Единствената българска представителка на световния конкурс за красота в Китай „Miss Friendship International“, благоевградчанката Ст. Владимирова: Не съм кифла, никога не бих позволила някой да плаща за титлите ми и да съм съпруга на заплата

Станислава Юлианова Владимирова е на 22 години, от Благоевград. Възпитаничка е на III ОУ, учила е в Математическата гимназия, след което в Езиковата гимназия. В момента е студентка 4-и курс „Интериорен дизайн“ в Нов български университет с втора специалност „Графичен дизайн“. Неотдавна красивата благоевградчанка се завърна от Китай, където представи страната ни на световния конкурс за красота Miss Friendship International /“Мис Приятелство”/, тя бе единственият български участник на престижния форум.

Разговаряме със Станислава за живота и работата й като модел, целите и мечтите й, кое е по-важно да бъде подкрепяна от финансово независим мъж или да се бори сама с трудностите, дали купената корона осмисля титлата в един конкурс за красота, и не на последно място за „златотърсачките“ като начин на поведение и мислене.   

– Здравей, Станислава, как си? Неотдавна се завърна от Китай аклиматизира ли се вече?

– О, да. В началото бях доста развълнувана, но сега се успокоих, емоциите поутихнаха. Дори и чисто физически  тук се чувствам много по-добре. В Китай е страшна жега, непоносимо топло е, въздухът е много влажен и чак не може да се диша.

– Значи не би живяла там?

– Китай не е моето място за живеене. Бих отишла пак на екскурзия, например до Шанхай, който имах възможност да посетя. Бих се върнала и ако имаме общи бъдещи проекти с организаторите на конкурса, с удоволствие ще участвам.

– Ти намери място сред 60-те най-красиви млади дами от цял свят. Как стигна дотам?

– Участвах в предварителен конкурс Miss Europe Continental  /”Мис Европа Континентал”/ тук, в София, като бе направен подбор сред 12 момичета. Аз станах първа подгласничка на победителката и получих правото да представям страната ни в конкурс за красота във Филипините, който е сега през септември. Благодарение на организатора  на Miss Europe Continental Цветелина Чорбанова, която вече е официален мой мениджъря получих покана и за „Miss Friendship International“ /“Мис Приятелство”/  в Китай и всъщност така заминах.

– Колко време изкара в Китай? Какво те впечатли там?

– Ако броим и пътуването, изкарах две седмици. Беше уникално преживяване и нещо съвсем ново за мен. Самият конкурс се проведе в град Чен Ду, който за мащабите на България е огромен и няма нищо с нашите населени места. Всъщност аз съм била и в Америка, в много страни от Европа, Мароко, но такива огромни мегаполиси като в Китай не съм виждала никъде. Просто там всичко е различно, като се почне от мащабите и се стигне до културата. Едно от нещата, които ме впечатлиха най-много, е движението. Привидно няма знаци, правила, разстоянията са огромни, ние например пътувахме по час и половина в едната посока, но въпреки всичко хората се справят доста добре и няма задръствания като при нас.

Що се отнася за престоя ми, в началото не знаех какво да очаквам, тъй като не съм била на такъв конкурс, но останах много приятно изненадана. Пътувах сама, още на летището ни посрещнаха организаторите, веднага ни питаха от какво имаме нужда и полагаха грижи от първата до последната минута на престоя ни. Хотелът /5 звезди/ бе повече от прекрасен, хранихме се в най-добрите ресторанти.

– Имайки предвид, че китайската храна е много по-различна от нашата, ти лично какво опита?

– Да, коренно различна е и няма нищо общо с нашата представа за китайска храна. Признавам си, че комуникацията с китайците ми беше много трудна, тъй като те не говорят английски. Затова и в повечето случаи не знаех какво точно ям. Сигурна съм, че имаше патица, често готвят и говеждо и свинско, но пак казвам – много по-различни са от нашите ястия. Всичко е страшно люто, изобщо китайската кухня не ми е от любимите.

– Какво включваше програмата на конкурса? 

– Аз заминах много набързо, буквално всичко около участието ми  се случи за една седмица и изпуснах първите няколко дни, но имаше много и разнообразни дейности. Посетихме различни места, културни забележителности, чаени плантации, био паркове, имах възможност да отида и до Шанхай. Специално за нас бяха организирани и представления с традиционни китайски танци с маски. Изобщо всеки ден бе с различна програма.

