. „Детските ми години минаха в много игри на воля. Нямаше телевизия, нямаше компютри, даже радио нямаше. Единствената ни радост беше да четем книги, които си обменяхме. Помня руските войски, които минаха през Дряново 1944 година на път за Шипка. През Дряново и Габрово са минали през Руско-турската война пак руските войски и цяло Дряново се е дигнало да помага в боя на Шипка. Баба ми често ми разправяше, че от нашия род са излезли на върха 12 опълченци, двама са загинали в боя, а двама през зимата на върха от измръзване. Дряново е градът на майка ми. Баща ми е от Кюстендил. Когато се преместихме в Кюстендил бях на 6. Всичките ми приятелчета бяха спортисти. Така че от дете съм свикнал със спорта. На един пионерски лагер през 1953 година всеки отряд трябваше да направи програма. Ние решихме да се правим на факири. Интересното е, че без да знам много за йога, аз правех „упражнения“ на индийските факири, или с други думи, ако го кажем малко по-йогийски, имах си нещо вродено в мен. Разбира се, бях и попрочел това-онова от стари книжки.
През зимата на 1955 година паднах много лошо със ски в Осогово. Едва се довлякох до града. Бях в кюстендилската болница няколко месеца с воден плеврит, травматичен хепатит – понеже се бях наръгал с щеката в корема. Изписаха ме с предписание да остана една година на легло вкъщи. За един месец успях да премахна срастванията на плеврата с дихателни упражнения и гимнастика. На контролния рентгенов преглед рентгенологът се смая и ме нахока как така съм си позволил да правя гимнастика, след като ми е предписано да съм в леглото. Още същата година бях в отбора по гимнастика и участвах успешно в републиканските състезания по гимнастика. Описвам го този случай, защото той беше преломен в живота ми… щом като аз мога да се излекувам с упражнения, значи мога да лекувам и хората, които не знаят как. Така че още в осми клас на гимназията взех решение да уча лечебна физкултура във ВИФ, сега вече НСА. Правех йога в дома и това ми помагаше в спорта. За съжаление много малко знаехме за йога по това време. Йога проникваше в нас като някакъв копнеж към мистичното, непознатото. Имаше няколко книжки за йога, издавани през тридесетте години на миналия век. С една от тях на йога Рамачарака не се разделям и до днес – тя ми е като талисман, стои ми и тук, в Канада, в личната ми библиотека.
Шестдесетте години на миналия век бяха като някакъв ренесанс на йога. По това време 1961-1965 година бях студент в ВИФ /НСА/. Независимо че програмата във ВИФ беше доста натоварена, това не ми пречеше всяка сутрин и всяка вечер да играя по час-час и половина йога. По това време любителите на йога се събираха вечер в кабинета по лечебна физкултура на Софийския университет. Включих се в тази група и за мое учудване ме признаха за най-добрия.
Професор д-р Драгомир Матеев, член-кореспондент на БАН, ректор на ВИФ, според мен има най-голяма заслуга за утвърждаване на йога в България. На йога се гледаше по това време като западно влияние, отклонение от нормите на социалистическия морал и ред подобни схващания. Професор Матеев изнасяше лекции за йога, като подчертаваше спецификата на тази тренировъчна система. Покани ме за демонстратор на неговите лекции. Запозна ме с Асен Миланов и Иванка Персийска и им каза: „Ето този мой студент ще участва в първата българска книга по йога”. Приятелството ми с тях ми даде шанс да черпя до насита от оригинални индийски автори по йога. Иванка Персийска беше завършила английски колеж и превеждаше, а Асен Миланов преценяваше кое може да влезе в една книга по йога, на практика пресяваше и дори цензурираше това, което нямаше да се хареса по това време.
Един ден Бай Асен ми каза: „Веско трябват ми снимки за първата българска книга за йога. Ти помисли кои пози да снимаме, аз ще те заведа в едно студио, но все пак прецени кои са най-важните, защото искат много пари”. „Не трябват пари бай Асене – му казах аз, – ние с брат ми имаме малка любителска фотолаборатория, ще ги направим снимките, дай ми само книгата на Девананда да гледам снимките, за да не пропусна нещо“. „Ама всичко ли можеш? Айде сега няма да се лъжем“.
