Д-р В. Каракостова след поредното пътешествие: В Южна Корея не видях жена с бръчки, догонват Япония – икономическото чудо на Далечния изток

Благоевградското семейство лекари д-р Виктория Каракостова и д-р Николай Нешев се завърнаха от поредното си пътешествие. Те посетиха Южна Корея и Япония в рамките на двуседмична екскурзия, която си подариха за рождените дни. Традиционно двамата съпрузи, които са от една и съща зодия Телец, всяка пролет пътуват до екзотични дестинации, като тази избраха Далечния изток. Ето какво разказа д-р Каракостова за впечатленията от двете държави, пример за висок икономически бум.

„За Южна Корея казват, че е световният център на пластичната хирургия. Като сменявали работата си, корейките дори си правили пластични корекции, за да изглеждат по-добре. Не видях жена с бръчки. Това не се отнася за японките. Много по-делови са, по-забързани, възрастната жена си е възрастна, рядко с боядисана коса.

Това не им пречи да са с най-голяма продължителност на живота в света. Средната продължителност на живота на японците е 88,9 г., корейците са на трето място – с 83,8 г. В Русия например средната продължителност на живота е 65 г., по-малка е, отколкото в Северна Корея – 67,5. Това е показателно, че продължителността на живота е в пряка връзка с начина на живот. Южна Корея направо „диша във врата“ на японците. Няма да са в нещо по-назад. Не ползват много електромобили, карат масово бензинови, при тях „Хюндай“ е навсякъде. Интересен факт е, че основателят на компанията е от Северна Корея и е избягал оттам още в детска възраст. Произхожда от семейство на животновъди и е построил мост между двете държави за превоз на стоки и пътници, а на средата има статуя на крава в памет на неговите родители.

Южна Корея – страната на високите технологии

„Хюндай“ е невероятна компания, и като прибавиш и „Самсунг“ – „върха на андроидите“, Южна Корея има с какво да се гордее. Имат високи сгради, кули, които се конкурират с „Бурдж Халифа“ в Дубай. Жилищните им сгради са средно 30-40 етажни, но с много зеленина. Строителството в Япония е по-ниско заради земетръсния район и опасността от цунами. Видяхме модерното лице на столицата на Южна Корея – Сеул, и стария град. Посетихме императорския дворец, в който в същия ден имаше парад. Много красиви са националните носии на корейките – с кринолинчета, с дантелени къдрици, нищо общо нямат с кимоната на японците. На няколко пъти корейците си били завладявани от японците, но един от императорите успява да ги отблъсне и няколко века живеят самостоятелно. Ходихме до демилитаризираната зона със Северна Корея. Аз влязох и в третия тунел, който е възстановен напълно. Построен е от севернокорейците, за да пускат шпиони към южкорейците. Тръгваш по стръмен път около 350 м, след което започваш да се движиш в изкоп, висок два метра и метър и нещо широк, който е укрепен. Стигаш до отвор, през който се вижда бункер, и от другата страна е Северна Корея. Показаха ни последния влак, който е пътувал по жп линията до 1953 г., докато Корея е била една държава. Когато ги разделят, той спира да пътува. Между двете държави е подписано примирие, няма подписан мирен договор и досега, и затова са в постоянна готовност да воюват. Дели ги една река, която тече от Сеул към демилитаризираната зона, а наоколо е пълно с оризища, заградени с бодлива тел. Страхуват се, защото много са патили. На моста, който ги свързва и дели след подписването на примирието, е имало хора от двете страни, които са се опитвали да минат, но никой не е стигнал до единия или другия край. Защото се наблюдава от двете страни и се стреля. Южнокорейците са сложили на края на прекъснатата жп линия бомбардирания локомотив на влака. Има и две фигури на жени от Южна и Северна Корея, едната облечена в синьо, а другата в червено, седнали на столчета и протегнали ръце една към друга. Има и кутии за писма, които се пускат с призиви за обединение, но от Северна Корея никой не може да отиде там. Много мило е направено, наблизо има будистки храм. Ходихме и до вътрешността на страната, разгледахме старинните им крепости за охрана. Корейците са много мили хора, сърдечни и приветливи. Южна Корея върви много напред, най-развитата страна от Източна Азия. На първо място по качество на здравеопазването в света и на челните места по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес. Южна Корея е лидер в IT сектора – Samsung и LG са сред лидерите на световния пазар, около 90% от корейското население притежава смартфони, а страната е с най-бързия интернет в света,

