Тя покорява италианската сцена и кино, а по-късно и Америка. Една българка, която се разделя с родината си, за да завладее световния звезден небосклон с таланта и красотата си.
Тя е Ирина Малеева. Дъщеря на великата българска актриса от Народния театър, родената в Кюстендил Ирина Тасева.
С талант в кръвта си и една неизменна детска мечта, Ирина Малеева се превръща в кинолегенда.
С живот като от филмов сценарий родната красавица гледа Едит Пиаф в Париж и завинаги се влюбва в музиката и киното. Възпитаничка на френския Notre Dame de Scion, в Рим е забелязана от съпругата на Федерико Фелини и така Ирина се изстрелва към върха.
Фелини я нарича „екзотична” за ролята й в “Сатирикон”, а Олсън Уелс я избира на кастинг сред други 100 девойки.
Играе в редица италиански и американски филми, участва в телевизионния сериал “Дързост и красота” и заема главната роля в „Поли”. Снимала се е редом до Дейвид Духовни и Сюзън Сарандън.
В любовта историята е не по-малко интересна. В Италия е преследвана от тълпи обожатели, а известният кардиолог д-р Кристиян Бернард зарязва съпругата си заради Ирина.
Австрийският художник Фриденсрайх Хундертвасер е сред големите й любови. Тя е едва 18-годишна, когато се запознава с екстравагантния творец, който е 23 години по-голям от нея, а се влюбват от пръв поглед. Ирина е муза на една от най-великите му картини – Irinaland over the Balkans (Ириналенд на Балканите).
Но за съжаление се разделят заради неодобрението на Ирина Тасева. Но все пак открива истинската любов.
Повече 20 години българската красавица със световно величие е омъжена щастливо за адвоката Нейт Голър. Двамата живеят спокоен живот като уважавано семейство в Бевърли Хилс и са пристрастени към пътешествията.
Бях предопределена за сцената и съдбата ми даде шанс да играя във филми на Фелини и Орсън Уелс, разказва преди 2 години в интервю за tretavazrast.com Ирина, която освен актриса е
и певица, художничка, танцува и свири на пиано. Говори отлично български и владее общо 7 езика.
– Като дете гледате концерт на Едит Пиаф, който променя живота Ви. Какво си обещахте тогава?
– Всички живеем с някаква илюзия в живота. Опитваме се да успеем и след това разбираме за какво става дума. С майка бяхме една година в Париж – там американци я харесаха да играе в САЩ, но тя не можеше да изостави България. Аз обаче се влюбих в Париж. На последния концерт на Едит Пиаф през 1963 г., който видях, бях на 9 години и разбрах, че дълбочината на нейните чувства и силата в гласа й идват от всичките драми в живота й. Чувствах болката й толкова силно, че не можех да говоря цял ден след концерта. Дори на тази млада възраст разбрах колко невероятен е целият й живот. Това разбиране ме накара да искам да живея пълноценно и да изживея колкото е възможно повече, колкото е възможно по-бързо.
– Кой е бил баща Ви и как се случва, че на 6 г. Вие го спасявате от концлагер в Тутракан?
– През живота си съм нямала много контакт с баща си. Когато се родих, родителите ми бяха разведени. Спомням си само как се молих за него в различни църкви на някакви светци – майка ми ме помоли за това. Знаех, че е в някакъв лагер, но не знаех къде и защо. По-късно разбрах, че комунистите са го изпратили там, защото е бил полковник, награждаван с орден, приближен на цар Борис III и командир на летищата в България през Втората световна война. А властта след 9.IX.1944 г. искаше такива като него да бъдат унищожени.
При последното ми пътуване до България през 2022 г. разбрах, че баща ми е бил изпратен в така наречените лагери на смъртта – място, от което обикновено няма връщане.
Когато бях на 6 години, нямах представа защо се моля за бащата, когото не познавах. Един ден майка ми – вече известна звезда на българския театър и любимка на министър-председателя Вълко Червенков, ми каза, че сме поканени на голям купон в президентската палата. Тя каза: „Това е твоят шанс да поискаш от министър-председателя да освободи баща ти“. И така аз го направих. Вълко Червенков ме взе в скута си и аз помолих и него, и жена му да освободят баща ми. В крайна сметка той го освободи.
Все пак не виждах много баща си след това.
– Израствате зад кулисите на Народния театър, където играе майка Ви. Първата Ви роля е на Малинка от „Бърборино” по БНР, излъчвано всяка сутрин. Докъде се простираха мечтите Ви тогава?
– Най-силните ми детски спомени бяха от желанието да науча повече – да правя това, за което чувствах, че съм родена. Тъй като постоянно бях в гримьорната на майка ми в Народния театър в София, ми беше много ясно какво искам от живота. Исках да бъда актриса. Бях предопределена за сцената. Никога нищо не ме е отклонило от това желание. Изглежда съм родена, за да постигна това на всяка цена. За ролята на Малинка, приятелката на Бърборино, майка ми готвеше 10 деца у нас. Наблюдавах как ги учеше да вярват и виждат това, което четат. Аз отидох с тях на прослушването… и на мен дадоха ролята. Това стана против волята на майка ми. Но не й се сърдех. Обожавах я. Станах нейният силен малък мъж – единственият човек в живота й, който знаеше всичко за нея и понякога можеше да я критикува.
