Д-р Цветанка Иванова-Даскалова е микробиолог и вирусолог. Завършила е Медицинска академия през 1988 г. През 2002 г. придобива специалност по микробиология, а през 2009 г. по вирусология. Единственият вирусолог от София до Кулата. Произхожда от лекарска фамилия. Съпругът й е д-р Венцислав Даскалов. Имат един син. Д-р Иванова е началник на микробиологичната лаборатория в МБАЛ – Благоевград, работи и като вирусолог към частна медицинска лаборатория. От един месец тя прави пробите за коронавирус на апарата, който бе подарен на болницата от депутата от ДПС Делян Пеевски след публикация на в. „Струма“. В лабораторията работи и още една лекарка микробиолог д-р Иванка Иванова-Генчева.
– Д-р Иванова, как работи новият апарат за PCR тестове, който бе дарен от депутата от ДПС Делян Пеевски?
– Апаратът е американски, на „Термофишър“, и е едно от последните поколения за PCR. Много е хубав, той е интуитивен, работи с много видове тестове, за което трябва необходимия софтуеър. Заедно с апарата ни бяха дарени и 200 теста за екстракция и амплификация. Ламинарният бокс и екстракторът бяха закупени от болницата, за да се оборудва лабораторията. Екстракторът ни помага да се изолира рибонуклеиновота киселина – РНК, което отнема 2 часа. След това и апаратът работи около 2 часа.
– Кога започна работа лабораторията?
– На 3 юни с първото обучение от фирмата, която ни дари китове. Обучиха ни молекулярни биолози, които бяха много отзивчиви. Апаратът е толкова прецизен, че няма как да сбъркаш отрицателен с положителен резултат. Обикновено събираме пробите до 11 ч. на обяд, за да подготвим пускането на апарата. После влизаме вътре с предпазни облекла и дори на лаборантките е забранено да идват.
– Каква е технологията по транспортирането на пробите?
– Това е най-важната част от PCR акцията и нещата трябва да са перфектни. Много добре трябва да се вземе назофарингалният секрет. Със специален тампон се бърка дълбоко в носа зад задния назофарингс, прави се въртеливо движение, остава се да се засуши. След това пробата се слага в транспортна среда, в която има антибактериален и антимикотичен препарат, така че да остане само вирусът. До 24 ч. могат да се оставят в хладилника на 4-градусова температура, след което могат да се замрязат на минус 20 градуса, ако не сме събрали достатъчно проби. Една от критичните точки е взимането на материала. Ако не е взет хубаво, ще даде отрицателен резултат. След като се вземат пробите и доставят, започва съществената част. Обличаме се отгоре до долу с екипи, маски, ръкавици, шлемове. Първо пробата минава през ламинарния бокс, който е с второ ниво на защита за респираторни патогени. Започва екстракция на РНК чрез екстрактора. Въпросът е да се добие достатъчно нуклеинва киселина, която да се приложи в PCR епруветките. Не е препоръчително да се пускат единични бройки. Пуска се една положителна, една отрицателна и още една допълнителна проба. Гледаме да съберем поне 8 проби.
– Какъв е капацитетът на апарата?
– Апаратът може да събере 32 проби. Но ние засега не събираме толкова. Започваме работа след 11 часа, затваряме се и не излизаме, докато не приключим. Работи се с охладен статив, тъй като РНК бързо се разпада, докато ДНК са по- стабилни. По принцип вирусите са по-голямото предизвикателство за човечеството. За бактериите има антибактериални препарати, има антибиотици. За вирусите има лечение, има и ваксини, за които се изисква време да бъдат открити. Навремето се казваше, че СПИН е фатална болест и няма лечение. С течение на времето, близо 40 г. бе нужно да се намерят препарати и СПИН може да се лекува. Заразените, които пият редовно лекарствата, могат да намалят копията на нуклеиновата киселина. Наскоро имаше съобщение за първия ефективно излекуван от СПИН и това вече не е фатална болест. Борбата с всеки един нов вирус е да се намери лечение. Ваксина за СПИН няма, защото специфичното при РНК вирусите е, че при размножаването си в клетката правят много грешки. Излиза един друг вирус, който е изменен и дори да е направена ваксина, тя вече не е за същия вирус. Както се променя и този коронавирус. Грипният също се променя и затова всяка година имаме нова ваксина, която е направена за вероятните щамове. В Южното полукълбо, когато е зима, проследяват кои са последните щамове при тях и те стават първи при нашата ваксина. По тази логика се правят сезонните ваксини в института „Луи Пастьор“. Счита се, че и коронавирусът ще стане сезонен, когато му намалее активността и вирулентността. Ако се прави ваксина, тя ще бъде за всяка година нова. Засега той мутира, надяваме се да е в посока да не е толкова вирулентен, да заразява много хора, но смъртността не намалява. Неговата цел е да се съхрани, да заразява хора, без да ги убива – за да може да се предава. Това е идеята, да се направят ваксини до началото на другата година и да се ваксинират рискови групи – медицински работници, възрастни хора със заболявания.
– А защо казват, че вирусът е щадящ за децата?
– Децата нямат толкова рецептори, колкото възрастните, за да го приемат. Дори и да се заразяват, те боледуват безсимптомно. Но нямат и не излъчват толкова количество вирус, за да заразят възрастни хора. Децата не заразяват.
