Преговорите за продължаване на съвместното управление между първата и втората политическа сила – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – официално се провалиха.
От ГЕРБ категорично отказват да разглеждат опцията за правителство с втория мандат, бил той и национален, а възможността да се стигне до разбирателство в третия изглежда дори още по-малка.
Това ни води към един добре познат през последните години сценарий – служебно правителство и нови избори.
Само че ситуацията вече е малко по-различна. С промените в Конституцията беше ограничена възможността на президента Румен Радев да избира кого точно да посочи за служебен министър-председател.
Според чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България „за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“.
Това оставя президента Румен Радев възможност да избира измежду 10 възможни кандидати.
Това са председателят на Народното събрание – Росен Желязков, управителят на БНБ Димитър Радев и подуправителите Андрей Гюров, Радослав Миленков и Петър Чобанов, председателят на Сметната палата Димитър Главчев или зам.-председателите Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров, обмудсманът Диана Ковачева или нейният заместник Елена Чернева-Маркова.
Тъй като обаче Ковачева беше избрана в началото на тази година за съдия в Европейския съд по правата на човека, тя бива изключена от сметките.
Така че остават тези деветима кандидати:
Председателят на Народното събрание Росен Желязков
Той беше избран за председател на 49-ото Народно събрание след постигнато „джентълменско споразумение“ с втората сила ПП-ДБ и с подкрепата на ИТН. Идеята беше при ротацията на властта да отстъпи поста си на човек от ПП-ДБ, но след краха на преговорите за правителство това едва ли ще се случи.
Юрист по образование, Желязков е едно от водещите лица на ГЕРБ, като пътят му в политиката започва още през 2003 г., когато е назначен за секретар Столичната община. Заема този пост до 2009 г., а след това е назначен за главен секретар на Министерския съвет до 2013 г. Заемал е позициите на председател на Комисията за регулиране на съобщенията, а след това и на Държавна агенция „Електронно управление“.
В периода 2018-2021 година е министър на транспорта и информационните технологии. Бил е депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание.
Управителят на Българската народна банка Димитър Радев
В момента Димитър Радев кара своя втори мандат начело на БНБ, като за първи път встъпва на поста на 15 юли 2015 г., като тогава беше издигнат от парламентарните групи на ГЕРБ и Реформаторския блок и беше подкрепен още от АБВ и Патриотичния фронт.
През миналата година беше преизбран с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Подуправителят на БНБ – Управление „Емисионно“ Андрей Гюров
Бивш депутат от „Продължаваме промяната“ и ПП-ДБ в 48-ото и 49-ото Народно събрание, той беше избран със 148 гласа „За“ от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС за подуправител на БНБ през юли миналата година.
Икономист по професия. Работил е една година като кредитен анализатор в Харис Банк в Чикаго. След това започва докторантура във Виенския университет, където по-късно става и главен асистент по финанси. Докато кара докторантурата си, работи за австрийската „Фолксбанк“.
Заедно с Кирил Петков е съучредител на партия „Да, България“, а по-късно се присъединява към „Продължаваме промяната“. В 48-ото Народно събрание беше председател на парламентарната група на ПП.
Подуправителят на БНБ – Управление „Банково“ Петър Чобанов
Избран в новото ръководство на БНБ през юли миналата година от 49-ото Народно събрание, Петър Чобанов също има богат политическа кариера. Той е финансист и преподавател в УНСС, но заедно с това е дългогодишен народен представител от ДПС, а преди това беше финансов министър в кабинета на Пламен Орешарски.
Извън това Петър Чобанов е оглавявал и Комисията за финансов надзор.
Дълго време беше финансовият експерт на ДПС, а преди да стане подуправител на БНБ беше председател на бюджетната комисия в НС.
Подуправителят на БНБ Управление „Банков надзор“ Радослав Миленков
Миленков заема поста от март 2019 г., когато е избран от 44-ото Народно събрание с 6-годишен мандат, който трябва да приключи догодина. За него депутатите тогава гласуват единодушно, за да заеме позицията на подалия оставка Димитър Костов.
Радослав Миленков има богат опит в банковия сектор, като е бил шеф на „Общинска банка“, участвал е в Надзорния съвет на Европейската централна банка, бил е заместник-управител за Република България в Международната банка за възстановяване и развитие, а до 2019 г. е член на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган.
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев
Избран за председател на Сметната палата на 28 юли 2023 г. от 49-то Народно събрание. Притежава над 30 години професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол и счетоводството. Повече от 20 от тях са в областта на независимия одит, включително ангажименти за договорени процедури по проекти, финансирани от ЕС.
Народен представител и член на Комисията по бюджет и финанси от 41-то до 46-то Народно събрание. Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси и председател на Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор в 41-то Народно събрание. Председател на 44-то Народно събрание за периода 19.04.2017 – 17.11.2017 г. Заместник-председател на 43-то Народно събрание. Председател на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране в 41-то Народно събрание. Ръководител на делегациите на Интерпарламентарния съюз, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в 44-то Народно събрание.
Заместник-председатели на Сметната палата са: Горица Грънчарова – Кожарева и Тошко Тодоров.
Омбудсман на Република България е проф. д-р Диана Ковачева.
В периода от 2011 до 2013 година тя е министър на правосъдието в първия кабинет на Бойко Борисов, след като заема мястото на Маргарита Попова, тогава издигната за кандидат за вицепрезидент. Омбудсманът Диана Ковачева бе избрана за новия български съдия в Съда по правата на човека в Страсбург и вероятно няма да е сред кандидатите за поста.
Заместник-омбудсман е Елена Чернева-Маркова.
Президентът Румен Радев атакува в съда реда за назначаване на служебно правителство. В началото на март той коментира, че ако се стигне до назначаването на служебен премиер, ще отвори Конституцията, ще прочете възможностите и ще кара „по домовата книга”.
„Аз трябва да си харесам някого от хората, от тази стеснена опция, той трябва да избере министри отнякъде, ще видим как. Аз няма да съм този, който ги посочва, но трябва с моя подпис, под мой указ, формално и юридически да нося отговорност”, обясни тогава процедурата държавният глава.
Тогава президентът отбеляза, че в Конституцията има опция, ако съставът на Министерски съвет не му хареса, да не подпише указ. „Няма кой да ме принуди аз да подпиша указ. Тогава обаче се отива в хипотезата на една дълбока парламентарна и конституционна криза, от която никой няма интерес”, каза в началото на март Радев.
