Борис Механджийски, един от петимата осъдени полицаи по делото „Чората”, винаги е бил сред най-добрите, сред първите. Още от ученическите си години, когато завършва с пълно отличие Природо-математическата гимназия „Сергей Корольов” в родния Благоевград. Не е по-различно и като студент в УНСС – София, и като войник в Школата за запасни офицери в Плевен, и като данъчен инспектор, и като служител в РЗБОП в РДВР – Благоевград.
45-годишният управител на банков клон в областния център на Пиринско пръв от петимата осъдени полицаи е открит на адреса си на 19 април привечер тази година, за да бъде приведен в затвора в Бобов дол. Принуден е за няколко минути да се раздели с най-милите си същества – със съпругата Нели и с дъщерята Мария. Жена му е силна, доказала го е през всичките години на съдебни перипетии и обрати в решенията на Темида. Какво ще стане с детето ми? Как ще преживее всичко това, което ни връхлетя? Въпросите, свързани с нея, буквално се бият в главата му. Но няма нито време, нито избор. Трябва да изпълни закона и поема по пътя към затвора, убеден в своята невинност. И с надеждата, че все пак ще има справедливост.
13-годишната Мария се прибира към дома си, но и този път не бърза. Както става в последните петнадесетина дни след онази вечер, когато я разделят с баща й. Мислите за татко й сякаш тежат като камъни и детето върви бавно, почти мъчително. А девойката, която е в седми клас, е изкарала нови две шестици и има с какво да се похвали вкъщи. Доскоро не е имала търпение да прекрачи прага, за да зарадва най-близките си – своите родители, с отличните оценки. Сега обаче е тъжна, сълзите й почти винаги натежават в очите й, едва успява да ги скрие от съучениците си, от случайните минувачи.
Момичето не помни как баща й Борис Механджийски е извикан да участва в акция „Респект” през ноември 2005 година. Оправдано е, все пак е само на 4 месеца по това време. Намира се в дома на болната си баба с родителите си. Изведнъж звъни телефон. Този на татко й. Да не бе се обадил! За да няма това ходене по мъките от този момент нататък и за него, и за семейството му, и за близките му, и за приятелите му, и за всички, които го познават и са наясно, че той не може да е убиец. Борис оставя семейството си, няма как – той винаги спазва правилата в работата, тъй като е истински професионалист. Отива да изпълни служебния си дълг в полза на обществото. За беда арестантът Ангел Димитров-Чората издъхва и адът се отваря за петимата участници в задържането му.
Мария обаче помни много добре вечерта на 19 април тази година. Денят, в който изкарва не една и две, а цели четири шестици. Тъкмо слагат масата да вечерят, когато детето решава да отиде до магазина, за да си купи безалкохолно. Иска да върне времето назад и никога да не вижда как баща й излиза, придружен от органите на реда. В отсъствието на момичето се звъни на вратата и нищо неподозиращият Борис научава страшната вест – осъден е заедно с другите четирима полицаи на 7 години затвор, макар че не му показват решението на ВКС. Дават му по-малко от един час да си събере багажа, за да бъде отведен в затвора.
От този миг Мария не е виждала татко си. Пита непрекъснато за него, иска да го види, всеки ден очаква той да се прибере вкъщи. Засега искат да й спестят срещата с баща й в затвора. Защото тя вярва, че той е невинен, че не е убиец. Надеждата е, че скоро той ще излезе на свобода. Липсват й разговорите с него. Тя го обожава. Детето обича да слуша разказите на баща си на най-различни теми. Но една се откроява сред тях – тази за България. Родолюбец до мозъка на костите си е Борис, убеден е, че все някога красивата ни страна ще случи на управници и ще стане този рай на Балканите, който трябва да бъде. Дори отсега я увещавал, че трябва да остане да учи в България, защото по-хубаво от родината няма.
