Преди близо месец един млад български лекар – д-р Явор Асьов, бе сертифициран като национален експерт за лечението на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO).
Д-р Явор Асьов е потомък на якорудската фамилия Асьови. Роден е преди 32 години в София. Завършва Медицинския университет и специализира „Ендокринология и болести на обмяната” в Александровска болница. През 2016 г. е награден като млад изследовател в конкурса за млади учени „Young and Energetic Scientists” за най-успешна научна разработка. От 2015 г. насам младият лекар е част от изследователския екип на европейския проект ePREDICE за превенция на диабета.
Д-р Явор Асьов е син на известния ортопед-травматолог доц. Сашо Асьов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св. Анна“ – София. Доц. Сашо Асьов е роден в Якоруда, работил е в болницата в Благоевград, бил е лекар на ФК „Пирин“. Един от най-добрите български специалисти в областта на ендопротезирането на колянна и тазобедрена става, хирургично лечение на травми и ортопедични заболявания на ходилото, както и на останалите травми на опорно-двигателния апарат. Специализирал в страната и чужбина.
Д-р Явор Асьов работи в Клиниката по ендокринология на Александровска болница. Сертификатът, който е получил, за него е една стъпка, която му дава успокоение, че в научен аспект е на нужното ниво и лекува пациентите си по възможно най-добрия начин.
Болест ли е затлъстяването и защо трудно отслабваме, как повлия Ковид на тези пациенти, разкрива д-р Асьов пред clinica.bg.
– Д-р Асьов, какво ново около световния здравен проблем – затлъстяването?
– Затлъстяването вече от доста години се обособи като самостоятелна болест, дефинирана от няколко големи научни федерации, каквато е Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO). „Новост“ е възобновеният научен интерес за връзката на затлъстяването с имунитета и по-специално влиянието му върху протичането на коронавирусната инфекция. Иначе „новото старо“ е продължаващата тенденция на нарастване на честотата му, което носи със себе си множество други здравни проблеми – нарастваща честота на захарен диабет, сърдечносъдови, чернодробни и ставни заболявания.
– Повлия ли Ковид на статистиката в това отношение, как се увеличиха случаите на наднормено тегло и затлъстяване през 2020 г.?
– Мисля, че още такава статистика няма официално оповестена, все още се уповаваме на проекции за бъдещето, като аз лично не очаквам да има съществена разлика.
– Защо няма увеличение, след като се смени начинът ни на живот?
– Трудно е да се каже, защото затлъстяването е многофакторно. При него влияние оказва не само храненето, но и физическата активност, стресът. В условията на физическа изолация намаля значимо нивото на физическа активност – хората спряха да спортуват. Същевременно стана невъзможно ходенето по ресторанти и заведения, което неминуемо също би могло да повлияе енергийния баланс.
– Обездвижването с работа от вкъщи в условия на локдаун не е ли обаче основно за развитие на затлъстяването?
– Физическата активност има безспорно значение върху теглото, метаболизма и обмяната на веществата, но в много по-малка степен в сравнение с храненето. В случай че храненето не е добро, физическата активност трудно би могла да го компенсира. Освен това общото ниво на физическа активност на повечето хора в България е ниско. При актуалните мерки у нас всеки би могъл да отделя малко време за лека физическа активност – ходене пеша, качване на стълби, плуване, въпреки локдауна.
– Като казвате, че храненето е основната причина за затлъстяването, кои са най-лошите ни навици?
– Ако мога да го обобщя с едно изречение, това е приемът на храни и напитки, които не засищат. Например алкохолни, безалкохолни, с много калории, благодарение на което внасяме в стомаха си много калории, без да усещаме ситост. И обратното – с времето сме намалили употребата на храни с малко калории, които засищат, каквито са зеленчуците и немазното месо. Ядейки по-малко от тях, заменяйки ги с бързи въглехидрати, фрешове, сокове, ние ставаме все по-пълни.
– Ковид как влияе на затлъстяването?
