ЕКОКАТАСТРОФА! Благоевград се превърна в сметище, чували със строителни отпадъци, санитария и всякакви боклуци задръстиха тротоарите, ситуацията излезе от контрол

Благоевград се превърна в сметище. В сезона на ремонтите край контейнерите за смет масово са захвърлени чували със строителни отпадъци, санитария, остатъци от мебели и прозорци. Вчера на бул. „Джеймс Баучер” до камара бели чували се появи тоалетна чиния. В жк „Еленово“ до кофите за битови боклуци има навсякъде камари с парчета мазилки, стиропор, дюшеци и натрошени тухли. Чували със строителни отпадъци има захвърлени край пътя за Делвино, в парк Бачиново, Ловния дом, по алеята на Кръста…

Благоевградчани не са виновни, че правят ремонти на жилищата си, проблемът е, че няма къде да изхвърлят боклука, защото от 19 август единственото в общината сметище за строителни отпадъци – в благоевградското с. Изгрев, е затворено.

Призивът на община Благоевград да събират строителната смет в здрави чували и да ги оставят до контейнерите, за да може общинската фирма „Биострой“ да ги прибере по график, вече е невалиден – от няколко дни фирмата е преустановила тази си дейност и уличните камари растат в геометрична прогресия. „Не ги събираме вече, защото няма къде да ги закараме”, отсече вчера управителят на „Биострой“ Васил Бачев.

Предисторията на избухналата бомба е кратка: през юли тази година МОСВ уведоми, че Европейската комисия ще изправи България пред съда в ЕС, ако до края на август всички стари сметища – 43 на брой, сред които и това в с. Изгрев, не бъдат рекултивирани. За неподчинение санкциите, които ЕС налага в такива случаи, са около 3000 евро на ден, които трябва да се платят от бюджета на съответната община.

Това е и една от причините на 19 август т.г.  Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград да затвори сметището за строителни отпадъци край с. Изгрев. Мотивът: то е незаконно и не отговаря на никакви изисквания. По същото време Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” разпорежда спешно изчистване на Айдаровското дере, което е задръстено с хиляди тонове боклук. Предписанието е там да не остане една счупена тухла, защото проводимостта на дерето на практика е сведена до нулата и при един по-продължителен есенен дъжд в планината тук ще се излеят 3 реки – една река от с. Градево и две от Марулево, и буквално ще отнесат с. Изгрев.

Навръх празника на Съединението 6 септември община Благоевград обяви, че дерето вече е чисто и опасност от наводнение няма. Проблемът със затвореното сметище обаче остана и за дни се задълбочи до сегашните драматични размери. Вместо да обедини институциите за решаването му, той ги разедини още повече. Въпреки молбите на кметската администрация депото за строителни отпадъци да бъде отворено временно, докато се намери ново място за депонирането им, РИОСВ каза твърдо „не“ и остави града с вързани ръце.

„Няма как да разрешим отварянето, дори и временно, защото сметището е абсолютно незаконно”, коментира пред „Струма“ вр.и.д. директор на РИОСВ Снежана Якимова, която между другото е в отпуск. На въпроса какво е тогава разрешението на проблема със строителните материали отговорът й бе, че предложила на общината няколко варианта за излизане от кризата – или да се ползва малка част от новото депо, където имало възможност да се складират строителни отпадъци, или мобилни екипи на общината да събират чувалите с вар и тухли и да ги карат някъде – в други сметища, извън общината.

„Това са пълни глупости, на депото няма такова място, а и ми е много интересно къде беше госпожата 25 години, през които е работила на бюро в РИОСВ, за да се сети едва сега, че сметището е незаконно“, реагира остро кметът на Благоевград Илко Стоянов. Според него всъщност в страната няма нито едно законно сметище за строителни материали и затварянето точно на това в с. Изгрев той приема като политическа атака от страна на Якимова и шефа на Басейнова дирекция Владимир Димитров, който бе лидер на БСП в Благоевград.

„Басейнова дирекция ми даде 3 месеца за изчистване на дерето, РИОСВ не ми даде и ден! Аз все пак съм кмет по-малко от 100 дни и те още в началото ме захапаха с този проблем, който се е влачил десетилетия назад във времето. Якимова дава ли си сметка, че затваря едно сметище, а отваря 20 други незаконни в самия град? Търсим място за площадка, но това ще отнеме поне 6 месеца. А дотогава? В крайна сметка, ако не получа разрешение временно сметището да продължи да приема отпадъците, така и така ще плащам глоба от 5000 лв. за неизпълнение на предписанието на РИОСВ, ами освен да взема да призова всички жители на общината да продължат да си карат в Изгрев чувалите, като само трябва да се пазят от охраната на сметището, да не ги види, а аз ще спра да плащам таксата за депониране на строителни отпадъци“, разви нестандартна идея благоевградският градоначалник.