„В злополучната вечер, когато го извикаха за акцията, той дори не знаеше с кого ще е в тази акция, в какъв екип е разпределен. Това автоматично изключва всякакви подозрения в сговор между петимата полицаи да отнемат нечий живот. Не е възможно това, което се случва на съпруга ми, когото познавам отлично. Затова вярвам, че нещата ще имат друг, по-добър край. Надявам се само това да стане колкото се може по-бързо. Вярвам в него и в неговата невинност, никой не може да ми вземе тази вяра. Дори това абсурдно съдебно решение, което казва на всички българи, че българските полицаи са умишлени убийци”, категорична е съпругата му Нели.
Тя е убедена, че в тази присъда няма справедливост, няма адекватно послание нито към вкараните в затвора петима полицаи, нито към сънародниците им, освен едно, което е безумно – „Вие сте убийци”. Как и кого ще превъзпита тази присъда, недоумява Нели Механджийска.
„Борис за всички, които го познават добре, е кристално чист човек, фин, морален, честен. Но това не попречи на ВКС да го „разпне” заедно с колегите му в навечерието на Великден, което също може би не е случайно. „Разпнаха” доброто, което служи на обществото и се бори със злото”, твърдят негови близки.
Борис не може да участва в умишлено убийство. Нито пък да е солидарен с някого от другите четирима колеги, ако е превишил правата си и с нещо е предизвикал фаталния край на Ангел Димитров. Няма как да прикрие когото и да е, няма да прикрие убиец, като в същото време зачеркне семейството си и постави на карта бъдещето на прекрасната си дъщеря. Защото е всеотдаен и любящ баща и съпруг, добър и отговорен приятел и колега. И няма как да ни пробутват мантрата, че е осъден „в името на народа”.
Всъщност петимата полицаи го написаха сами от затвора: „Бием камбаната за опасността от мракобесието на тъмните сили на прехода, които убиват живота и бъдещето на България. НЕВИННИ СМЕ и сме ОСЪДЕНИ НЕСПРАВЕДЛИВО!”. Те са убедени, че тази присъда е издадена срещу българските полицаи и българското МВР. Защото на тяхно място можеше да бъде всеки служител на МВР, както и всеки един от десетките колеги, които бяха включени в операцията.
Обществото иска само едно от българския съд – справедливост. Огромната част от него не вижда тази справедливост в присъдите на петимата полицаи, осъдени, сякаш са един човек – на принципа „на всеки поравно” получават по 7 години затвор. Почти сигурно адвокатите на осъдените ще поискат възобновяване на делото. И това ще е шанс за съда да постанови наистина присъди „в името на народа”, които са на базата на факти и доказателства, а не на „мракобесието на тъмните сили на прехода, които убиват живота и бъдещето на България!!!”. ДАНО! За да има усмивка и бъдеще в родната страна за едно прекрасно дете, за МАРИЯ!!!
КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ ОТ БЛИЗКИТЕ И ПОЗНАТИТЕ НА БОРИС ЗА НЕГО
Благой Грозданов – икономист:
С Борис Механджийски се познаваме от Математическата гимназия „Сергей Корольов” в Благоевград. Работили сме заедно в данъчна администрация до постъпването му в РДВР. Заедно сме в Ротари клуб Благоевград – Център. За мен Борко е един от най-коректните, добри, щедри и честни хора, които познавам, човек с управленски умения и морал от най-високо ниво. Винаги съм бил впечатлен от настроението, професионализма и колективизма на екипите, където той е пряк ръководител. Изградил е прекрасно семейство, възпитано в традиционните ценности и морал. Случилото се от последните седмици – присъдата от 7 години затвор, определям като огромна загуба за обществото и съм с помрачена надежда, че честните хора, които се стремят да спазват правилата, могат да успеят в нашата държава! Допускам, че има нещо тотално сбъркано в материалите по делото, за да се стигне до АБСУРДНОТО РЕШЕНИЕ: Борко убиец – участник в престъпна група!
