Художникът Кристиян Балабански скоро ще навърши 28 години, но в тази млада възраст пленява с красив ум и с красив талант, защото търси истините за живота, обръщайки поглед навътре към себе си и черпейки познания, като обикаля света и се среща с различни хора, култури и нрави. Любопитството към природата и древните науки му помага да опознае себе си и да намери най-верния път за развитие.
Роден е на 14 юли 1995 година в Благоевград. Завършил е Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/, а висше образование получава в Националната художествена академия.
Първият му пример в изкуството е дърворезбарят Атанас Янев
За него казва: „Ерудирана личност с голямо познание. От него започват търсенията ми в областта на източната философия. Да срещна толкова задълбочен творец, да се докосна до това, което прави, за мен е страхотен символ и късмет”.
Живко Янев му преподава живопис в гимназията. С него продължава да поддържа връзка и да обсъждат изкуството и живота като цяло. Няма да забрави и учителя си по графика Павел Димитров, който за него също е изключителна личност: „Връзката ми с него не беше толкова учител-ученик, а по-скоро приятелска. След това беше изкуството и всичко останало!”.
В Художествената академия му преподава резбарят и скулптор Роберт Цанев, чийто баща пък е бил учител на Атанас Янев. Последната година учи при проф. Валентин Лилов. Това, че среща резбари в две противоположности, е красив символ за Кристиян. „Учителите са много важни с това да ти помогнат, когато се чудиш по кой път да тръгнеш, или да ти покажат различни варианти, на които можеш да стъпиш, и да ти дадат свободата да продължиш сам. Благодарен съм, че животът ме сблъска с такъв тип учители!”.
Кристиян търси творческите си корени назад в предците и разказва, че дядо му Мариян Балабански е бил нереализиран дърворезбар, но обичал този занаят и го упражнявал до напреднала възраст. Обичал да рисува, правил живописни картини и дървени пластики, но не е намерил реализация с тези си дарби. „Явно от него са ми творческите гени, поне доколкото на мен ми е известно от по-близкото минало”. От дядо си знае, че неговите прабаба и прадядо също са кореняци от Горна Джумая, но фамилията Балабански идва от Вардарска Македония, където са му казвали,че има градче с улица, кръстена на фамилия Балабански.
Дядо му Мариян и баба му Тинка са живели в центъра на Горна Джумая
Имали са къща и магазинчета. В рода им се разказва легенда, според която е имало любовна интрига между негов прапрадядо и дъщеря на местен турски велможа. „Прапрадядо ми не е бил приет добре от нейното семейство и се наложило да се пресели в Бистрица, в подножието на Рила планина. Две поколения са живели там, преди дядо ми Мариян да се завърне в града”.
Творчески гени носи и от родителите си Златка и Красимир Балабански. В Хуманитарната гимназия баща му бил музикант и свирил на духови инстримунти, а майка му се занимавала, а и сега се занимава с мода. Цялото семейство живее в наследствената им къща в Айдарово. Една от стаите Кристиян и неговата приятелка Деница Боева, с която са заедно вече 6 години, са обособили в ателие и работят заедно – той графика и дърворезба, тя – приложни изкуства.
Кристиян се запознава с Деница на фестивала на народната носия в Жеравна
Тя е от Сливен и там нейното семейство има голяма нива с праскови. В продължение на три дни, колкото продължава фестивалът, Деница с баща си продавали този плод на участниците. Кристиян отива в Жеравна, за да участва, и едно от условията да бъдеш допуснат там е да си облечен в народна носия. Кристиян си бродира сам ризата с народни мотиви. Деница добавя, че го забелязала именно тогава, когато го видяла на последната седалка на автобуса в София, с който пътували заедно, още в начален етап да бродира ризата си. Тогава били студенти в различни специалности на Художествената академия и се срещали по коридорите, но една подарена от нея праскова на Кристиян в Жеравна се превръща в забранения плод, от който пламва чиста любов. „Една малка праскова ни отключи съвместния път”, добавя Деница.
