Д-р Г. Алексиев: Срещата ми с кандидата за кмет Марио Костурков ме мотивира да се кандидатирамза общински съветник и да направим Сандански по-привлекателен за живеене и за бизнес…
Д-р Алексиев, отново влизате в политиката, какво Ви провокира да участвате в местната власт след 4 години прекъсване?
Срещата ми с кандидата за кмет на общината Марио Костурков бе решаваща, повярвах, че наистина има желание да внесе промени в местната власт и да върне на Сандански мястото, което му се полага като един от най-привлекателните градове за живеене и туризъм. Благодарение на даденостите: климат, близост до море, планини и много други неща. Това е даденост от Господ. Когато човек не се занимава с политика, политиката се връща и започва да се занимава с него. Тя определя начина ни на живот. Местните избори определят как да се разпореждаме, да управляваме и стопанисваме общинското имущество, както и да създадем за 4 години условия за по-добро бъдеще на хората. Аз не се радвам, че излязох прав, че решението преди 5 години за обединението на болницата между Сандански и Петрич няма да донесе нищо добро. Тогава мотивът за обединението бе, че има недостиг на кадри, и аз тогава бях против, защото слагането на административна шапка на двете болници няма да доведе до решаване на проблема с кадрите. И това е първият ми мотив отново да участвам в изборите за общински съветник от листата на Партия на Зелените. И вторият ми мотив е, че хората ми се обаждат постоянно и недоволстват от организацията на работа в болницата. Да отидеш в Спешна помощ в Сандански и да ти кажат, че болницата не работи и трябва да пътуваш до Петрич. Говоря за хора с тежък инсулт, майки с деца, възрастни хора… Това са мотивите ми да се върна в политика и да променя този модел. Не съм тръгнал да купувам имоти и да се облагодетелствам от общината, както го правят през годините много от общинските съветници.
Вие от няколко години работите в Благоевград, в момента сте завеждащ хирургичното отделение в болница ПУЛС, преди това бяхте в онкоболницата “Свети Мина”, какви са проблемите в здравеопазването, които Вие можете да решите, ако влезете в Общинския съвет в Сандански?
Ако намеря съмишленици в Сандански, както тук, в хирургията в болница ПУЛС, какъвто е колективът ни, защото нашата работа е екипна, както и съмишленици с кмета на общината и новия Общински съвет в Сандански, има за какво да се боря и да съм в помощ на хората. Населението в общината е младо, останали са в България и те живеят тук, не са емигрирали, както го направиха хиляди, и имат право на по-добро здравеопазване. Фактът е, че двете болници заедно затъват в блатото с единични функциониращи отделения. И Общината спешно трябва да се ангажира с търсене на кадри, с финансиране на болниците, за да не се стигне до закриване. Има начин с друг мениджмът, с нови хора нещата да се променят в болницата и да са в помощ на населението в региона. Да се направи нова болница между двата града. И пациентите да се лекуват при добри битови условия. Аз това предложение го направих преди, когато бях общински съветник, но тогавашният кмет Кирил Котев ми каза, че предложението ми е революционно, не ме послушаха тези хора и сгрешиха.
Вие не сте кореняк санданчанин, но от 17 години живеете и работите в Благоевградска област, основно в Сандански, успяхте ли за тези години да проучите напълно проблемите на жителите в региона?
Не става въпрос само за здравеопазване. Аз вече съм санданчанин и човек на Югозапада, и познавам проблемите на живеещите в Петрич, Сандански, Струмяни и Кресна. Те не се отличават повече от другите общини в страната. Хората ни избират не да се облагодетелстваме ние лично или партийно, а да им създадем по-добър начин на живот. В новия Общински съвет трябва да има кадрови промени. Не ми се иска едни и същи хора 20 години да бъдат част от местната власт. За мен лично това не е нормално. Но това е фактът, тъй като липсва мандатност. И този модел през годините създаде едни монополни, феодални взаимоотношения, много от общините се феодализираха от едни и същи хора. Те гледат само за себе си, а не за интереса на гражданите. Като пример ще посоча, че управители на общински дружества са начело с десетилетия, а това означава, че са влезли в тежки зависимости и не може да очакваш от тези управители да направят нещо ново за хората. Ние нямаме мандатност, и тук е проблемът. Това не е градивно, а е деструктивно.
Много често хората казват, че лекарите трябва да се развиват като специалисти и че мястото им не е в политиката. Какво бихте казали на тези хора?
На тях бих казал следното: че ние сме като всички хора, чупим си колите по пътищата, плащаме си данъците, работим и т.н. Ние, лекарите, не сме изключение от обществото. На мен заниманието ми няма да е само да бъда общински съветник и професионален политик. Работата на общинския съветник е да участва в заседания и в постоянните комисии. А през останалото време ще си бъда лекар, където се чувствам най-добре и полезен. Аз като лекар събирам много голяма обществена информация, при мен се оплакват хората не само от болести, но и от начина на живот. Аполитиката е нещото, което ти дава възможност да промениш нещата. Аз ще си бъда лекар и от натрупания опит, който имам, и от знанията мога да променя някои неща, така че животът да стане по-лесен и по-справедлив. Здравето по определение не е само липса на болест, а в него влизат и много социални и обществени придобивки, и аз ще работя да ги променя. Аз съм идеалист човек, искам да помагам на хората и те трябва да бъдат сигурни в това. Аз съм го доказал в годините. Тогава, когато взеха решението за обединението на двете болници в Петрич и Сандански и на практика за закриването на болница “Свети Врач” при липса на всякакъв местен патриотизъм и неуважение към труда на поколения лекари и медицински персонал, взех тежкото решение да напусна Общинския съвет. На мен мечтата ми не е да съм общински съветник. Като ме пита малкият ми син след години „Тате, какво си направил за Сандански?“, аз ще кажа, че поне съм опитал да направя, и душата ми ще бъде спокойна. Нашето поколение е длъжник на бъдещото поколение. Нашето поколение не е направило нищо. Ние сме участници в едно мащабно престъпление. И аз си платих за моето не-мълчание.
По-конкретно, ако бъдете избран за общински съветник, което за Вас ще бъде втори мандат, каква ще е Вашата кауза, за която ще работите?
Каузата ми ще бъде основно да работя в сферата на здравеопазването. Ние сме длъжници на населението от Кресна, Струмяни, Петрич и на санданчани. С лека ръка бе закрито едно работещо дружество, каквато бе болницата, което бе работещо. То бе затрито и се направи нещо, което в момента е като Франкенщайн. Санданчани никога не са търсили лекарска помощ в Петрич. Никога болницата не е била затворена. От тази ситуация също толкова недоволни са и петричани. Искам да върна здравеопазването, което имахме в годините, когато аз съм работил, и много, и силни лекари преди мен. Тази болница има история и санданчани са имали една добра, работеща болница. Това за мен е престъпление, което се направи с едно безумно прибързано и политическо решение. Ако можем да направим една нова, хубава болница като тази, в която в момента работя аз – болница ПУЛС, с подбран персонал и в центъра е поставен пациентът, с помощта на общините и общинските съветници, това е моята кауза, която ще защитавам. Няма да бъда съветник само за заплата от 600 лева. Вярвам, че е дошло време да се обърне „палачинката“ и Общинският съвет да бъде на ниво. И затова благодаря на Марио Костурков, който ми се довери и повярва в мен и ме включи в листата за общински съветници.