Иначе самият конкурс премина през няколко етапа – дефиле по бански костюми, с официални тоалети, подготовка на хореографии за галавечерта, събеседване с журото, изцяло на английски език. Задаваха ни различни въпроси, например какво би се случило, ако спечелиш конкурса, за какво мечтаем, как искаме да се развиваме… Изобщо оценяваха не само външния вид, а и интелекта на участничките. Признавам си, че за мен лично бе доста притеснително.

– Кой въпрос най-много те затрудни или провокира?

– Кое бих избрала: да бъда модел или дизайнер.

– И какво отговори?

– Че определено искам да съм модел сега, но по душа съм дизайнер. Моите цели са насочени в тази област и мечтата ми е да бъда успешен дизайнер.

– Може би практиката ти като модел сега ще спомогне за работата ти като дизайнер.

– Да, смятам, че когато малко или много хората те познават по някакъв начин, по-лесно те намират и биха ти се доверили. Затова, ако успея да се реализирам като модел, ще ми бъде по-лесно като дизайнер. Това беше и обяснението ми пред журито.

– А как се извършваше класирането и определянето на победителката. Знаем, че имаше платформа и доста хора от Благоевград гласувахме за теб.

– Това, за което хората гласуваха, и тук е моментът да благодаря на всички за подкрепата, е приз „Мис Популярност”. Аз се движех на шесто  място и в крайното класиране съм седма.

– Седмо място при 60 участници си е успех. Ти така ли го приемаш, доволна ли си от представянето си?

– Да, защото ми показа, че хората са ме харесали, без да ме познават предварително, без да се дава гласност, да се залага на рекламни кампании. Доволна съм от това, че съм преживяла подобно нещо, че съм изпитала тези емоции – да отида на другия край на света, да бъда сред толкова красиви момичета, още повече че всяка една заслужаваше да бъде там. Смятам, че за мен представянето ми е успех и това е само началото. Признавам си, нямах реална представа как точно протичат нещата на конкурса, кое се гледа, оценява, не бях подготвена и всичко случило се е голям опит за мен.

– А ти имаше ли си фаворит?

– Да, „Мис Бразилия” – една уникално красива и интелигентна жена. С нея си допаднахме най-много и дори и сега продължаваме да си пишем, да поддържаме връзка. А иначе тя бе класирана на трето място. Конкурсът спечели „Мис Сърбия” с първа подгласничка „Мис Филипините”.

– Не искам да засегна никого, но сред повечето хора битува мнението, че манекенството, работата на моделите е свързано и с други видове дейности, поведение, определени услуги, обвързаности, да го кажа по-деликантно.

– Да, за съжаление в България нещата се възприемат по този начин. Това е изградено с години и на манекенките се гледа като на леки жени. За жалост и до ден-днешен има агенции, които съчетават дейностите, така да се каже. Затова аз съм много щастлива, че не съм към агенция. Миналата година имах възможност да сключа договор с една агенция, но братовчедка ми беше тази, която ме разубеди, и слава богу не подписах.

– За теб слагането на всички манекенки под един знаменател и лепенето на етикети обидно ли е?

– Обидно е! Аз смятам, че момичетата са наясно и са подписали договорите по собствено желание. Да, може и да има някои, които са били подведени, заблудени, тъй като подборът започва от ранна детска възраст, но в крайна сметка всеки има глава на раменете си и може да каже: Не съм съгласен. Това е недопустимо. Вие ме предствлявате, аз съм модел, и само това!

– Да, но ти сега си в затруднено положение, защото нямаш договор с агенция и трябва да се бориш сама с предизвикателствата, включително и да намериш необходимите средства за участието си на конкурса във Филипините

– Да така е, боря се сама и с мениджъра ми Цветелина Чорбанова. Аз съм много щастлива, че попаднах точно на нея. Тя е „Мисис България 2017”. Печели короната, заради което впоследствие има много неприятности. Тогава решава да създаде конкурс, който да е абсолютно прозрачен, да няма  предварителни договорености. Допускам, че спечелих точно защото всичко бе ясно, прозрачно, без нагласени работи и не ми се е налагало да давам и една стотинка, за да участвам или за каквото и да е. 

– Като казваш пари, договорки, излиза, че повечето конкурси за красота са опорочени?!

– Да, особено на местно ниво, в България, е така.

– А ти самата как и защо реши да станеш модел?