Кристиян се интересува от фолклор още в началото на гимназиалните класове
Фолклорни мотиви има във всичките му творби, но осъвременени. Използвал е композиции и различни математически похвати, които е наблюдавал в дърворезбите на старите майстори от Дебърската, Самоковската, Тревненската и други школи. „Те изглеждат коренно различни, но основата, началото е сходно. И в Жеравна ме привлече това, че там можеш да се върнеш повече от 100 години назад и да видиш различни занаяти, надсвирване, надпяване, да опиташ традиционна кухня. Там не се допуска никаква електроника и модерни технологични апарати и аз участвах с голямо вълнение. Пленява ме възможността в родния ни фолклор да открия неща, които не се срещат на други места!”.
И Деница като Кристиян се рови в миналото, защото тъкането е стар занаят, а тя е завършила специалността „Текстил” в гимназията в Сливен и в Художествената академия. „Интересно ми е какво се е случвало в миналото като образи, естетика, технология. Част от тях взимам и използвам в моите работи, но с времето всичко се развива”, споделя тя. „Взел си нещо малко, но с времето се е превърнало в нещо друго”. И това друго в творбите и на двамата прераства в нещо коренно различно, нещо, което звучи съвременно, модерно, дори прекрачва границите на бъдещето. Една от любимите работи на Деница е триизмерна инсталация с формата на изтъкани неврони. Идеята тръгва от течението невроестетика, според което красотата е в мозъка на наблюдателя. „Според учените – обяснява Деница – приемането на изкуството и начина, по който то се представя, може да предизвика човека, който го наблюдава, да стигне до определена емоция, до определено заключение, провокирано от средата и от образа, който вижда. Можем да получим приятна награда от гледането на изкуство. Това удоволствие може да бъде изкуствено засилено чрез стимулиране зоната на мозъка, която регулира емоциите”. Това за нея е интересна тема, върху която продължава да работи.
Подобни творчески мисли вълнуват и Кристиян. Една от своите дърворезби той е кръстил „Душа”. В силуета на човешкото тяло е издялал очи на различни животни. Идеята е, че всички носим една душа и всичко е общо съзнание. Всичко е едно! „Сакрален скарабей” е продължение като графика на голямата резба „Душа”. В Египет скарабеят е символ на познанието и на мъдростта. В тази творба обединява няколко символа в един: човекът скарабей с много очи, с цялото познание на прадедите му.
С дърворезбата си „Дървото на живота” Кристиян печели първа награда на общата изложба, посветена на 24 май 2023 г.
в Градската художествена галерия в Благоевград, а Деница печели първа награда за приложно изкуство. „Първоначалната идея на „Душа” – разказва Кристиян – е математически похват, който се използва от хилядолетие и много години назад се знае за дървото на живота като математическа пропорция и като математическо движение. В Египет са го използвали при конструиране на различни пирамиди, свинксове и други изобретения. Начинът, по който изглеждат всички неща, там е конструиран на този принцип, който е помогнал много при естетическото решаване на проблеми. В моята творба дървото на живота е малко модернизирано и абстрактно, но този математически принцип е в основата на работата ми”.
Ръката е често използван символ в неговите дърворезби и графики. „Тя съществува от самото зараждане на изкуството и през годините се среща променена, трансформирана в различни абстракции и всичко, което може да ни хрумне със символа ръка като цяло. Затова ми е толкова любопитен и интересен този символ. Слагам го в различни творби и пространства с идеята да дам крачка назад в изкуството, но по малко по-модерен начин!”.
Показа ми и дърворезбата си „Сън”. Тук ръката пак е една от метафорите. Много ръце с много растения. Това е един от моментите, когато съзнателно разбираш, че сънуваш, но когато погледнеш ръцете, мигновено разбираш, че това е сън.
„Бялата сова от сънищата ми” е продължение на дърворезбата „Сън”. Част от символите и нещата, които правя, са от съня. Сънувайки, използваме символи, които са ни познати и които разбираме на различни нива. Тогава те са толкова чисти и ясни, че никога наяве човек не може да ги изшлайфа и да достигне такава чистота на символиката. Сънят е друга реалност, която, независимо дали приемаме, или не, съществува”.