На другия ден с брат ми награбихме книгите, едно старо одеяло, фотоапаратчето „Смяна-2” и отидохме в Парка на свободата, сега Борисовата градина. Намерихме една хубава полянка сред гората. Беше слънчев ден, осветление достатъчно за снимки за допотопния ни фотоапарат. Направихме повече от двеста снимки, като гледахме да не пропуснем някоя поза, даже измислихме и няколко нови упражнения, едно от които бай Асен нарече Матсиендра асана, вариант Лучански. Цяла нощ промивахме ленти, копирахме снимки, сушихме ги и на сутринта в една кутия от обувки ги занесох на Асен Миланов. Той използва доста от тях в трите издания на книгите „Упражнения на йогите”. Използва също и комплекси от упражнения за деца, които му предоставих. Искам да подчертая, че тези книги допринесоха много за популяризиране на йога в България. Искам също да подчертая, че книгите нямаше да видят бял свят, ако не беше авторитетът на проф. д-р. Матеев, който убеди редакцията на издателство „Здравен фронт“, че това не са книги с религиозно съдържание, а става въпрос за много полезна тренировъчна и лечебна система. По-късно проф. Матеев и аз направихме първото предаване по българската телевизия за йога, където аз споделих моя опит за прилагане на лечебна йога, а също показах йога практики, а проф. Матеев обоснова научния характер на тази система.
Друг интересен момент е срещата с Джое Клемандоре /1963 г./. За първи път виждахме истински индийски йога. Наблюдавах много внимателно неговите изпълнения няколко пъти в Софийския цирк /по това време циркът още не беше изгорял/. В студентската си квартира повтарях неговите изпълнения с голяма радост, че и аз ги мога. В една от залите на редакцията на издателство „Народно здраве“ проф. Матеев и Асен Миланов организираха среща с Джое Клемандоре. Присъстваха най-изявените деятели на йога. Аз също бях поканен. Имаше много въпроси към Клемандоре. По едно време попитаха Клемандоре иска ли да види български йоги. Когато дойде моят ред, изпълних цялата програма на Клемандоре. Той възкликна: „Ама вие си имате йоги, които могат да съперничат на най-добрите индийски изпълнители“. Впоследствие имахме още няколко неформални, приятелски срещи с Клемандоре, организирани в частни домове.
Д-р Георги Лозанов изучаваше йога от гледна точка на психическите феномени. Приятелството ми с него ми помогна много за по-задълбоченото разбиране на Хатха Йога и още повече на Раджа Йога. В неговия институт с модерна апаратура установихме редица феномени на йогийската практика, например с пранаяма показах забавяне и ускоряване на пулса от 50 до 300 до пълното изчезване на пулса, записано от осцилографа, и то не в движение, а в поза лотос. Лозанов пръв посети Индия и от него научихме за институтите по йога в Бомбай /сега Мумбай/.
По-късно, когато и аз имах щастието да посетя тези институти /ашрами/, когато чуеха, че съм от България, с много голямо уважение разказваха за д-р Лозанов. Институтът по сугестопедия на Лозанов бе посетен от екип на Киевската киностудия, които снимаха филма „Индийските йоги и кои са те“. Участвах в този филм с майсторско изпълнение на асани, които се оказаха с по-голяма трудност от асаните, заснети от екипа в Индия. По-късно, през 1971 година, бях по спортна линия в град Брянск, където ме разпознаха от филма и това стана причина да изнеса лекция за йога пред лекарите от цяла Брянска област с участие и в тяхната телевизия. Това си беше събитие за руските йоги, те ми споделиха, че България им е отворила път към йога – щом може йога да се популяризира в България, защо да не може в Русия. Интересно, но този филм го видях чак след 40 години в „Ютюб“.