– Имам леля, която е любител фотограф и много обичаше да ме снима, още от малка, може би откакто бях на 12 години. С нея сме правили стотици фотосесии. Леля ми имаше приятелка Таня Маркова, професионален фотограф. Тя прояви интерес и преди 5 години направихме първата фотосесия с нея. И така започнаха нещата. Една сутрин, се събудих и видях, че имам много пропуснати обаждания. Съответно позвъних и ми предложиха, това беше тази зима, да се снимам в една реклама в Банско. При което трябваше да направя избор дали да отида на изпит в университета, или на фотосесията. Сложих нещата на кантар и избрах второто, слава богу, после взех успешно и изпита. На снимките се запознах с дизайнерите и собствениците на фирма за луксозни шалове от кашмир, естествена лисица… Допаднахме си и те ми предложиха да стана тяхно рекламно лице и да снимам за зимната им колекция. Така и стана, а впоследствие снимахме и за лятната им колекция. След време ми се обади една от дизайнерките -Савина, да ми каже, че има конкурс за красота, въпросният Miss Europe Continental /”Мис Европа Континентал”/ в София, и попита защо не съм отишла. Аз бях много учудена – как така ще ходя на конкурс за красота?! Аз никога не бях участвала в такива конкурси, но Савина настояваше да опитам. В крайна сметка си подадох документите и още същия ден ми се обадиха, че съм одобрена при предварителния подбор. Така се явих и се срещнах с Цветелина Чобанова.

Признавам си, че винаги ми е било любопитно и съм имала наклонност към модата. Като по-малка съм искала да уча моден дизайн, с годините с промяната на мирогледа осъзнах, че моето нещо е интериорният дизайн.

– Интересно обаче, въпреки наклонностите ти, се насочваш към ПМГ, учиш там 2 години и след това се преместваш в ЕГ, защо?

– Майка ми държеше да уча чужди езици, за което съм й много благодарна, и сега осъзнавам, че това е абсолютен плюс. Дали от разговорите си с нея, а и заради мечтата ми да  пътувам, да обикалям света, но съм знаела, че езиците са ми необходими.

Математиката ми вървеше, но просто след две години в ПМГ вече чувствах, че не мога да решавам повече задачи с огромни  подусловия. Действително обаче математиката развива много логическото мислене. В този смисъл бих искала да засвидетелствам своето уважение и признателност към всичките ми учители и в III ОУ и в ПМГ и ЕГ. Щастлива съм, че съм имала прекрасни класни ръководители. Винаги ще помня първия ми учител в III ОУ г-жа Бояна Шарбанова. Тя е изключителен педагог, даде ми старт в живота, накара ме да се чувствам уверена, да ходя с желание на училище. Г-жа Севда Борисова пък ме подготви по математика и без да ходя на частни уроциq влязох в ПМГ след 7 клас.

Благодарение на г-жа Лиляна Ризова, която ми бе класен ръководител в Езиковата гимназия, участвах още в първото издание на фестивала „Франкофоли” и бях натоварена със задачата да посрещам всички изпълнители  на летището. Това да се докоснеш до звезди от ранга на „Джипси Кингс”, „Караван Палас”… да се запознаеш с всички знаменитости, излизащи на сцената, да разговаряш с тях е едно уникално преживяване и незабравима емоция.

– Всъщност ти практикуваш френския си дори и в Китай.

– Да, на конкурса имаше момичета от Кот д’Ивоар, Буркина Фасо. Те са френско говорящи, не знаеха английски и им беше много трудно. Аз им превеждах пред журито и в ежедневието. Що се касае до френския език, имах възможност да се включа в три от изданията на фестивала „Франкофоли” в Благоевград и настина това е едно незабравимо преживяване за мен.

– А китайски научи ли?

– О не, мандарин е прекалено сложен език, изисква много време и отдаденост и ако наистина не ми се налага, няма да седна да го уча. А иначе освен френски и английски съм учила испански и италиански.

– Ще разкажеш ли малко повече за себе си, за ежедневието си. Как поддържащ фигурата си, спазваш ли диети? Хората мислят, че манекенките, моделите са си все гладни.

– Като се върнах от Китай всички това ме питаха – дали там са ни хранили, защото им се струваше, че съм отслабнала, а и нали манекенките не ядели. Напротив, по никакъв начин не са ни ограничавали, масите бяха отрупани сутрин, обед и вечер с всевъзможни ястия в огромни количества. Признавам си, че не се ограничавам откъм храни. Не знам дали е ген, или друга причина, но нямам проблеми с килограмите. Хапвам всичко, което ми харесва, но се опитвам да тренирам.

– Какво тренираш, виждам,че имаш данни за тенисистка?

– Наистина харесвам много тениса и съм тренирала. Това ми е един от любимите спортове, но за съжаление нямам достатъчно свободно време, което да прекарвам на  корта. Затова поддържам формата си с фитнес. Стремя се да ходя редовно, но не на всяка цена и задължително всеки ден, а когато мога.

