Семейство Стойкови
Д. Стойков и Р. Каптиев с поредната купа на сините зад Океана
С купата на щата Илинойс за 2016 година
Със сина на Гунди - Андрей Аспарухов
Ликът на Стоичков краси стадиона н „Чикаго Файърс”
Димитър Стойков – момчето, което с голямата си любов към футбола тръгна от ФК „Марек“ и стигна до „Чикаго Файърс“. Той е на 33 години. Роден и израснал в Дупница. Със съпругата си Симона са заедно от 9 години. Имат две прекрасни близначета – Мария и Милена. В момента живеят в Чикаго. Казва, че футболен клуб „Марек“ винаги ще остане в сърцето му. Другите му любими отбори са „Левски“ и „Реал“ /Мадрид/. В Чикаго е играл за „Миньор“ под ръководството на легендата Цветан Йончев. В момента играе за „Левски“ /Чикаго/. Със „сините“ зад Океана Митко става три пъти поред шампион, носител на купата и Суперкупата в Премиерлигата. През сезон 2016 печели щатската купа на Илинойс. Два пъти е вицешампион на щата (2014, 2015) и един път вицешампион на Среднозападните щати (2014).
– Здравей, Митко! От колко време си треньор в школата на „Чикаго Файърс“, кой те назначи?
– Треньор съм в „Чикаго Файърс“ от 6 месеца и тренирам групите U7, U8 & U11 – момичета. В началото ме назначи Стив Морис, който беше директор на треньорите, но впоследствие бе заменен от Поул Долтън, който е бивш играч на „Манчестър Юнайтед”.
– Как попадна в „Чикаго Файърс“?
– В клуба попаднах, след като случайно се запознах със Стив Морис в социалната мрежа Linkedin.
– С какъв лиценз си в момента?
– Засега съм с „Е“ License, но в момента преминавам курсове за USSF „D“ License.
– Методиката в школата на „Чикаго Файърс“ една и съща ли е за всички треньори, или ви дават възможност да творите?
– Във „Файърс“ има стандарти. Постоянно преминаваме през вътрешни обучения, срещи на треньорите. Постоянно се пишат имейли от страна на ръководството с цел да се поддържа името на един голям отбор, какъвто е „Чикаго Файърс“. Наскоро всички треньори бяхме поканени на официална тренировка на първия отбор, където успяхме да се запознаем с ръководството на клуба. Треньорът Велико Паунович и неговите асистенти говориха как се подготвя отборът преди всеки мач и какво е натоварването през цялата седмица.
– С момчета или с момчета е по-лесно се работи?
– Засега не съм имал проблеми както с момичетата, така и с групи момчета, които съм водил по заместване, но определено с момичетата се работи по-лесно. Те слушат, стараят се и са с крачка по-напред в развитието от връстниците си момчета.
– В периода, в който си играл в „Миньор“ /Чикаго/, треньор ти беше легендарният Цветан Йончев. Какво научи от него?
– От Цецо Йончев научихме много, но най-вече да излизаме със самочувствие и вдигната глава за всеки един мач. Всички знаем историята му и се стараехме да следваме неговите наставления. В „Миньор“ създадох много приятелства, за което съм благодарен на спорта. Чрез футбола винаги съм срещал много и различни хора.
– В момента играеш за „Левски“ /Чикаго/. Какви са целите на отбора за този сезон?
– На първо място, искам да благодаря на създателя на „Левски“ /Чикаго/ Ники Василев за това, че ме покани в отбора и че ни събира една обща цел. „Левски“ /Чикаго/ стана име за по-малко от 4 години, от което отбори, които са господствали в Чикаго лигата, настръхват в момента. Целите на отбора са винаги трибъл. Искаме да печелим и да славим „Левски“, така че да радваме хората и да говорят за този отбор и след години.
– Ти си баща на две деца близначета. Как успяваш да съчетаваш семейството с треньорството, мачовете в „Левски“ и основната ти работа?
– Изключително съм благодарен на жена ми, която ме подкрепя на 100% в това, което обичам да правя най-много – футбола. Не ми остава много време за приятелите, защото отделям доста на футбола и на семейството си. Старая се да бъда с децата си всяка секунда, в която не съм на стадиона или на дневната ми работа.
– Има ли някой, който е развил тази голяма любов у теб към футбола?
– Да, има. Човекът, който спомогна за любовта ми към футбола, е легендарният Христо Стоичков. Той ми е идол от дете. Много бих искал да се запозная лично с него и да имаме възможността да си поговорим, за да сбъдна една от детските си мечти.
– Ти самият си фен на „Левски”, а мечтаеш да се запознаеш със Стоичков? Какво ще кажеш на „сините“, които не го харесват?
– Когато става въпрос за Стоичков, не би трябвало да се делим на „сини“ и „червени“. Той е прославил България.
– А какво знаеш за Гунди?
– Гунди е бил много велик, не само заради качествата си, но и заради скромността си. Бил е човек с главно „Ч“, отдаден на семейството си и на „Левски“.
– Как ти самият стана левскар?
– Баща ми е левскар от дете. От него съм наследил тази любов към „Левски“.
– Какво мислиш за крайните футболни привърженици, които предпочитат да мразят повече противника, отколкото да обичат своя отбор?
– Не подкрепям агресията, футболът е начин на живот. Някои хора са малко по-вглъбени, но спортът трябва да носи щастие, усмивки, хубави и незабравими моменти. Чрез футбола са направени много добрини. Всички тук в Чикаго помним мача „червени“ срещу „сини“, където ни събра каузата да помогнем на „левскар“. Така, ръка за ръка с „червените“ фенове, направихме нещо запомнящо се. Тази страна на футбола подкрепям.
– Какво още искаш да постигнеш за в бъдеще?
– Мечтая за големия футбол. Ще направя всичко възможно да се покатеря по стълбицата на всички лицензи и, живот и здраве, в рамките на 3-4 години да се добера до „A“ лиценз, което е едно прилично ниво.
– На кого искаш да благодариш?
– Благодаря на родителите ми Благой и Мария. Благодаря много и на съпругата ми Симона, че е винаги до мен. Искам също да благодаря и на първите ми треньори от школата на ФК „Марек“ – Димитър Куков, Борислав Кръстев, Иван Иванов и, разбира се, Сашо Паргов.
Назаем от chicago.bg
