Голяма част от печалбата на проститутките в Германия се прибира от босовете на престъпни банди. При румънката Юлия това не е било така. Тя не е имала сводник. Въпреки това не успявала да печели добре. Затова се отказала.
30-годишната Юлия разказва, че понякога е обслужвала по 14 клиенти на вечер. Споделя, че издържала до около три през нощта. Други нейни колежки се опиянявали с алкохол и наркотици, за да могат да издържат цяла нощ. Дойче Веле няма как да провери истинността на историята, разказана от младата жена, но тя се припокрива с описанията на социални работници и полицаи, запознати добре със ситуацията в публичните домове и на улицата.
30-годишната жена, която е родена и израснала в Румъния, е проституирала в продължение на десет години. На улицата, в частни жилища, в публични домове и барове. В Швейцария, Франция, Гърция и Германия. До 10 март. Тя помни отлично тази дата. „Клиентът ми плати 100 евро за един час и след това всичко приключи“, споделя тя. От този момент нататък Юлия престава да печели парите си като проститутка.
Младата румънка е плащала по 130 евро на ден за стая в един публичен дом В Германия, в която е извършвала услугите си. Всъщност, това е бил и нейният дом. Днес тя е загърбила проституцията, дългите нощи и късите дни, както и вечната усмивка и преиграното добро настроение.
Юлия ни показва стари снимки от смартфона си. На тях се вижда млада жена на високи токчета, по бельо. Устните ѝ са силно начервени, косата – изрусена. Казва, че не знае защо е запазила тези снимки. „Тогава бях още млада“, казва Юлия с почти извинителен тон. Решила да проституира, защото искала да осигури по-добър живот на децата си. Родила първия си син на 14 години и напуснала училище.
Жената от снимките почти няма прилика с жената, която срещаме в консултантското бюро за проститутки в Щутгарт в края на май. Юлия почти не е гримирана. Спокойно и обмислено тя разказва за живота си през последните десет години. Казва, че решила да загърби тази професия, защото разбрала, че изобщо не можела да спести пари, независимо че продавала тялото си всяка нощ. Казва, че от няколко месеца редовно получава пристъпи на паника. Взема успокоителни, за да може да заспи.
Сабине Констабел добре познава симптомите и оплакванията на жените, които идват при нея. Тя е председателка на „Sisters e.V.“ – дружество, което помага на жени, решили да се откажат от проституцията. То поема финансовите разходи по прехраната на тези жени, докато си стъпят на краката. Защото жени като Юлия не получават никаква социална помощ от държавата, тъй като не са плащали данъци. „Най-много да им платят билета за връщане у дома“, казва Сабине Констабел. Тя смята всяка форма на проституция за изнасилване. „Този занаят превръща жените в стока“, споделя тя. Нейната организация пледира за наказателно преследване на платения секс. Други организации, които помагат на жените да загърбят проституцията, правят разлика между принудителната и доброволната проституция. Германското законодателство – също. От 2002 година в Германия проституцията е призната за професия. Това означава, че жените могат да се регистрират пред властите и да бъдат социално застраховани. Много малко от проститутките обаче се регистрират официално.
Никой не знае точно колко жени проституират в Германия. Според неофициални изчисления, става дума за около 400 000 жени. Едва в средата на 2017 година федералното правителство реши да се проведат анкети по темата. Експертите са единодушни в едно: повечето жени идват от Източна Европа. И преди всичко от България и Румъния, двете най-бедни страни в ЕС.
Юлия, която преди да започне да проституира е работила като чистачка, разказва, че е можела да изпраща на близките си повече пари, отколкото е печелила в Румъния, пише Дарик. Имала е и щастливи моменти. Когато например след първите няколко месеца като проститутка е успяла да спести достатъчно, за да отиде на море със семейството си. За първи път в живота си.
В ръцете на престъпни групировки
Волфганг Финк от криминалната служба в Баден-Вюртемберг добре познава ситуацията в публичните домове. Той търди, че браншът е в ръцете на престъпни групировки. В публичните домове неслучайно има само изкуствено осветление, казва той. „Много често жените не знаят дали навън грее слънце или вали. Те почти не излизат навън. По време на разпити ние установяваме, че те не знаят дали е пролет или есен. Не знаят и коя дата е“, казва криминалният инспектор. Финк допълва, че понякога дори братята или чичовците на жените ги принуджават да проституират. Дори когато се стигне до съд, сводниците държат жените под контрол и те не дават никакви показания. А без свидетелски показания процесът е обречен на провал.
Волфганг Финк, който работи в криминалната служба в Баден-Вюртемберг от десет години, казва, че за това време в провинцията е имало не повече от десет процеса срещу сводници. „Понякога е достатъчно едно движение на ръката, едно щракване с пръст и жените онемяват пред съда“, казва той. Волфганг Финк посочва и друг проблем. Занаятът все повече се премества в интернет. А това затруднява разследванията.
Волфганг Финк смята, че възрастовата граница трябва да бъде увеличена. В момента проституцията в Германия е разрешена от 18-годишна възраст. Финк е против забраната на най-древната професия. Парите, които заработват жените обаче, трябва да остават за тях, а не да отиват в ръцете на сводниците, казва той.
Юлия разказва, че никога не е имала сводник. Ако е вярно, това би било голямо изключение сред чужденките в професията. „Почти е невъзможно една жена да дойде доброволно тук и да работи самостоятелно като проститутка“, казва Волфганг Финк.
Юлия обаче повтаря още веднъж, че никога не е имала сводник. Запазвала всичките пари за себе си и за своите деца. Споделя, че досега не е била подлагана на насилие. Днес би взела друго решение, казва тя. Сега се наслаждавала на това, че е „нормален човек“. Разказва как е унищожила своето „работно облекло“, купила си блуза с висока яка, дълга рокля и обувки без токчета, „все нормални неща“. Надява се скоро да бъде назначена на постоянна работа, да си намери жилище и да вземе децата си в Германия. Юлия крои планове. Иска да посещава курс по немски и да започне някакво обучение. „Пък кой знае“, казва тя, „може да ми се усмихне щастието да намеря някой мъж, който да ме обича истински и когото аз също да обичам“.