Творбата му „Миналото на дедите ни” е свързана символично и метафорично с историята на човека. И тук ръката е символ в пространството и в перспективата. А в центъра са човекоптиците, образ, в който е събрал няколко различни символа в едно. „В пустинята на птиците” е друга символична творба, в която отново преобладават ръцете, птиците, пространството, хората, символи, извадени от микроскоп. Част от работата представлява делене на клетки, видени под микроскоп”. „За такова делене на клетки хората са подозирали много преди да съществува микроскопът и е нещо интересно, но подминато без внимание във времето”, разказва Кристиян.
Творбата „Бик” символизира библейската истина – „каквото е горе, такова е и долу”. В основата е символът Алеп – първата буква от азбуката А, в същото време и цифрата едно, но и цифрата нула, защото тя символизира началото. Сътворението на света и смисъла на всичко, което се случва през различните епохи, вълнува Кристиян и днес.
Той е уникален творец и с това, че успява да съчетава дърворезба и графика
Питам го как постига това, а той казва, че както при по-голяма част от творците, търсенето и експериментирането и при него е доста голямо. Този похват на графична техника, която използва, има много общо с дърворезбата, защото голяма част от графиките му са дърворез. Първоначално тези графики са дърворезби. Дяла се върху дървена плоскост, изрязва формата, която иска да отпечата, и се получава желаната графика. Показва един от последните печати, които е правил, за да демонстрира техниката за пренасяне от резба в графика. Забелязват се символи като кръга, ръката, птиците, които често използва в творбите си. Обяснява ми, че няма смисъл да губиш време, за да нарисуваш нещо, което всеки може да види и да си го снима с телефона за части от секундата. Използва символи с идеята да накара човек да се замисли, да излезе от рамката и да помисли върху нещата, които са по-ценни и не се виждат с просто око.
„Използвам много истории от различни култури и се опитвам да ги интерпретирам през моята душевност и да дам част от себе си над някоя интересна случка в миналото. В много култури се говори за обща душа, съвкупна душа на всички хора и животни, живели някога заедно или поотделно на земята. Юнг също разказва за общата ни карма. Той превежда източните философии на разбираем европейски език и чрез него до нас стига една от тези интересни идеи. Това е в основата на моята дърворезба, която съм нарекъл „Душа”. В нея съм вложил идеята, че по едно и също време на различни части от земята коренно различни групи от хора или индивиди стигат до една и съща идея, без да имат никаква връзка помежду си. Това са хора с различно минало и това ме довежда до мисълта, че има много неща, които можем да достигнем отвъд нашия личен опит”.
Кристиян черпи информация най-често от книгите, но и от пътешествията си в цял свят.
Обикалял е САЩ – Невада, цяла Калифорния, стигнал е до Аляска, което е било детската му мечта
Много е различно от всичко, което може да се види в САЩ, но го привличала, защото от детска възраст Кристиян обича преходите в планините, прекарване на палатки и близкия допир с природата.
„Природата винаги ми е била най-интересна тема за размисъл като приключение, като пътешествие и като място за съществуване”. Стигал е до източния бряг, където пустините са го впечатлили много. Видял е и Хаваите, пътешествал е в Европа на запад до Португалия на автостоп. По същия начин е стигал и до Финландия, Тайланд в Азия. Последното пътешествия с Деница правят до Йордания. Когато и както могат, пътешестват.
Първото пътешествие, което прави, е вдъхновено от истории, които е чел в интернет за пътя Камино, и го извървява, когато е на 18 години
„Жегна ме идеята и буквално на другата сутрин си бях събрал раницата и тръгнах на автостоп от Благоевград до Франция и оттам извървях пътя Камино”.
