За малко хора правилното хранене е синоним на здраве. Доброто хранене иска мислене, време, инвестиция на отговорност и средства. За много хора това е по-маловажно от седенето на кафе пред блока и после ядене на замразен полуфабрикат, ни разяснява един от най-изтъкнатите експерти у нас по хранене и диететика проф. д-р Божидар Попов, председател на Българското научно дружество по хранене и диететика и ръководител на катедра “Медицинска екология и хранене” към Медицинския факултет в София.
– Проф. Попов, как се е променила културата на хранене на българина през последните години?
– Българинът постоянно се информира за новостите относно здравословното хранене и е запознат в детайли със свойствата и качествата на отделните групи продукти, но проблемът е, че не обича да спазва принципите на балансирания и полезен прием на храни. За съжаление, при по-голямата част от сънародниците ни културата на хранене тревожно отсъства – особено по празниците.
Типично за българската народопсихология, на всеки празник се зареждат тежки софри, от които не се мръдва от сутрин до вечер. Всяка година след коледните и новогодишните празници, след безкрайната върволица от последващи именни дни, болниците се пълнят с хора, чиито хронични проблеми са се обострили от дългото и системно преяждане и препиване.
Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите. Културата на хранене дори не включва всичко от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. Тя е много по-широко понятие, което касае манталитета и осъзнатия избор на всеки човек да живее така, че да не вреди на здравето си. Българинът се храни все по-лошо. Близо милион и половина българи страдат от затлъстяване. Страната ни е на шесто място в Европа по брой затлъстели деца.
Българите се хранят лошо и небалансирано, което е причина за високия ръст на сърдечно-съдови и ракови заболявания. Тази тенденция се засилва през последните 10 г. и е отразена в статистиката – спад на консумацията на месо, на кисело и на прясно мляко. Българинът рядко слага на трапезата си и риба. 60% от населението не приема пресни зеленчуци и плодове. Българите консумират животински мазнини седем пъти повече, отколкото преди 50 г. Консумацията на алкохол се е повишила четири пъти, а на захар – пет пъти.
