Преподавателят в ЮЗУ се възстанови за 1 седмица след ухапването от змия
Бившият вътрешен министър проф. Веселин Вучков изненада с 2 нови книги четящата публика. Сборникът с разкази „Какво живя, дядо?” и стихосбирката „Надежда за утро“ разкриват в пълна степен дълбоко лиричната натура и писателска дарба на автора, който иначе е преподавател по наказателен процес. И двете книги са издадени от издателство „Изток-Запад“, заяви за „Струма“ проф. Вучов.
В сборника с 10 кратки разказа той разкрива забавни истории от детството му в кочериновското село Стоб, истории за приятелството, спомени от преживяното. Стихосбирката съдържа 28 стихотворения, които въвеждат читателя в темите за равносметката, раздялата, надеждата, съпреживяването…
Това е първата стихосбирка на Веселин Вучков, както и сборникът с разкази. Досега той е издавал научни книги и учебници за студентите си в ЮЗУ, НБУ и Академията на МВР. Припомняме, че Веселин Вучков е завършил специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 1994 г. Работил е като следовател и преподавател. От 2016 г. е професор по наказателно-процесуално право. Пише разкази, консултира игрални и документални филми. Бил е заместник-министър, депутат в два парламента, министър на вътрешните работи. През месец март 2015 г. подава оставка като министър и депутат.
Както „Струма“ писа, преди седмица той претърпя инцидент, при който бе ухапан от змия на гробищата в родното си с. Стоб и се наложи да бъде направена хирургична интервенция на ръката му в болница ПУЛС в Благоевград. След венозно лечение с антибиотик той вече е добре и макар с превързан пръст, отново е в работен режим. Той е получил многобройни обаждания и съобщения с пожелания за възстановяване след нашата публикация, от което останал изключително трогнат и благодарен.
Специално за читателите на в. „Струма“ проф. Вучков престави стихотворението „Ти“, в което се разкриват душевните терзания на лиричния герой след раздяла с любимата.
„Ти си малкото, което ми липсва –
зрънце мяра, писмо до поискване.
Мека, топла постеля след скитане
и крайбрежен фар – посока да имам.
Аз не зная дали има
краткотрайно спасение,
или винаги иде реч
за вечности.
Ала ти бе спасителен сал за мене:
плаване, бряг, надежда.
Но си тръгваш.
И е тъжна раздяла.
Вълноломи и пълнолуния.
Няма нищо неразказано.
Само пространства,
няма думи.
Но така е било
и ще бъде:
кръстопътища преди раздели.
Пожелавам ти
топли събуждания.
И звезди –
като откровения.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
