Бившият директор на Интерната в Сандански Нина Ръждева е от хората, които изживяват ревностно всички успехи и проблеми на плуването в курортния град. След 32 години работа в институцията (сега ЦПЛР – Сандански), 14 от които като главен ръководител на добре смазаната машина за облагородяване на таланти, тя се пенсионира миналата пролет. Това обаче не й пречи да следи как се развиват нещата около Центъра за подкрепа и личностно развитие, да се радва на победите, пожънати от възмъжалите му възпитаници, но и да припомня кой какво е обещал.
В конкретния случай става дума за болезнена тема – нуждата от закрит басейн. Подписка за изграждане на съоръжението бе подета преди 6 г., но децата на „Вихрен“, „Сандански“, а отскоро и на „Олимпик“, продължават да моржуват между сините коридори.
„Покрай еуфорията от световната титла в ледени води и рекорда на Радостин Кръстев не чухме (или не вникнахме във) всичко, което той каза. Че му е било студено на тренировки, че е искал да се откаже. Но е имал упорит баща. Да прибавим разбиращ треньор и собствения му характер. Плюс 16 години усилия, сърце и ум в тренировките. Успехите на държавни първенства и международните участия. До откриването на леденото плуване, помощта на Петър Стойчев и резултатът, донесъл радост на България. За тези 32 г. работа в Интерната съм видяла десетки треперещи деца с посинели устни. Много от тях не продължиха с плуването. И дали не останахме без други шампиони и рекордьори – в плуването, маратона, водното спасяване или леденото плуване? Най-вероятно да. И ще изпуснем още, независимо от примера на бате Ради. А закрит басейн е бил предвиден още при социализма. Отношенията между партийни ръководители го „изпращат“ в Благоевград. През 90-те години на миналия век басейнът не можеше да се стопли през зимата и плувците „приюти“ „Интерхотел Сандански“. Когато те ни отказаха, зимните тренировки се преместиха в резиденция „Свети Врач“. Имаше и проблем с транспорта. Комбинираха се родители и треньори. Не всички деца можеха да тренират. Като решение се очерта преграждане на басейна. И понеже вечният израз на общината беше „Пари няма“, стената е самоделна, проектът и финансирането са от плувния клуб. И понеже не останаха пари по проекта „Еко кампус“, сегашната стена също е дело на плувните клубове. При по-студено време не беше достатъчно и Николай Вакареев уреди покривала. После се наложи да се подменят периодично скъсани участъци. Клубовете намериха оферти за закрит басейн за малко над половин милион лева. Тогава приоритет се оказа спортната зала. Есента на 2019 г., преди местните избори, кметът предложи проект на закрит басейн за повече от два милиона. Старият градоначалник не получи втори мандат, а новият кмет не показа интерес. Може би тази есен басейнът ще бъде предизборно обещание. Стойността му навярно ще е над пет милиона. Като знаем как всеки проект се оскъпява, дори по време на реализацията, какво да кажем за проект, който се отлага с години? Дали бюджетът на общината се е увеличил в пъти? Дали централната и местната власт ще са от една политическа сила, та да има централно финансиране? Когато нещо се отлага, обикновено не се случва. Нали знаете – с каквото се Мара венчала, с това останала. И тук не става въпрос за определен кмет. Те, плувците, и без това са успешни. 50 години карат така, значи може още 50. Защо спортът, особено за деца, трябва да е политически заложник? Сега, когато Общината стопанисва басейна и вижда разходите, трябва да е заинтересувана от закрит басейн и по икономически причини“, коментира с болка Н. Ръждева.
ИВАН ДИМИТРОВ