През 1965 година завърших семестриално ВИФ /НСА/. През тази година въведоха дипломирането да става не с държавни изпити, а с дипломна работа. Аз избрах за тема на моята дипломна работа „Упражнения на йогите в лечебната физкултура“. Разпределен бях в Кюстендил. Започнах работа в новата балнеолечебница. Разработих методики за лечение с йогийски упражнения при радикулити, дископатии, дискови хернии. Особено добри резултати даде йогийската пранаяма при болни от бронхиална астма. Прилагахме инхалации с мед и коригиране на дихателния ритъм. Явих се на защита на дипломната си работа, като очаквах трудът ми да се приеме с разбиране. За съжаление най-голям отпор имаше от преподавателите по идеологическите дисциплини, които нарекоха опита за въвеждане на йога в системата на лечебната физкултура „идеологическа диверсия под булото на Източната мистика“. Както и да е, защитата ми беше дадена за добри знания по физиология на йога, със забележки за неправилно избрана тема. С тази защита станах първият дипломиран йога с висше образование от Национална спортна академия и това беше едно от основанията след години да преподавам йога на първите студенти със специалност кинезитерапия с насоченост лечебна йога.
Лечебна йога работих като методист по лечебна физкултура /сега кинезитерапевт/ интензивно от 1965 до 1970 година в Кюстендил. Всеки работен ден на всеки час влизаше нова група от 15-20 човека и изпълняваше лечебна йога. Хиляди изпитаха благотворното въздействие на йогийските дихателни и физически упражнения. Не винаги споменавах, че ги лекувам с йога, но резултатите бяха същите. Натрупах богат опит и популярност… популярност, която ми изигра лоша шега. Градските ръководители решиха, че след като съм толкова добър, ще съм им полезен като шеф на спорта. Дърпах се няколко месеца, но времената бяха такива, че ако им откажеш, изпадаш в немилост.
Преминах на работа в спорта. Дълбоко в себе си разбирах, че това ще ми потрябва за йога, вътрешният глас ми говореше, че трябва да приема тази карма. Наистина, ако не бях приел тогава, никога нямаше да видя Индия, никога не бих създал Българска федерация по йога. Работата ми като спортен ръководител беше повече от успешна. Кюстендилски окръг беше класиран по медали в окръзите трета категория винаги на първо място. Прилагах йога при спортисти. Няма по-добра система за развитие на качеството гъвкавост от йога. Лично за себе си натрупах мениджърски опит. Освободих се от вродената ми стеснителност. Няколко години ръководих и туризма в Кюстендилски окръг, опознах планините и това ми помогна след години да организирам прекрасните йога лагери. Сега след толкова години виждам, че някаква предопределеност ме е движила в житейския път.
През 1967 година в Кюстендил с цирка се появи известният индийски йога Свами Махариши Дев Мурти. Той наред с демонстрациите в цирка се срещаше с желаещите и им даваше съвети, билки и лечебни наставления. Един следобед мои приятели ме взеха, бяха договорили с него да му покажем упражнения и аз демонстрирах. Махариши беше изненадан от моите умения и ме покани да го придружавам. Ходих с него до близките градове, за да съм повече време с него. Станахме приятели с него и сина му Бал. Поканих ги на гости у нас. Пристигна с белия си „Мерцедес”, облечен в бели дрехи. Махалата беше изумена. Кюстендил беше малък град и всички се познавахме, а Махариши влезе величествено в моята къща. Записа на магнетофона ми обширен материал за йога, всичко каквото ме интересуваше, а и повече. По това време говорех добре немски език. Той живееше в Мюнхен. Аз бях секретар на научното дружество на лекарите в Кюстендил. Помолих го за една лекция по йога пред лекарите от курорта. Той се съгласи и аз организирах лекцията. Докато говореше за гръбначния стълб и за лечението с крокодилските упражнения, добре, но като започна да говори за божествената сила, за чакрите, да отрича съвременната медицина, някои по-придирчиви лекари си тръгнаха. Бях го подготвил да се спре само на упражненията, но той като се запали, не се спря.