– Каква е географията на коронавируса?
– Досега наблюдавахме семейно, общностно или клъстерно огнище – в една махала, в съседни къщи, между хора, които си общуват помежду си. В София вече се забелязва и дифузно разпространение сред лица, които не са били контактни.
– Колко специалисти от МБАЛ – Благоевград взимат проби за PCR тестове?
– В Спешна помощ се научиха. Там взимат и бързи тестове преди прием в болница. Във вътрешно отделение добре работят. Всички старши сестри на отделения съм ги извикала една по една и обучила. Докъде да се мушне тампончето, гледаха и филмче, на което се показва как точно се прави.
– Кога се правят PCR тестове на пациентите преди постъпване в МБАЛ – Благоевград?
– Когато им направят снимка и видят двойна бронхопневмония. Много е типична вирусната пневмония, не може да се обърка, изглежда все едно е духнато срещу стъкло. На този пациент задължително се прави проба за Ковид-19. Във вътрешно отделение на болницата имат стая, в която ги изолират и преди да излезе тестът, не им дават да излизат и ги обслужва една сестра, която се облича в екип, прави манипулацията и излиза. PCR тестът се прави при нас, като цялото изследване отнема около 4 часа – два часа подготовка и два за работа. В една кутийка има 50 теста, която струва 950 лв., но като пускаш и контроли, стават около 30. При нареждането работя с колежката д-р Иванова, като едната следи другата какво прави. Трябва да работим и с лаборанти, но засега нямаме, защото се страхуват.
– Коя беше първата положителна проба, която установихте?
– Първата положителна проба беше на арх. Васил Тинчев. Тя беше потвърдена в Националната референтна лаборатория. Това стана по мое желание и те ми изпратиха съобщение, че е положителен. При анализа е важно не колко е стръмна кривата, а при кой цикъл се качва нагоре. Ако са преди 35-я цикъл, приемаме, че е положителна, ако е след него – пробата е отрицателна.
– Колко проби вече са изследвани на новия апарат?
– Към момента са 92. Лабораторията е сертифицирана от проф. Нели Корсун, завеждащ Националната референтна лаборатория, която е призната от СЗО, която ни издаде документи, че можем да работим.
– Плаща ли се пробата при постъпване в болница?
– При нас идват хора, които трябва да постъпят за лечение в столични болници. Въпреки че здравният министър каза, че не е редно пациените да си плащат теста за PCR, някои колеги не са съгласни, а възраженията им са, че не искат да пламне със зараза болницата им. Платената проба при нас струва 100 лв.
Други ги изследват на място, както е например в „Пирогов“. Всички пациенти, които са постъпили в МБАЛ – Благоевград и имат симптоми, се изследват безплатно. Ние не им изискваме платен PCR. Безплатен е и за болничния персонал, и за контактни пациенти. Т.е. влезеш ли в болницата, изследването ти е безплатно.
РЗИ пускат PCR на контактни лица, които са с оплаквания. Например не на всички от строителите в тунела на „Железница“ са правени тестове. Тези, които нямат симптоми, ги изолират за 2 седмици, а тези, които имат минимални оплаквания – ги изследват. Ако се окажат, че резултатите са отрицателни, карантината на контактните лица не се вдига. PCR тестът се прави между третия и седмия ден, за да може да се установи в носоглътката. След седмия ден се счита, че може да отиде към белите дробове и прави пневмония.
– Колко време ще бъде около нас коронавирусът?
– Той ще съществува докато не направим имунитет и докато не се открие ваксина, която да ни защити. Трябва да мине през повече хора, да се създаде така нареченият „имунен вал“. Колкото повече хора са имунни, толкова по-малко ще приемат вируса, толкова по-малко ще излъчват и ще се заразяват. Никой не знае дали 50 % или 70 % от населението е достатъчно да направи имунен вал. Тези вируси като Ковид-19 имат чувствителни клетки, те са епитропни, имат рецептори и се захващат само в носоглътката. И когато се закрепят за клетките, могат да развият заболяване. Надяваме се да отслабне с времето, да направи такава мутация, че да има много заразени, но да няма много в тежко състояние, както е в момента.
– Сега ли е пикът на коронавируса?
– Едните специалисти казват, че сега сме в пика, другите казват, че е втора вълна на първия пик. Но тя май е много по-висока от тази, която беше около 1 май, а след това имаше усилване към 24 май. Тъкмо се бяхме успокоили, че ще затихнат нещата в топлото време, но явно вирусът не се влияе от висока температура. Независимо от това трябва да се работи за повишаване на имунитета – повече разходки сред природата, повече слънчеви лъчи за придобиване на витамин Д. Докато се открие лекарство и ваксина за коронавируса, нека спазваме дистанция, да забравим за шумните събирания, да носим предпазни маски в закрити обществени места и да поддържаме висока лична хигиена. Да спазваме мерките, които ни препоръчва Националният оперативен щаб.
Интервюто взе БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Д-р Цв. Иванова работи на апарата, дарен от депутата от ДПС Делян Пеевски
В лабораторията на болницата, в която се правят изследвания за коронавирус
