове и шини, тогава се наложи по оперативен път да възстановим целостта на челюстта. Но тъй като това ми беше първата оперативна намеса при подобни фрактури, аз помолих началника на хирургия д-р Настев да бъде зад мен. Когато направихме теления шев с моя екип и се двоумяхме дали да правим още един, д-р Настев дойде, опипа челюстта и каза: „Това е достатъчно, затворете!“. Болницата в Бобов дол, която впоследствие прие името на д-р Стоян Сантев, беше на такова високо ниво, че идваха на обмяна на опит лекари от други болници от цялата страна.
– С кои хирурзи, лекари по дентална медицина и медицински сестри сте работили заедно?
– В нашето отделение идваха много начинаещи зъболекари, които станаха големи професионалисти. Едни от тях са д-р Петков от Кюстендил, който понастоящем влиза в ръководството на Българския зъболекарски съюз, д-р Любенов, също от Кюстендил, д-р Груйчева, д-р Хранова. Работил съм с великолепните лекари по дентална медицина д-р Христо Христов, хирурзите д-р Ацев, д-р Лазарков, д-р Табаков, д-р Исак Исаков. Работил съм с прекрасни медицински сестри – старшата Нина Янчева, Лилия Христова, Спаска Иванова, Калинка Владимирова, Ема Бачева, Юлия Димитрова, Василка Колева, Елена Дамянова и много други. Имам 100 години трудов стаж, тъй като винаги работният ми ден е 12 часа. Аз съм на 90 години, но още практикувам, лекувам предимно бедни хора и роми, защото говоря ромски език. Автор съм на три книги: „Ръководство за решаване на кръстословици“, „Разказ за моята фамилия“ и „Моята махала Кукая – минало и настояще“.
– Какво ще пожелаете на Вашите колеги, лекарите по дентална медицина?
– На моите колеги, лекарите по дентална медицина, желая да бъдат живи и здрави. Да се съобразяват с финансовите възможности на своите пациенти, защото здравето на хората е по-важно от парите!
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ДОКТОРА ! ДА Е ЖИВ , ЗДРАВ И РАБОТОСПОСОБЕН КОЛКОТО МУ СЕ ИСКА !
МОЯТ БАЩА Е ОТ СЪЩОТО СЕЛО И СЕГА СЪЩО ЩЕШЕ ДА БЪДЕ НА 90 Г.
МОЛЯ , АКО Е ВЪЗМОЖНО ДА МИ ИЗПРАТИТЕ КОНТАКТ С ДОКТОРА И КЪДЕ МОГАТ ДА СЕ
КУПЯТ КНИЖКИТЕ , КОИТО Е ИЗДАЛ !
БЛАГОДАРЯ !