Костадин Калинов – класен ръководител на Борис в ПМГ – Благоевград:
За Боби мога да кажа само суперлативи. Прекрасен младеж, който стана прекрасен мъж. Създаде чудесно семейство. Трудолюбив и отговорен, честен и почтен. За хора като него е казано, че на мравката път правят. Винаги е бил много внимателен към всички. И да искаш да му намериш някакъв недостатък, не можеш. Някога, когато реши да заработи в системата на МВР, бях против, тя просто не е за такива етични хора като Боби. Той никога не си е позволявал да обиди и нарани когото и да е. Затова не допускам, невъзможно е Боби да е убиец! Дано има справедливост!
Александър Костов – бивш шеф на РЗБОП към РДВР – Благоевград:
Боби бе сред най-хубавите деца, които съм ръководил. Отговорен, изпълнителен, честен, морален. Разбираше си от работата. Знаех, че само трябва да му дам задача и той ще я изведе докрай. Имах пълно доверие в него. Перфектен човек и професионалист.
Фиданка Вретенарска – бивша колежка на Борис в банката:
Боби е прекрасен човек. Постъпваше винаги човешки, никога не повишаваше тон като наш началник. Комуникираше с нас като равен с равен. Влизаше в положението на всеки, нямаше никаква граница между него и нас. Радко се срещат толкова добри и възпитани хора в днешно време.
Радослав Митрев – предприемач ресторантьор:
Познавам Борис от Ротари клуб Благоевград – Център. Имам прекрасни впечатления от него като човек и професионалист. Бизнесът ми позволява да общувам с много хора, които също познават Борис. Не съм чул от никого от тях и една лоша дума за него.
Магдалена Прътева – президент на Ротари клуб Благоевград – Център:
За мен Борко е преди всичко изключително предан и верен приятел, на когото можеш винаги да разчиташ. Страхотен човек – честен и почтен. Мъжко момче! Отличен професионалист, точен и коректен, съвестен и изпълнителен. За него мога да кажа толкова много неща и все ще са хубави. Той е един от малкото хора, който е тактичен, дипломатичен, възпитан и интелигентен. Истински човек с главно „Ч“. Всичко добро за него и в никакъв случай убиец!!!
Кирил Валеов – предприемач в софтуерните технологии:
Боби Механджийски е мой приятел, на когото може да се разчита, винаги открит и усмихнат. Всички го познават като отличен професионалист и банков мениджър, заслужил доверието на ръководителите и уважението на колегите си. Познавам и семейството му и мога да кажа, че всеки може да се гордее с такова семейство. Изразявам пълната си подкрепа за Боби!
Маргарита Вълева – главен инспектор по приходите в НАП:
Познавам Борко от близо 20 години! Добър, доблестен и честен винаги! Аз вярвам, че това, което му се случва в момента, е едно голямо изпитание за него, семейството му и, разбира се, за приятелите му, но още по-силно вярвам, че ще има и своя добър край!
ТОВА Е ТОЙ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА СИ КАРИЕРА
Борис Димчов Механджийски е роден на 09.07.1973 година в Благоевград. От 1987 до 1991 г. учи и завършва средното си образование в Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Корольов” с пълно отличие. От 1991 до 1996 г. следва в УНСС – София, специалност „Маркетинг и мениджмънт”. 1997-1998 г. е офицер от Българската армия – завършва Школата за запасни офицери в Плевен, получава звание „старши лейтенант”. От 1998 до 2000 г. е служител на данъчна администрация, работи като данъчен инспектор. От 2000 до 2006 г. започва работа в системата на МВР, служител на РЗБОП към РДВР – Благоевград. От 2006 година е в банковия сектор. До 2011 г. е експерт „Банкиране малък бизнес”, а от 2012 г. до 19 април тази година е управител на банков клон в Благоевград. Член е на Ротари клуб Благоевград – Център.
Днес от 17.30 ч. пред Съдебната палата в Благоевград близките и приятелите на петимата осъдени полицаи организират протест срещу 7-г. присъда.