– Затлъстяването е заболяване, което води до доста здравни рискове и усложнения. Мастната тъкан, когато е в излишък, става дисфункционална, започва да произвежда вещества, които нормално не би трябвало. Едни от тях са възпалителни молекули – адипокини. Те модулират действието на имунната система, вследствие на което се получава едно постоянно възпалително състояние и повишен риск от инфаркти, инсулти, тромбози, което много се вписва с рисковия профил на пациентите, които страдат от коронавирус. Или ако трябва да го кажем опростено – промените на имунната система при тези пациенти са в основата на повишения здравен риск при коронавирусната инфекция.
– Това ли е причината и за по-тежкото протичане при тях на инфекцията?
– Вероятно да, но има доста неизвестни, за да мога да отговоря категорично на този въпрос. Трябва да натрупаме повече данни за по-дълъг период от време.
– Има ли вече яснота колко пълен трябва да е човек, за да е в рисковата група за Ковид?
– Параметърът, който използваме за оценка на риска при пациентите, е индексът на телесна маса (ИТМ), който се изчислява, като килограмите се разделят на ръста в метри на квадрат. Индекс на телесна маса над 30 определя повишен риск.
– Имаше ли отлив на пациентите от кабинетите ви?
– Специално сред пациентите със затлъстяване – категорично да. В нашата специалност – ендокринология, голям процент от пациентите са млади хора в рискови състояния, като поликистозни яйчници, предиабет, наднормено тегло, при които полагаме усилия да намалим риска от развитието на по-сериозни заболявания – като захарен диабет или сърдечносъдови заболявания. Пациентите със затлъстяване са такава рискова популация, но плановите приеми често бяха преустановявани, а те в общия случай са планови пациенти.
– Има ли забавяне при навлизането или прилагането на нови медикаменти и терапии?
– Вследствие невъзможността да приемаме пациенти планово се забави и прилагането на някои хирургични методи за лечение на затлъстяването. Като цяло научната общност е фокусирана върху Ковид и вероятно има отлагане и забавяне в развитието на нови подходи за лечението на затлъстяването, защото се търсят ваксини и нови терапии за коронавируса.
– Какво да очакваме през 2021 г. в сферата на затлъстяването, например за причините за появата му?
– Не вярвам да се установи нещо съществено ново за етиологията на заболяването, надали ще намерим причините по-далече от недобрия начин на живот – прехранването и ниското ниво на физическа активност. Няма какво друго да се е изменило за 100 години – определено не и генофондът ни. Но трябва да се борим нещата да се променят, защото тенденциите са плашещи. На моите студенти им казвам, че когато започнат да практикуват, болшинството от техните пациенти ще са с наднормено тегло и затлъстяване, защото честотата нараства.
– А нови терапии?
– Не ми е известно да има нещо, което се очаква революционно да промени подхода ни през идната година. За съжаление няма магическо хапче. Повечето са с профил на безопасност, който невинаги е приемлив, а ефективността е умерена. Така че трябва да се търси на първо място дълготрайна промяна в начина на живот.
– Защо ни е толкова трудно да го променим?
– Защото има много механизми, които са залегнали във физиологията на човека еволюционно поради факта, че хилядолетия като човешки вид не сме имали този проблем, напротив, били сме слаби. И сега тези механизми пазят теглото ни, активират се, за да се запази мастната тъкан. Но сега нещата се обърнаха – има от всичко, има евтина храна, която е много вредна и достъпна, а това прави отслабването трудно. Апетитът се покачва, обмяната се забавя и когато стресът е голям, става почти невъзможно.
– Има ли техники, които у нас не са приложени?
– В Александровска болница сме на европейско ниво по отношение на комплексния подход към пациента с наднормено тегло. Имаме екип от специалисти ендокринолози, пулмолози, кардиолози, психолози, хирурзи – всички сме ангажирани с проблема и съм щастлив, че съм част от този екип.
– Разбрахме ли вече, че да си дебел, не означава, че си здрав?
– Българските пациенти като цяло са много болни. Дори коронавирусната инфекция показа, че смъртността бързо може да се покачи заради влошения здравен статус на популацията. Често в ежедневната клинична практика се срещаме с увредени пациенти с много придружаващи заболявания, стараем се да вникнем в психиката им, да ги обучим да се грижат повече за здравето си. Мисля, че трябва и ще се променят нещата.