Нашата кауза е над всичко, защото това не е холивудски хепиенд, а македонска кървава сватба
Вида Боева-Попова е българска патриотка, родена в Охрид. Завършила е политически науки в Римския университет. Работила е 30 години в Италия като личен сътрудник на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов заедно с нейния съпруг Антон Попов, който е роден в с. Брезница, Кресненско. В продължение на 10 г. той е главен редактор на издавания в САЩ в. „Македонска трибуна“, 4 г. е бил главен секретар в ЦК на МПО, а през 1982 г. е повикан от Иван Михайлов да се върне в Рим, при когото остава да живее със семейството си. След кончината му през 2016 г. Антон Попов бе погребан по заслуги до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево в Пирин планина. Вида Боева-Попова продължава активната си работа в полза на българщината, като публикува исторически факти, които вече стават достояние на хората в Северна Македония, чрез страницата й във Фейсбук и чрез клуба „Иван Михайлов“ в Битоля, който бе закрит от властите, а председателят му Люпчо Георгиевски репресиран от властите в Северна Македония. С нея разговаряме по повод възкресяването на Македонски алманах, наричан „Патриотична Библия“ на Македонските патриотични организации /МПО/, който бе преиздаден в България и преди 10 дни представен в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Каква е историята на книгата, чия е идеята за нейното преиздаване, защо бяха игнорирани инициаторите и кой „обра“ лаврите, както и по парливата тема „Македония“, попитахме Вида Боева-Попова, която ни изпрати отговорите от Рим.
– Г-жо Боева, Вие като най-близък сътрудник и съратник на лидера на историческото ВМРО Иван Михайлов и човек, който заедно със съпруга Ви Антон сте посветили години от живота си на каузата на Македонските патриотични организации в Америка, със сигурност сте възприела с вълнение новото издание на Македонски алманах, представено на 2 октомври в СУ „Св. Климент Охридски“. Какво е неговото значение в контекста на борбите на македонските българи?
– Без съмнение преиздаването днес на Македонски алманах от 1940 г. е ключово събитие, защото благодарение на усилията на много институции в България той ни връща към изворите на нашата македонска борба. Наричат го „Патриотична Библия“ на македонските българи, но той има характер на политически завет – за това, което МПО е бил и което трябва да бъде в бъдеще – патриотична организация на македонската българска емиграция в Америка. Когато алманахът излезе за първи път през 1940 г., Ванчо вече беше част от огромната маса македонски изгнаници, които виждаха в него свой лидер и апостол на каузата на Гоце и на Тодор Александров. През 1940 г. все още е много пресна болката и възхищението от саможертвите на Владо Черноземски, екзекутирал сръбския крал Александър в Марсилия, на Мара Бунева, изпълнила преди това присъдата над Велимир Прелич заради студентските процеси, както и много други. Иван Михайлов беше стратегът на тази борба и МПО беше нейна еманация сред нашата емиграция в Америка. Алманахът беше и остана много повече от една енциклопедия на нашите български саможертви за майка Македония – той беше и продължава да бъде ПОЛИТИЧЕСКО НАЧЕРТАНИЕ и предупреждение за всеки, който си позволи да предаде нашата кауза в името на лична изгода или поради инфилтрацията на агент-провокатори на сегашните скопски служби сред нашата емиграция.
– Последните Ви думи ми звучат като тревога или може би като призив за бдителност. Какво е състоянието на българската кауза сред нашата македонска емиграция в Америка?
– Ние винаги сме били нащрек с оглед усилията за проникване на сърбо-комунистически провокатори сред нас. Македонистите са отровен от Титовия режим извор на предателство в нашето македонско движение. В Америка те създаваха паралелни организации сред нашата македонска емиграция. Тези структури и днес се финансират солидно с парите на данъкоплатците от Северна Македония и от структурите на една друга държава. МПО винаги е била цел на тези среди. Фалшивите аргументи на съответните провокатори не са особено оригинални – да не се делим заради пролятата някога кръв, да се ограничим до фолклорни, кулинарни и фамилни сбирки, за да не дразним някого, да не реагираме на репресиите над македонските българи и над техните организации в Битоля, Охрид и другаде… Разбира се, това са гласове, които няма да постигнат нищо. МПО е създадена като организация на македонската българска емиграция и не може и няма да бъде инструмент на цели, срещу които сме се борили от един век. Борим се и до днес. Именно затова казвам, че Македонският алманах е политическо начертание, но и предупреждение. Нашата кауза е над всичко, защото това не е холивудски хепиенд, а македонска кървава сватба. Паметта е неотменима.
– Как се зароди идеята за представянето на Македонския алманах в София?
– Най-важна и трогателна бе идеята да се преиздаде Македонският алманах. Къде ще требваше да бъде представен след това е от второстепенно значение. Спомням си как благоевградчанинът и племенник на всеизвестния деец и член на революционната ВМРО Иван Караджов – Александър Караджов, и съпругата му Цвети обадиха ми се по телефона от Торонто, Канада. Развълнувано разказаха за идеята алманахът да бъде преиздаден и добавиха, че вече са говорили със собственика на книгоиздателство „Орбел“, журналиста и писател Цанко Серафимов. Александър Караджов се е обаждал и на други места в София, за да се преиздаде този алманах. От Рим аз изпратих незабавно екземпляр по журналистката Катя Стоянова, която заминаваше за София. След некоя година научихме, че се е реализирала идеята на Александър Караджов и съпругата му Цвети и алманахът е излезнал от печат в софийска печатница.
– Защо бе изключен Александър Караджов от МПО и на практика игнориран един предан воин на българската кауза?
– Може би заради факта, че той преди неколко години в репортаж по случай 100 години МПО бе подчертал една истина относно македонската емиграция в Щатите и Канада: „Основателите на МПО беха същите българи, които членуваха в революционната ВМРО в родината Македония“.
– Каква е перспективата за признаване на македонските българи и вписването им в Конституцията на Република Северна Македония?
– Ние показахме на света и Европа за сетен път, че в Македония държавотворният народ са българите, които търсят своите права. И ние търсим нашите права. Стигнахме дотам, че нашите жалби стоят на масата на Европейския парламент и комисия. И ще успеем, защото историята и истината са нашите оръдия.
– Светът се тресе от военни конфликти, хиляди невинни хора загинаха, докато се налага „новият“ световен ред. Като политолог и човек с безценен опит и международни контакти може ли да предвидите дали ще се опазим от Трета световна война?
– Следя световните събития. Свидетели сме на локални конфликти в света. Впрочем в тоя смисъл може да се каже, че сме в трета световна война. Този факт отбелязват и големите световноизвестни политолози. Спомням си в началото на шейсетте години случая с Куба. Когато вземат присърце големите държавници проблема и го решат с добра воля, отдалечаваме се от световна война. В момента следим за примирието на Израел с палестинците. Добрата воля сега е повече от всекога важна заради атомните въоръжения. И всичко би могло да се разреши с добра воля. И тук ще цитирам един кратък пасаж от „Спомени“ IV, стр. 551 на Иван Михайлов: „Ако член 19 от Устава на Обществото на народите се използуваше и по мирен начин се пристъпеше към ревизията, щеха да се избегнат всичките разрушения и страдания от втората голема война. Първопричините за тази катастрофа се криеха в Парижките договори“.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