 „За Япония като за Япония“

Япония не е тази Япония от 70-те години на 20-и век, но все още ни шашка с технологичното си чудо. С най- високата си продължителност на живота, със световноизвестните им марки „Кавазаки“, „Ямаха“, „Мицубиши“, „Нисан“, „Тойота“, „Сони“, „Панасоник“, „Тошиба“, „Сейко“, „Касио“, „Ситизен“. Всичко се прави и произвежда. Аз видях една-две коли „Мерцедес“ и БМВ. Невероятни сгради и технологии. Навсякъде има интернет, който се включва автоматично. В автобуса, който ни вози, имаше постоянно интернет, който сам те намира, нищо не включваш. Така е в хотела, в лобите. В хотелската стая имаше персонален Wi-Fi , който се изписва, като включиш телевизора. Бяхме в един мол, в който се продават най-съвременните компютри, часовници, и то на много по-ниски цени. Например един часовник „Сейко” автоматик, който съм виждала в България на цена 5000-6000 лв., там се продава за 450-500 лв. с 5 години гаранция и какви ли не екстри.

Сградите и хотелите им са невероятни в архитектурен план и много озеленени. Около нашия хотел имаше виенско колело, парк с въртележки за деца, водна пързалка. За Япония може да се каже всичко най- хубаво. Но идвайки от Южна Корея, а аз съм видяла Китай и Виетнам, виждам, че тези държави вървят с бърза стъпка. Това е икономически бум в Далечния изток. Ние като че ли ще си останем Старата Европа. Те се отварят през 90-те години на 19-и век към света и Европа, и това е до 30-те години на 20-и век. След това се почват войни и се прекъсва този рязък възход. Американците им хвърлиха атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, а после им написаха конституцията. В момента японците са с американска конституция. Когато през 1952 г. американската окупация е прекратена и военните сили се изтеглят, Япония започва отначало като феникс от пепелта – изключителен народ. Говорят английски, комуникативни и вежливи, но корейците са по- сърдечни и повече емпатични. Мислят за теб как ще се чувстваш по-добре, съжаляват те, ако страдаш. Например, имахме една жена, която беше по-трудно подвижна и мъжът й я оставяше в автобуса. Японците не разрешаваха да оставаш сам в автобуса с шофьора, длъжен си да слезеш. Жената имаше проблем с коленните стави и се оплакваше, че не може да ходи. Корейците проявиха загриженост, опънаха седалка в автобуса да си почине. Различен народ и различен подход.

Корейците са по-високи и по-красиви от японците. Но историята на Япония е много интересна, с императори и шогуни. Там разбрах, че Токио и Киото са анаграма на една и съща дума. „Кио“ значело столица. Киото е столица 500 г., след това Едо и когато става Токио, сричките се разменят. Посетихме най-стария будистки храм в Нара – първата столица на Япония, както и двореца на шогуна в Киото, образец на средновековно японско изкуство, разгледахме най-големия шинтуистки храм Мейджи. Както се шегуват местните:,,японците се раждат шинтуисти, живеят като християни и умират като будисти“!

От един императорски дворец в Осака си взех късметчета – малки торбички, които се връзват като амулети. От Южна Корея, по препоръка на водачката, си взех дървени украшения за енергийна защита. От битпазара в Нара си взех нещо типично японско – антикварни картини с йероглифи и птици. От Южна Корея си взех козметика. Иначе и в двете страни цените са близки до европейските, а в някои отношения и по- ниски, отколкото в България, и то при този висок стандарт. Спокойно можеш да се храниш в ресторант. Имат всичко, за което може да си помисли европеецът.  Е, рядко ни даваха десерт. В Япония ни даваха крем карамел, но в Южна Корея въобще няма, освен  някой плод. Но в хранителните магазини има всичко и спокойно можеш да пазаруваш европейска храна. Навремето в Китай ми правеше впечатление, че никъде няма сирене и хляб. Но в Япония, макар че не ти сервират в ресторанта, в магазина можеш да си купиш всякакви сирена и кашкавали”, сподели д-р Каракостова.

Що се отнася до България, тя е позната в Япония и в Южна Корея като държава в Европейския съюз, което е най-добрата атестация за нас, добави благоевградската лекарка. Заредена с много положителна енергия от видяното в двете уникални страни, тя събрала спомените си в снимки на различни забележителни места, включително и до статуята на вярното куче Хачико на гара Шибуя в Токио. 

БЕТИНА АПОСТОЛОВА