– Кога и защо се разделяте с майка си?
– Не бях щастливо дете в България, след като вече знаех, че баща ми е далеч в някакъв лагер. Поради тази причина, когато отидох в Париж с майка ми, не исках да се връщам в България. Тя обеща да ме изпрати следващата година да уча в Рим, където имахме роднини – майката на баща ми е италианка. Това беше причината, поради която останах през цялата си младост в Италия. Майка ми идваше всяко лято при мен в Рим. По-късно се върнах в България, за да завърша английския колеж като частна ученичка.
– В Рим учите със стипендия в Академията по изкуствата. Как се случва, че участвате в кастигна за „Сатирикон” на Федерико Фелини?
– Когато започнах да работя в театъра в Рим, разбрах, че най-престижното кино училище по това време е Centro Sperimentale di Cinematographia в Чинечита, Рим.
Играх в пиеса, наречена Le Diavolerie, написана от италианския драматург и актьор Алесандро Ферсен (1911-2001), първият ми учител по актьорско майсторство и режисьор в Сполето на Фестивала на двата свята. Тогава Джулиета Мазина дойде да гледа представлението. Тя разказала на съпруга си за главната роля на „младата китайска красавица“ (каквато играех в един от епизодите) и скоро ме запозна със съпруга си – известния режисьор Федерико Фелини.
Той взе снимката ми, написа нещо и я даде на гримьора. Прочетох: „Вие сте екзотична. Бъдете на грим в 4:30 сутринта“. Така се снимах във филма „Сатирикон“ (1969) на Фелини.
След Фелини имах главна роля в дълъг телевизионен сериал „Поли във Венеция“ (1970), режисиран от Жак Пиното – френско-италианска копродукция, заснета в Италия. По това време американският сценарист и режисьор Орсън Уелс (1915-1985) търсеше героиня за главната роля във филма си „Венецианският търговец“ по Шекспир. Аз изиграх Джесика, дъщерята на Шейлок (Орсън Уелс). Тази роля е много важна за мен, защото тогава се преборих на кастинг с над 100 момичета от Италия и това ми даде знак, че киното ще е моята съдба. Филмът е заснет през 1970 г. във Венеция, близо до къщата на италианската драматична актриса Елеонора Дузе (1858-1924). Това беше началото на филмовата ми кариера в Италия, където впоследствие участвах в главната роля в 30 филма.
Работата с гения Орсън Уелс беше най-щастливият момент в живота ми. Бях само на 17 години тогава.
– Как успяхте в Холивуд?
– Бях поканена да посетя Ню Йорк, когато бях на 24 години, и станах певица там – имах представления в много клубове. После бях изпълнителен продуцент и участвах във филма „Union City“(1980) с вокалистката на „Блонди“ Деби Хари и американската рок певица Пат Бенатар. Точно за този филм бях наградена за поддържаща женска роля на филмовия фестивал в Торонто.
След Ню Йорк ми предложиха роли като телевизионна гост звезда в Лос Анджелис и се преместих там, където продължих да играя в различни телевизионни сериали.
По време на ковид пандемията участвах в сериала „За всички мъже“. През 2022 г. последният ми телевизионен сериал беше „Пот Т. Готман“ – той тече в момента всяка неделя по „Peacock“.
В момента продуцирам и участвам в пилотния „Sunny’s Closet“.
– Как поддържахте връзка с майка си?
– Бях в постоянен контакт с нея през всичките ми години в Щатите, тя идваше в Ню Йорк и Лос Анджелис, за да бъде с мен. От нея научих да съм самата себе си винаги, да продължавам напред, ако се спъна, да отстоявам нещата си и да не завися от мъж.
– Как влиза в живота ви адвокатът Нейт Голър?
– Срещнах съпруга си Нейт Голър една година преди майка ми да почине и за съжаление тя не успя да срещне този прекрасен мъж. Женени сме през последните 18 години, но сме заедно от 30 години. Пътували сме по целия свят – от Антарктида до Южна Америка и Африка. Нямам собствени деца, но доведените ми деца са най-добрите ми приятели, особено Джейми (дъщерята на Нейт), която обичам толкова много – нейните деца са мои истински внуци. Имаме прекрасно семейство и сме много близки.
– Безгранично обичате животните, осиновявате кучета от приют, снимали сте филми с тях…
– Обичам животните и имам цяло стадо бебета слонове в детската ясла на британския драматург Дейвид Елдрич в Найроби. Подкрепям и други организации като SPCA (фондация за предотвратяване на жестокостта върху животните) с месечни дарения; безплатната болница в Лос Анджелис и детската болница, бездомни животни и организация на дивия живот. Разбира се, когато мога, се опитвам да помогна и на млад талантлив артист.
– Колко често си идвате в България?
– Последното ми идване беше, когато издадох последната книга на майка ми “Сбогом, любов”. Идвах си често, докато тя беше жива – за мен майка ми беше България. След издаването на нейната книга не съм се връщала, но знам колко красива е станала България и съм много горда, че съм българка. Съвсем скоро ще се върна да видя новите красиви места там.