Камино е символ, но това е пътят към себе си, и в тази връзка го питам какво е открил за себе си по този път. Кристиян ми отговаря: „Камино е добро извинение да останеш насаме със себе си и да помислиш какво искаш да правиш, да откриеш кой си и къде стоиш в света. Камино беше важна стъпка в изграждането ми като личност и като творец. Там разбрах, че пътят, който съм избрал, е смислен. Това пътешествие може да се направи навсякъде, но когато психически и физически се настроиш, че ще си там, е много по-лесно да усетиш тази енергия, която те кара да разсъждаваш над важните за теб въпроси!”. Тогава важните за него въпроси са били дали има смисъл да се занимава с изкуство и какво точно иска да прави. На 18 години тези въпроси са били важни и смислени, но сега, ако тръгне по този път, ще бъдат коренно различни. Такова пътешествие човек може да направи във всяка възраст, защото всеки проблем, голям или малък, има нужда да бъде решен. „Не ми отне много време да си отговоря на въпросите, защото, докато пътувах на автостоп до Франция, се сблъсках с много хора, които на драго сърце си отвориха вратите и ме приеха в домовете си. Беше красиво!”.
Разбира, че изкуството е неговият път. Но сега отново би потвърдил идеята, която е осъзнал още тогава – че малкият пример и малката добрина имат смисъл! „Това и днес ме мотивира да правя това, което правя!”.
Кристиян и Деница не се притесняват от разстоянията. Деница казва, че зависи от настройката – ако се настроиш, че пътят между Сливен и Благоевград е дълъг, такъв ще бъде, но ако го приемеш по друг начин – пътят е много кратък. „В духовен план ни свързва всичко – казва тя. – Досега не сме имали големи разногласия за нещо конкретно и мисля, че точно това ни е събрало – че вървим в една пътека”.
Кристиян смята, че няма най-важно нещо в житейски план, всичко е важно!
За тях са важни творенето заедно, съвместните пътешествия, преходите, катеренето, колоезденето. „Всичко, което правим заедно, е споделено, а споделеното щастие е истинското щастие!”.
Искат да създадат творческо място за срещи с различни творци, където да се водят курсове по различни специалности и да бъде пространство за излагане на изкуство. Все още търсят най-правилното място, където да се случи това. Идеята я има, просто е въпрос на време да открият своята творческа среда. Имат надежди това да се случи в квартал „Вароша”.
Все още не се издържат само с изкуство. И двамата работят в шивашкия цех на майката на Кристиян, където се занимават с текстил и мода. Преди време създават бранд за раници и чанти, където и двамата са насочили усилията си. Направили са и няколко колекции от дрехи, но там е по-сложна и по-скъпа реализацията.
Питам ги дали при многобройните им пътувания не са мислили да минат границата за постоянно. „Мислили сме, но в момента имаме отговорности, които ни задържат в България. В чужбина има шансове за развитие и би било по-лесно, по-безболезнено и по-бързо, но тук е мястото, където сме родени и е най-близко до нас”, споделя Кристиян.
Не ме изненада, но ме впечатли причината, заради която все още не са поели пътя на запад. На връщане от фестивала на килимарството в Чипровци минават през прохода Петрохан и срещат няколко сенки. Спират да видят какво се случва на пътя и намират изхвърлени три малки кученца. Не ги подминават. Успяват да хванат две от тях. Били слабички и пълни с кърлежи и бълхи. Третото не успяват да хванат и няколко дни се връщат от София до Петрохан, за да му оставят храна и вода. Когато намират храната изядена, разбират, че то се връща там, но на четвъртия ден храната била непокътната. Успяват да намерят третото женско кученце надолу по пътя и сега се грижат за повече от три кучета и за няколко бездомни котки. За някои са успели да намерят постоянни домове, част от тях са при техни приятели, които се влюбват в тях, другите са още при тях.
Много са според тях проблемите, които има в нашата държава, но според Кристиян малките примери правят големите промени. Всеки да бъде добър, човечен, да помага с каквото може и да знае, че рано или късно всичко се връща.
Деница смята, че „философията за живота е нещо постоянно променящо се спрямо възрастта и случките, които преживява човек, и във всеки момент търсим и откриваме това, което ни е най на сърце или което най-много обичаме, и това ни води. Това е най-важното за всеки човек”.
Първата самостоятелна изложба, която Кристиян Балабански откри тези дни в Благоевград, беше истински творчески празник, защото хората, които се докоснаха до неговите дърворезби и графики, усетиха една древна и богата душа в едно младо тяло, което тепърва ще ги изненадва с модерна мисъл, родена под микроскопа на праисторически истини и символи.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
Почвам да го местя…