А да проникне човек в депото не е особено трудно и в това се убедихме вчера, при посещението на сметището. Преди обяд денонощната охрана, за която В. Бачев твърди, че го пази от посещения, се изчерпва с мъж в напреднала възраст, паркирал колата си до яркозелена заключена будка с надпис „Входящ контрол и охрана“ и името на фирмата, която стопанисва сметището – „Биострой” ЕООД. Охранителят не ни спира и спокойно преминаваме по черния път, край който се вие оградата на депото. На места натрупаният боклук зад нея се извисява на десетина метра и съдържа далеч не само строителни материали, а и всичко, което човек може да си представи – найлонови бутилки, стотици автомобилни гуми /за които иначе собствениците им трябва да платят по 2 лв., ако искат да ги оставят в гумаджийниците/, домашна посуда, стъкла, дивани, кресла и какво ли още не. На самия път извън оградата на няколко места също има чували, тоест наскоро някой непроверен също като нас, се е отървал от боклука си, като дори не си е направил труда да влезе вътре в сметището. Иначе по оградата на няколко места има табелки „Забранено изхвърлянето на всякакъв вид отпадъци! Глоба до 500 лв.!“, но явно не всички могат да четат. Има и камери, но ток няма, така че не е ясно каква точно е полезната им функция.

Охранителят отказва да отговори на въпроса ни по колко коли на ден средно се опитват да проникнат до сметището, за да изпразнят багажниците си, и ни съветва да адресираме въпросите си към шефа му Бачев. Признава обаче, че спирал за проверка само по-съмнителните коли и за няколко дни успял да опознае всички собственици на вили и лозя в местността зад сметището, които минават оттук.

Кога Айдаровското дере става бунище, си спомнят много малко хора. Според кмета на с. Изгрев Йордан Китанов първите купчини се появили, когато бил войник през 1997-1998 г. 5 г. по-късно е изготвен план за привеждането на депото в съотвествие със законовите изисквания, после – за рекултивация, има и решение на тогавашния ОбС да се намери друг терен за изграждане на модерно депо с висок процент на оползотворяване на строителните отпадъци, всичко обаче остава само на хартия. И на практика от 2013 г. сметището получава официален статут на напълно незаконно, но до момента един ден не е спирало да приема отпадъци. През 2018 г. то до такава степен е заринато с боклук, че се приближава на около 1 км от селото и при всеки порив на вятъра от него над лозята на селяните започват да летят найлони и стиропори.

Тогава над 100 жители на село Изгрев се включиха в подписка за закриване на общинското депо и заплашиха, че не бъде ли затворен табанът за строителни отпадъци, ще преминат към гражданско неподчинение. Никой обаче не им обърна внимание и неподчинението се размина.

А че освен земни маси, тухли, бетон, асфалт, керемиди, плочки, дърво и метали, на сметището в Изгрев се изхвърлят и всякакви други битови отпадъци, РИОСВ констатира още през 2010 г., когато в обстоен доклад във връзка с подготовка на проект на Национална стратегията за управление на строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване на сгради описва проблемите на депата за строителни отпадъци в региона.

„В Благоевградска община съществува само едно депо за строителни отпадъци – това край с. Изгрев. Депото не разполага с денонощна охрана и това създава предпоставки за изхвърляне там и на друг вид отпадъци. Данните, получени от Общинска администрация – Благоевград, сочат, че около 70% от образуваните отпадъци са от фирми, които извършват строителство, 10% от разрушаване на сгради и около 20% от физически лица от строителство и ремонт на сгради. Към тези 20% са и количествата, които общината ежегодно почиства заради нерегламентирано изхвърляне от граждани. Изчисленията са на база платена в община Благоевград такса за депониране“.

С други думи, 2 от всеки 10 чувала със строителни отпадъци, формирани от ремонтите на жилищата, днес са струпани по улиците на областния център и няма къде да бъдат изхвърлени. И това ще продължи поне още 6 месеца, докато не бъде открита площадка за ново депо, докато тя не бъде окомплектована с всички документи и не заработи.

Другите 8 от 10-те чувала все още са в дворовете на новостроящите се кооперации, защото поне към момента бизнесът се съобразява с апела на общината да складира отпадъците  в района на обектите, които се изграждат, докато проблемът не намери свое разрешение. Докъде обаче ще им стигнат задните дворове и кога ще бъдат принудени в нощни акции да се отървават от натрупания боклук, това никой не може да прогнозира.

След челния сблъсък с държавните институции жителите на Благоевград загубиха битката, но не и войната. Вчера в Благоевград на посещение трябваше да дойде един от зам. министрите на МОСВ, пред когото кметът Стоянов щеше да настоява за намиране на изход от екокатастрофата в града, но по независещи от него причини визитата не се състоя. Надеждите на градоначалника са до края на седмицата все пак решение да бъде намерено.

ВАНЯ СИМЕОНОВА