Никога не съм приемала срещите с д-р Кондев като официални, защото срещу мен виждам добронамерен, усмихнат, широкоскроен и уважителен човек. Разговорите с него винаги са на здравни теми, но този път поисках да ми разкаже личната си история и да сподели факти от родовия си корен, защото отдавна знам, че се гордее с предците си, които са записани като имена в историята на родния му град Разлог.
Д-р Румен Кондев е роден на 22 юли 1957 година в Разлог. В рода му няма преселници, всички са разложани, и с много любов и уважение към предците си започна да споделя родовата си история.
„Дядото на баща ми е Цвятко Кондев. И сега името му е изписано на малката гробищна черква „Свети Георги” в Разлог, защото е бил неин ктитор. Казват ни още Кондеви-Меджилизови, защото дядо е бил представител на българите в турския меджлис, или в турската управа. По време на турското робство в конака е имало над 100 души затворени и той ги е спасил от явна смърт. В семейството на дядо ми са били четирима братя и една сестра. Двамата ми чичовци се занимаваха цял живот с животновъдство. Сред тях и при дядо съм израснал и аз. Третият чичо Исак работеше в банката, а чичо Асен беше околийски председател на партията в Разлог след 9 септември и по-късно беше експерт в Министерството на строителството в София”.
Майка му Магделина, която напуска земния си път преди няколко месеца на 90 години, е кръстена на баба й Магделина Юрукова, която е доживяла 101 години. За своята прабаба д-р Кондев разказва: „Баба Магделина ражда 14 деца. Домът й е бил убежище за участниците в освободителните борби на Македония. В тях участват синовете и братята й. При потушаването на Илинденско-Преображенското-Кръстовденско въстание през 1903 година опожаряват Мехомия и четата на Георги Кондев се изтегля към Пирин в местността Дълбокия андък. Там турците ги обграждат. Само двама-трима успели да се измъкнат, останалите 28 са убити и обезглавени. Тогава баба Магделина разбрала, че в това сражение участват двама от синовете й и двамата й братя, и отишла да провери какво се е случило с тях. Видяла отрязаните им глави, сложила ги в прескутника си, намерила и телата им и ги погребала по християнски обичай. Турците й казвали: „Бабо, евала, бабо, десет турци погуби, докато му вземем главата!”. Всеки път, когато разказвам историята на баба Магделина, настръхвам! Колко силен човек трябва да бъдеш, за да издържиш на подобна гледка! По време на Балканските войни тя губи още двама от синовете си”, споделя д-р Кондев. В местността Андъко сега има паметна плоча с имената на загиналите в сражението на 15 септември 1903 година.
„Майка беше шивачка в дамско ателие, а по-късно работеше в архива на банката в Разлог. Баща ми Борис Кондев 30 години е бил председател на РПК. Беше много уважаван, коректен, справедлив, честен човек. Почина на 88 години. Дотогава, където и да го срещнеха хората, винаги му казваха другарю председател. Имам по-голям брат Иван Кондев -беше учител в Автотранспортното училище, но по-късно се захвана с частен бизнес – отглежда животни и сега има мандра в Разлог. Поддържа добро качество на продуктите си и на всеки се хваля с неговото производство”.
А на въпроса как е избрал лекарската професия д-р Кондев отговаря: „От малък винаги съм искал да помагам на хората и от дете изпитвам съчувствие към възрастните хора. В махалата, където израснах, и дърва съм цепил, и съм ходил на пазар за продукти, от които имаха нужда. И оттогава съм си мислил, че като лекар ще мога да бъда още по-полезен на тези хора и да лекувам болката им. Завърших гимназията в Разлог. Кандидатствах и ме приеха в Медицинската академия в София, където завърших медицина и след това специализирах „Вътрешни болести”. Бях военен лекар в поделението в Разлог. Там много често ходех в Разложката болница, където съм минавал на визитация във вътрешно отделение заедно с д-р Асен Велев, от когото можеше много да се научи. Когато изпращахме болен в София, колегите там казваха: „Защо при нас, вие си имате там професор!”. Работил съм във Военна болница в Дупница, във военния санаториум във Велинград. Голямо впечатление ми правеха военните лекари, професори и генерали, Станко Петров, д-р Викторов, д-р Шишманов. Тогава нямаше коронавирус, но те бяха с едни маски, само очите им се виждаха. И като кажеха: „Колега, какво мислите за този болен?” – трябва да четеш, за да отговориш на въпросите им. Интересуваха се от началото до края на заболяването – питаха за клинични изследвания, за аутопсия… Сега вече е по-различно”.
За д-р Кондев казват, че бил много запален по футбола и има голяма роля в развитието на този вид спорт в родния му град.
„Играех много футбол като юноша, даже по едно време исках да кандидатствам във ВИФ. Като войник в казармата в Плевен тренирах в школата на бащата на футболиста Лъчезар Танев. Като студент бях в отбора на Медицинската академия. След промяната през 1989 година нямаше никакъв футболен отбор в Разлог. Събрахме се запалянковци и на учредително събрание ме избраха за председател на футболен клуб „Пирин” – Разлог и останах като такъв 15 години. Ходехме в гората да добиваме трупи и да продаваме, за да имаме пари за футболните мачове. След като се пенсионирах от военните, бях зам. кмет на Разлог от 2003 до 2007 година, в началото на мандата ми отборът влезе във „В” група и беше голяма радост, голяма еуфория. Общината започна да заделя много малко пари, но вече имаше отношение към развитието на този вид спорт. От 2013 до 2015 г. бях директор на Регионалната здравна каса /РЗИ/ и от 2015 година съм във вътрешно отделение на МБАЛ -Благоевград, където ми се струва, че съм си на мястото. Най-правилното място за мен е да съм близо до болните и да се грижа за здравето им”.