– Колко килограма си?

– В момента съм 47 килограма, при височина 1.70 м.

– Слабичка си

– А, не. За нашите среди това са може би перфектните височина и килограми.

– А правиш ли някакви специални процедури за косата, кожата си?

– Разбира се, според мен всеки, който има възможност, прави тези неща. Често посещавам фризьор, особено откакто смених цвета на косата си. Правя процедури за лицето, кожата… Смятам, че е нормално една жена да се поддържа.

– Като гледам, не използваш силни гримове.

– Не, определено не съм човек, който обича да се гримира. В ежедневието си нося много лек грим, но когато те гримира професионалист, е истинско удоволствие, наистина се променя излъчването и цялостната визия.

– Не си и на токчета.

– Не, нося токчета само на подуима и когато се налага, на събития.

– Безспорно за хората в твоите среди външният вид е много – важен, в този смисъл би ли си сложила силикон?

– Не, явно при някои жени това е начин да привлекат внимание, но аз не бих си сложила. Не отхвърлям естетически процедури, особено след определена възраст. За да се поддържаш и изглеждаш добре, те в един момент се налагат. Ако си съгласен с това, не смятам, че е нередно. Мисля, че естественото е най-красивото, и аз винаги съм залагала на това. Даже и това, че съм сменила цвета на косата, за мен е много, но всичко друго по мен е естествено. Всеки трябва да се приема такъв, какъвто е. Да полага усилия, грижи, но важното е ти да се харесваш и да приемаш такъв, какъвто си.

– Доволна ли си от живота си и както каза – от себе си?

– Да, доволна съм, но желанието ми за развитие, за реализация всеки ден ме „човърка”.

– Казваш, че не  ти остава много свободно време, но все пак  имаш ли някакво хоби?

– Обичам да излизам с приятели, социалните контакти са важни. Когато съм вкъщи, в повечето случаи работя по даден проект, но за мен това не е работа, а хоби. Предимно работя на компютър и прекарвам свободното си време пред компютъра, но абсолютно не го смятам за задължение, а е дори удоволствие за мен.

– Е да, но ти не стоиш на компютъра, за да играеш игри или заради социалните мрежи?!

– Абсолютно, даже нямам Фейсбук. Занимавам се основно с интериорен дизайн, но и доста други неща се опитвам да правя. Помагам, поддържам сайта на братовчед ми, който има цветарски магазин, обработвам снимките, както и платформите, които използват. Подготвям и проекти в друга посока, но смятам засега да ги запазим в тайна.

Така че не ползвам компютъра заради социалните мрежи или игри.

Вечер обожавам да седна и да чета книга. В момента, в който реша, че ще се отдам на абсолютен релакс, именно това ми е начинът да се отпусна.

– Кой ти е любимият автор?

– Няма конкретни любими неща, обичам много неща, затова и не мога да посоча определен  автор. Същото е и с музиката.

– Добре, коя книга последно прочете?

– „Великият Гетсби”. Обожавам тази книга. Да си призная честно, понякога пренебрегвам четенето заради работата ми по различни проекти, но когато знам, че на другата сутрин не трябва да ставам рано, задължително си лягам с книга.

– Ти си красиво момиче, имаш ли много ужажори?

– Не знам, честно казано. Имам много приятели, но ухажори… предполагам  всяко момиче има.

– А като модел получавала ли си неприлични предложения?

– Не, ето признавам си, може би още не съм толкова навътре в този бранш, но не ми се е случвало досега някой да поставя така нещата, да ги завърти в тази посока    

– Като си говорим за модели, манекенки, обвързаности, не мога да не те попитам какво мислиш за така наречените „златотърсачки”?

– Това е начин на мислене, за съжаление, на доста голяма част от жените в България. Поне такива са моите впечатления. Това е избор на самата жена, някои може би използват мъжете с финансови възможности като средство за реализиция.

– Например, ако „спонсорът” е достатъчно влиятелен, може да се печелят и конкурси за красота.

– Абсолютно, не искам да коментирам конкретен конкурс, но да, има такива случаи. Наистина се плаща за титлите. Аз не мога да разбера какво удоволствие може да ти доставя това някой да плати, за да станеш мис. Защо не покажеш своята външност, същност, тогава ще се види коя е най-добрата и дали ти заслужаваш. А иначе какво: някой плаща, за да може момичето да каже „аз съм мис, най-добрата, най-красивата”. И какъв е смисълът на това да притежаваш някаква титла без покритие.

