На декар изкарваме двойно или тройно повече печалба от чесъна, отколкото от жито или слънчоглед
Преди 30 години едно градско момиче става снаха в чесновата столица на България – радомирското село Долни Раковец. Тогава Анелия Иванова дори не консумира чесън и не предполага, че някой ден той ще играе такава важна роля в живота й.
Днес тя, съпругът й Иван Иванов и дъщерите им не само произвеждат известния долнораковски чеснов лук, но помагат и на други да го правят, съхраняват традицията и я популяризират, като стават едни от инициаторите на Фестивала на чесъна в Долни Раковец.
За спецификите на местния чесън и любовта към него пред Агри.БГ говори Анелия Иванова.
– Разкажете ни как започна Вашата „чеснова” история и какво е стопанството Ви днес.
– Долни Раковец се слави с чесъна си от стари времена. Във всяка къща се е отглеждал. Родителите на съпруга ми също са се занимавали с това, но ние имахме друга работа в началото. Известно време поддържах и хранителен магазин в Радомир. Не съм вярвала, че ще се захвана с чесън.
Помня как свекърва ми казваше: „Нелче, сади си чесъна, защото аз от него съм си построила къщата”. Съпругът ми имаше наследствени земи, земеделието му е в кръвта и започнахме да гледаме жито. Занимаваше се основно той. През първата година от 28 дка изкарахме една купчинка, но се радвахме. Веднага купихме една косачка и с нея той косеше на хората. Така се прехранвахме пролетно време. С времето засяхме още ниви с жито, слънчоглед, царевица, започнахме да се разрастваме.
Реших да се пробвам с чесъна. Насадих 30 венчета (плитки), не знаех дали ще мога да ги продам. Една плитка е от 20 глави, а в 1 глава има около 22 скилидки. Накрая изкарах реколта за 284 венеца. Още помня, когато ги сплитахме. Едно време на седенки са плели и пели, а ние с дъщеря ми гледахме на лаптопа екшън сериал с автомобилни надпревари. Съпругът ми ни се смееше – филм ли гледаме, или плетем. Вечерта бяхме готови. „Не може да бъде”, каза той. „Гледахме състезания, затова”, отвърнах.
Реших, че ще предлагам чесъна на хората, които идват за рента. Не ми вярваха, но още първата седмица го продадох – кой за рента, кой да си купи. Разчу се и реших да увелича площите с чесън. На втората година купихме сеялка. Много е важна обработката на площите, мъжът ми е наследствен земеделец и си знае. Засадихме със сеялката и резултатите бяха много по-добри.
Помагахме на други хора със сеитбата, на ръка е доста трудоемко и не се влиза толкова надълбоко в почвата. Днес имаме около 27 дка, 15 от които са само с наш чесън. Доволни сме.
На декар изкарваме двойно или тройно повече печалба от чесъна, отколкото от жито или слънчоглед.
– Какви са характеристиките на прочутия долнораковски чесън и има ли специфики при отглеждането му?
– Като чесъна, който расте на тази земя, друг няма. Дори в съседното село не се получават такива резултати. Земята вади високо качество! Селото е в ниското, има наноси и минерални извори, вода излиза на 20 см дълбочина. Важна е обработката. Освен това със сеялката засаждаме по-дълбоко и нарядко. Не използваме никакви препарати, изцяло екологична е продукцията ни.
Сортът си е стар, български, събирала съм го от бабите в селото. Отличителните черти на долнораковския чесън са, че главата е по-гладка, а отвътре скилидките са червени. Има лек лютив вкус, но не е люти така силно, както другия. Притежава сладост и няма миризма на земя. Чесънът е неизменна част от нашата кухня, мога да изям цяла глава. Макар че, когато се оженихме, изобщо не ядях чесън.
– Каква е Вашата роля в стопанството?
– С много неща се занимавам. Мъжът ми е основата, както казах – той си е наследствен земеделец и работата на полето е за него, въпреки че и аз съм там. Плевя, карам трактор, камион, комбайн, вадим чесъна с останалите жени, после го плетем. Освен това цялата административна дейност е моя отговорност.
– Споменахте, че от чесън изкарвате повече, отколкото от зърно. Къде го продавате?
– На място в базата. Хората идват и си го взимат. Продаваме на венец, не на килограм, първо, за да покажем качество, производството ни е бутиково, и второ – така е по-рентабилно. От 500 венеца семе излизат 5000 венеца. Някои остават и на касетка. Един венец от най-дребния чесън се продава на 10 лв., средният е на 15 лв., а най-големият, който е с едрината на китайския чесън, но с нашия си вкус и качество, е на 20 лв.
Никога не съм вярвала, че ще засаждам толкова много чесън, но се оказа, че имам усет и ми идва отвътре. Дъщерите ни също поеха щафетата заедно с техните съпрузи. Помагат ни много. Стават сутрин в 5:30 часа, идват първо на полето и в 8:00 часа отиват на другата си работа. Вечер се връщат отново и така, докато се прибере продукцията. Те вече поеха и инициативата по организирането на фестивала в селото. Миналата година се събрахме три семейства и с общи усилия го реализирахме за първи път.