Д-р Кондев е началник на вътрешното отделение в МБАЛ – Благоевград. Питам го дали през всичките тези години е наблюдавал промяна на болестите при хората.
„Преживяхме тежки години на Ковид и ми се струва, че този вирус се отрази почти на всички органи в човешкото тяло, но най-вече на белия дроб и на човешката психиката. Хората станаха по-чувствителни, по-притеснени за своето здраве и се затвориха в себе си. А и самият начин на живот се променя. Дали защото преди бяхме по-млади, повече се събирахме с близки и приятели. Сега хората станаха по-мнителни, по-недоверчиви, по-озлобени, сякаш е изчезнала човещината, която по-често се срещаше преди години. Все по-рядко може да се срещне някой, който да отстъпи място на възрастен човек в автобуса или на бременна жена. Преди веднага някой скачеше, за да седне по-нуждаещият се човек. Но нещата са комплексни. Не е случайно и това агресивно поведение на 13-14 годишни момчета. Не мога да си обясня как може по незначителен повод да се нахвърлиш с ярост и да нараниш човек, и то в такава ранна възраст. Това не мога да разбера. Може би защото доброто е заложено в мен и желанието ми е винаги да правя добро на хората. Мисля, че рано или късно доброто побеждава. А и хората са по-склонни да помнят хубавите неща. Професионализъм и доброта – това са двете качества, които лекуват човека!”.
Не е случайно, че в кабинета на д-р Кондев има много благодарствени писма, подарени му от пациенти в рамка, и човек не може да ги отмине равнодушно.
Неслучайно д-р Кондев стана лекар на годината след ковидната инфекция. Д-р Кондев умее да дава надежда и на най-безнадеждно болния и да прави всичко по силите си, за да продължи живота му.
В момента във Вътрешно отделение на МБАЛ -Благоевград няма ковидно заразени болни.
„Прави се тест в спешно отделение – казва той, – и когато е положителен, болният отива в инфекциозно отделение, но вече тези болни са малко, а и клиниката им не се различава от другите вирусни инфекции. Сега в отделението има около 20 пациенти с вирусни пневмонии, с изострени хронични белодробни заболявания, диабетно болните също се лекуват при нас. Като гледам новините, има развитие на една нова грипна вълна, нова инфекция, но засега при нас е спокойно. Дано да се запази това положение и хората да са най-вече здрави, здрави, здрави! По-ценно от здравето няма!”.
Първата съпруга на д-р Кондев е акушерка, от нея са и трите му дъщери. Втората му жена, д-р Невена Балакчиева, която също е от Разлог, е зъболекарка в Благоевград. За нея д-р Кондев казва: „Вече повече от 30 години живея с добър, състрадателен и добронамерен човек. Две сродни души сме с Невена!”.
Най-голямата му дъщеря Росица е омъжена в Асеновград и има две деца. Тя е завършила Химикотехнологичния и металургичен университет /ХТИ/ в София и в момента със съпруга й имат собствена печатница в Асеновград. Средната му дъщеря Милена е завършила „Публична администрация” и „Право” и работи в служба „Пробация” в Разлог. Тя има три деца, а най-малката Лили е във Виена и е майка на 4 деца – две момичета близначки и две момчета. Тя от 10 клас е харесала фризьорската професия и в момента има фризьорски салон и в родния й град Разлог, където клиентките я чакат с нетърпение да си дойде от Виена, за да им направи прически. Всяка от дъщерите на д-р Кондев е избрала свой път на развитие, но той се надява някой от внуците му да продължи лекарската професия. Най-голямата му внучка Мария в Асеновград ще бъде абитуриентка в края на тази учебна година и се готви за кандидатстудентски изпити, с надеждата да я приемат в Медицинската академия. Големият му внук Румен, който е във Виена, също има желание да стане лекар и усилено изучава биология и анатомия. Похвали се и с голямата внучка на Невена, която играе във футболен клуб „Спортика” в Благоевград и се представя блестящо на състезания. Той приема като свое дете и Адриана, която е дъщеря на Невена и има две деца – Йоана и малкия Никола. Д-р Кондев има 9 внучета от трите си дъщери и още 2 от дъщерята на д-р Балакчиева – общо в семейството се радват на 11 хубави деца, заедно с които гледат в бъдещето.
Д-р Румен Кондев от малък колекционира чанове, харесва му енергията,с която звуците им изпълват пространството, и е събрал над 50 в дома си. По традиция всички в семейството всяка Нова година се обличат в носии. От всички краища на страната и от Виена идват и участват в Старчевата в Разлог, която е неповторима традиция за тях. И тази Коледа ще бъдат всички заедно, за да посрещнат с надежда една по-добра, мирна и здрава 2025 година.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