Не съдя никого, всеки има право да си живее живота, както смята за добре, но аз абсолютно не одобрявам това да бъдеш с човек, само защото той има финансови възможности, по някакъв начин може да промени стандарта ти на живот, да те води на почивки и каквото и да било. За себе си съм убедена, че когато искаш нещо, може да го постигнеш и сам и не ти е нужно някой мъж да те поддържа. Да, когато човек работи, има нужда от помощ, от колаборация с други хора, за да осъществи даден проект, но тогава ти, от своя страна, влагаш знания, умения. А това мъж да плаща, да си зависима от него, един вид съпруга на заплата, не го разбирам, не го приемам и не бих го позволила!

– Ами ако се появи някой „понсор”и ти предложи последен модел „Порше” или почивки в 5-звездни хотели, екзотични дестинации, не би ли се изкушила? 

– Честно казано – не, защото поршето, ако постигна целите си, ще си го позволя сама. А пък на почивка така или иначе си ходя и винаги всичко си плащам сама и с помощта на родителите ми. Всъщност благодарение на тях пътувам по света. Почивка в хотел, струваща много пари, не би ми доставила удоволствие. Предпочитам да съм с компания приятели или сама, отколкото с някого, на когото после да се чувствам задължена.

– Прави ми впечатление, че ти разсъждаваш по доста по-различен начин от повечето девойки на твоята възраст, четеш книги, нямаш  Фейсбук профил… 

– Ако имаш предвид дали съм кифла, не, не съм. Даже на моменти сама си се чудя дали се вписвам в средата. Аз лично се опитвам да бъда себе си и не мисля, че някакво префърцунено държание би ми помогнало по някакъв начин. Не обичам човек да показва нещо, което не е. Не го одобрявам, но за съжаление в днешно време много хора са така. Парадират – дали с това къде са отишли на почивка, или пък къде са седнали да обядват. Аз например понякога качвам в Инстаграм снимки на сгради. Това ми е интересно, това ме вълнува и затова понякога ги споделям. Хората обаче явно не се впечатляват от такива неща и не харесват снимките. Сигурна съм обаче, че ако пусна някоя снимка с чинията с храна например, или пък от някой хотел, ще имам много повече лайкове, отколкото сградите.  В крайна сметка обаче така и не разбирам защо трябва постоянно да се тагваш като си някъде. Нали човек ходи на почивка, за да си изкара добре, а не да се хвали, че е бил еди-къде си.

– Безспорно начинът на поведение и мислене е плод и на семейното възпитание. Ще споделиш ли няколко думи за родителите ти, подкрепят ли те, как гледат на изявите на подиума, те с какво се занимават?

– Всъщност имала съм възможности да бъда модел, да ме представляват агенции още преди години. Може би заради всички тези приказки, които се носят за този бранш, родителите ми бяха много скептични. Не са имали нищо против фотосесиите с близки хора и които познават, но да ме представлява някого, не го позволиха тогава. Но сега, към днешна дата, когато съм обсъдила с тях как виждам нещата, и знаят, че мога сама да преценя, стоят зад мен, подкрепят ме и много се радват на всеки един успех. Дори,  когато пътувах сама за Китай, бяха много притеснени, но по никакъв начин не са го показали, не са ми създавали напрежение. Когато знаят, че аз съм сигурна, спокойна, това може би им носи някакво спокойствие и на тях.

А иначе баща ми работи в НОИ и е системен администратор. Майка ми е счетоводител и застрахователен агент. Тя е човек, който просто не се спира. Много е амбициозна и това може би го е предала и на мен. Винаги се бори, никога не се отказва, и съм й много благодарна за това.

– Кои са най-важните неща, които си научила от родителите си?

– На първо място, да бъда добър човек. Да не завиждам, да не злобея, защото смятам, че на всекиму се полага това, което дава. Така че да завиждам, да бъда негативна, да се чувствам зле, че някой е по-добре от мен, да съм скетпична, са неща, неприсъщи за мен. На хората им е много лесно да правят коментари, да съдят, да лепят етикети, даже и без изобщо да те познават, да са погледнали реално ситуацията. Коментари има всякакви. Това не го разбирам.     

– И на финала, как се виждаш след 10 години?

– О, много интересен въпрос. Тогава ще съм на 32 години. Надявам се успешно да съм развила кариерата си на модел. Да съм име в този бранш и не само на българско ниво,а и на световно, което е много трудно, но това ми е мечта. Също така след 10 години се надявам да имам собствена фирма за интериорен дизайн и тогава ще имам повече време да се занимавам с това, което смятам за свое призвание.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

•