Димитър Бербатов се самопредложи за ментор и треньор на всички, които го пожелаят. В своеобразната си „презентация“ бившият национал дава практически насоки в подробен наръчник за съвременния нападател.
„Играта се е променила от времето, когато аз играех, но в същото време – не чак толкова. За да спечелиш мач, все още трябва да вкараш гол – един гол повече от противника. Не мисля, че това някога ще се промени. Грозни, красиви, късметлийски – головете са черешката на тортата“, заключава благоевградчанинът.
„Всеки в отбора може да вкара гол, но всички знаем, че това е работата на нападателя. Аз наистина вярвам, че всеки отбор трябва да има треньор за нападатели, за да могат те да работят целенасочено. Тренирайте два пъти седмично само нападатели, отделно от отбора. В зависимост от програмата ви, дори три пъти седмично. Разбира се, отборът е верига. Но понякога защитници, халфове, нападатели – всяка част от веригата трябва да тренира индивидуално и след това заедно. Просто трябва да знаеш кога и как да го направиш. Но най-креативните халфове трябва да тренират с нападателите, защото от тях се очаква да подават топката. Познаването на съотборниците ти помага да се разбирате по-добре, а това се постига чрез специфични тренировки и повторения. Представи си петолъчна звезда (пентаграм). Визуализирай я в съзнанието си и я наложи върху терена в последната третина. Това са твоите основни движения. Движиш се напред, когато атакуваш, наляво или надясно, за да намериш свободно пространство или да получиш топката, и дори се връщаш дълбоко в собствената си половина, за да я поискаш. Да знаеш кога и къде да се движиш е изключително важно. Ако си близо до вратата – стреляш. Ако си с гръб към вратата – задържаш топката и я подаваш на съотборник, който може да стреля. Когато свикнеш с движението и топката идва при теб, влизат в сила стрелковите модели и таймингът: кога да направиш едно докосване и да стреляш, кога да финтираш и после да стреляш, кога да се събереш преди удар, кога да не мислиш изобщо и просто да стреляш. Преди топката да дойде при теб, гледаш ли едновременно топката, противниците и съотборниците, или си фокусиран само върху топката? Ако е второто – трябва да работиш върху периферното си зрение. У дома трябва да продължиш с повторенията: гледай минали мачове, тренировъчни видеа, анализирай себе си. Задавай си въпроси – как, кога, защо“, препоръчва Бербатов.
„Връщаме се към периферното зрение. Използвай прости, дори глупави упражнения – те работят. Наблюдавай ежедневието. Отиди в парка. Гледай хората, които се движат около теб. Представи си, че си на терена. Не мърдай главата си, виж колко дълго можеш да ги държиш в полезрението си. Играй на PlayStation. Игрите те карат да обработваш много детайли наведнъж и да реагираш бързо – очи, мозък, реакция. Брой предмети в стаята. Представи си, че са съотборници или противници. Използвай VR очила с инсталирани модели на движение, създадени от треньор на нападатели. Трябва да знаеш къде са вратата, защитниците и топката – всичко едновременно. Сега добавяш слоеве към играта си. Сега си повече от просто голмайстор. Сега си различен звяр. Можеш да асистираш, да свързваш играта, да помагаш на съотборниците. Говорене с треньора на нападателите. Разговори със съотборниците. Анализ. Всичко отгоре влиза в действие. Но остани силен в главата Не прекалявай с мисленето и не прекалявай с преиграването в главата си. Няма магическо хапче, което да го оправи. Понякога е просто проклет късмет. И накрая, ако играта ти позволява – импровизирай. Ако си по-талантлив от другите, използвай го. Футболът е парадокс. Няма един-единствен правилен или грешен отговор. Това, което работи за един, няма да работи за друг. Но ако искаш да станеш по-добър във вкарването на голове или дори в първото ти докосване – специфични тренировки и повторения са ключът. P.S. Ако търсиш треньор/ментор на нападатели – знаеш къде да ме намериш“, завършва Берба.
ТОНИ КИРИЛОВ
