Навярно най-многолюдният, най-горещият, най-веселият семеен празник на Благоевград се състоя в края на юни, а причина бе рожденият ден на известния музикант Христо Съботинов, който дълго време живее с голямата си любов и съпруга Любимка в Америка.
“Нещата този път бяха по-различни, обяснява Ицо, защото няколко човека от семейството бяхме рожденици и празнувахме заедно. За 25 години досега четири пъти сме чествали рождения ми ден с дъщерите, зетьовете и внуците. Този път се събрахме на купон четирима виновници“.
Дъщерята на Христо и Любимка – д-р Цветомира Съботинова, главен асистент в катедра „Музика“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“, уточнява: „На 24 юни и близко до тази дата са родени баща ми, сестра ми Адриана Съботинова и дъщеря ми Люси Сивикова. Четвъртият рожденик бе приятелят и роднина Симеон Грънчаров“.
Сивикова, Симеон Грънчаров и Адриана Съботинова. Втората от дясно на ляво е Любимка Христова
Едно от най-посещаваните заведения в Благоевград бе препълнено с десетки гости: „Притесних се, споделя Христо, че не мога да настаня всички. Всеки, както е прието, бе дошъл със своя приятелка или приятел, със съпруга или съпруг. Но сърце да е широко, намерихме места за всеки“. Сред присъстващите бе Николай Шушков – бивш управител на област Благоевград, с жена си, сватята на Люси и Ицо, по линия на дъщерята Адриана – Катя Калъмбова, и сватът Сабо Кайчев, баща на зетя Станислав. Тук бе и току-що пристигналата от Америка Александра – дъщеря на Сабо. Да почетат рождениците присъстваха и братята Бисер и Марио, родени отвъд Океана, синове на благоевградчаните Жоро и Деси, приятели на Христо и Люси в Америка.
Пъстър букет от колеги и ученици музиканти на д-р Цветомира Съботинова и половинката й Станислав Кайчев създаваха весела артистична атмосфера. Сред тях бе и талантливият певец и актьор Игор Дамянов от Виница, Северна Македония. Трима китаристи – Станислав с негов ученик и най-възрастният рожденик, свиреха известни хитове, а Игор и Христо пееха. Пригласяха им всички, най-вече с ритмично тропане по масите.
Най-вълнуващият миг, естествено, бе духането на свещите върху две торти от главния виновник Христо Съботинов с подгласници останалите рожденици – дъщерята Ади, внучката Люси и Симеон. Благоевградчани, и най-вече по-възрастните, си спомнят с умиление за представителния дует Христо Съботинов и Любимка Христова, които внасяха блясък, очарование и настроение в нощния живот на Благоевград и в селищата на някогашния окръг, когато в ресторантите, механите и баровете се свиреше музика наживо. Двамата пристигат в родния град на Люси в края на 70-те години на миналия век, дотогава са пеели по черноморските курорти и в Попово, Русенско, откъдето е Христо. След лутания и притеснения в търсене на работа, семейството започва артистичната си дейност със състава на Христо Стефанов в механа „Воденицата“, едно от най-посещаваните заведения в Благоевград и Югозападна България. Стават едни от любимците на благоевградчани и на гостите в окръжния център. Следват изяви в незабравимите „Волга, „Бор“, „Ален мак“, нощния бар на австрийския хотел в Сандански. Свирят на сватби, на семейни празници и тържества на трудови колективи. През летните месеци с различни благоевградски музиканти гастролират по нашите морски курорти, в побратимения Секешфехервар в Унгария, в някогашната Германска демократична република, в Гърция и в бившата Югославия.
Скъпи за Христо и Любимка ще останат гостуванията в Черна гора, където свирят при един от най-големите нудистки плажове в западната ни съседка. През смях Ицо си спомня: „Там се сприятелихме с германци от Западна Германия, те ни караха и ние да се печем голи на морето. Отначало ни беше срам, с Люси се събличахме, но се криехме из дюните, докато накрая се престрашихме и с другите лежахме на пясъка, както майка ни е родила. Но вечер всички в ресторанта на големия хотел „Галеб“, където свирехме – посетители, персонал и ние музикантите трябваше да бъдем с дрехи“.
През 1999 г. семейство Съботинови заминават за САЩ с голямата си дъщеря Цвети, по-късно пристига и малката Ади. Началото е тежко, бащата и майката работят на по няколко места. Момичетата не се задържат в голямата страна, любовта връща и двете в родината, където създават семейства и остават за постоянно.
Трудолюбивите и непреклонни Христо и Любимка постепенно си стъпват на краката, позамогват се и наемат фризьорски салон, който тръгва добре и си извоюва отлично име в Атланта, където са се установили. По-късно теглят заем и купуват къща с двор. Лихвата на кредита е висока, защото са нови за Америка и с още неутвърдено финансово име. Но с много труд и предприемчивост двамата успяват да се изплатят на банката и стават собственици на мечтаната си придобивка, в която живеят до днес.
„Това сега ни дава спокойствие, разкрива Христо Съботинов. – Истината е, че ако в Америка работиш в чужда фирма, никога няма да се оправиш. Отвориш ли собствен бизнес и го развиваш разумно и упорито, нещата ти се подреждат“. Сега в салона работят десетина жени с различен народностен произход, сред тях има и няколко американки. И така за двамата животът им в Атланта продължава четвърт век.
Люси и Ицо си идват всяко лято в България. Тази година пристигнаха в Благоевград през май, за да присъстват на абитуриентското празненство на внука Митко – син на Цветомира.
Мъжът на Цвети и сестра й Ади не са разточителни на думи, но грейналите им лица във веселбата на рождениците говорят най-красноречиво какви чувства ги владееха. Но д-р Цветомира Съботинова не пести емоции и изразява общата нагласа от тържеството:
„За мен семейството, приятелите и дълбоките човешки връзки са онзи корен, от който черпя сила и устойчивост. Срещите с истински хора, споделените мигове, тишината на доверието и гласът на подкрепата – това са онези невидими опори, които ме крепят в трудните моменти и ме вдъхновяват в добрите. Вярвам, че без любовта и присъствието на близките дори най-силната личност остава непълна. А без топлината на човешката връзка – дори най-прекрасната музика звучи празно“.
ВЛАДО КАПЕРСКИ