На другия ден всички лекари писаха обяснения какво са чули при полк. Николов от държавна сигурност. Мен дълго ме бъзикаха колегите „Лучански с теб пак ще се озовем в милицията“. Както и да е, водих Махариши по Осогово, сред природата, срещнах го със 127-годишната баба Димка Горовска. Той я научи на Нети. Когато беше за последно в България, често споменаваше Димка. Махариши също си има неприятности поради този полковник Николов, обискираха му колата и му взеха 40 хиляди лева, по-късно той доказа, че са пари от неговото възнаграждение от цирка, но се разправя няколко месеца. Аз имах от него една снимка как демонстрира йога пред съветските ръководители Хрушчов и Булганин в Индия, та това също помогна. От него научих техниката на лягане на счупени стъкла и чупене на ножове в шията, което стана след години причина за един комичен инцидент на хижа „Трите буки”, където Петко Русев /известна личност за времето/ реши да повтори моята демонстрация, легна на стъклата след мен, та си наряза целия гръб. Викаха ме отговорни градски ръководители да ми се карат, какво да им кажа, да не съм го карал аз да ляга на джамовете, да ме е питал как се правят тези работи. И това се размина и остана като весела история.
Дълги години работих като спортен ръководител /1970 до1988/. Натрупах мениджърски опит. Съчетавах вече експертен опит на добър йога изпълнител, научни познания в йога и самочуствие, че трябва да направя нещо ново за йога в България. Убедих председателя на БСФС Трендафил Мартински, че трябва да развием Хатха Йога в БСФС, тъй като това е достъпна здравословна тренировъчна система, неизискваща допълнителна материална база, може да се практикува от всеки в своя дом, подходяща е за възстановяване след големи спортни натоварвания. Освен всичко друго Мартински се справяше с високото си кръвно налягане с няколко йога упражнения, които му бях препоръчал, и той беше убеден, че трябва да развием йога в БСФС. Чрез Министерството на културата предложихме на индийската страна размяна на спортни специалисти. Заминах за Индия с цел да се запозная с техния опит.
Бях гост на Министерството на културата на Индия. Индийските домакини ми дадоха големи възможности да се запозная с основните йога центрове и школи. Преминах курс за йога инструктори в Кайвалиядхама. Живях известно време аскетично с хималайските йоги. Най-важното ми познание се оказа, че в България не сме далеч от истинското познание за йога.
След завръщането ми /1989 г./ бях назначен за секретар на Републиканска комисия по йога. В продължение на малко повече от година развихме значителна дейност: семинари, лекции, лагери на Седемте рилски езера, на Синеморец, курсове за йога инструктори. Учредяване на йога клубове към физкултурните дружества. Много бързо се създадоха условия за учредяване на Българска федерация по йога към БСФС.
От 1989 до 1997 година бях генерален секретар на БФ по Йога /така бе прието да се наричат ръководителите на спортните федерации в нас и в чужбина/. Българските йоги получиха всичко, за което са мечтали през годините на лутане в йога.
През януари 1997 година приех поканата да бъда лектор в един йога курс в Солун. Имаше участници в този семинар и от Крит. Те ме поканиха да ги занимавам с йога за известно време в Крит. Заминах и Крит ме впечатли с красотата си. Обадих се във федерацията, че искам да напусна. Все пак в съзнанието ми звучаха думите на Айенгар, които той каза, когато го поканих да дойде на гости на федерацията в България: „Всеки човек трябва да прецени кога да се откаже от публична дейност“. Помислих си, че съм приключил с моята карма и моите отговорности, каквото съм направил, направил, толкова млади и ентусиазирани йоги имаше вече. Не че скъсах с йога, но трябваше да се даде път на младите. На Крит работих в йога възстановителния център на Анастасия Александру. От Гърция се прехвърлих в Канада /2000г./, за да помогна на дъщеря си в отглеждането на внуците, защото тя учеше.
Сега имам разкошен салон и клуб по йога на българите от Торонто. Всяко лято си идвам в България и посещавам клубовете по йога и провеждам открити уроци, лекции и дискусии. Радостно ми е, че не са ме забравили. Малката ми дъщеря също е тука и е учителка по йога в едно училище в Торонто, Канада, където йога е свободно избираем предмет.
