Картечницата „Браунинг“ е размер на малко оръдие, пораженията от нея са ужасяващи
Втори ден в Благоевград се коментират редица теории за това как е загинал редник Николай Тошев, но до този момент никой не е отговорил на основния въпрос, който си задава опечаленото семейство на момчето, приятелите му и много хора, които са потресени от нелепата смърт. А именно – как конкретно е станал инцидентът по време на обучението и кой отговаря за обезопасяването на ползваните оръжия.
За експертно мнение потърсихме бившия военнослужещ от Сухопътни войски в благоевградската казарма старшина Николай Димитров, който изрази категорично позицията си, че е практически невъзможно редник Н. Тошев сам да се е прострелял с тежката картечница „Браунинг“ поради редица обективни причини. Ето какво споделя той за богатия си личен опит в организирането на стрелби, провеждането на инструктажи и обезопасяването на оръжия:
„10 години бях военнослужещ в специализираната химическа рота към военно формирование 26400 – Благоевград. Имам завиден опит както с огнестрелните оръжия, така и с инструктажите, които се провеждат по време на военните обучения. За времето, прекарано в Българска армия, съм разбрал едно много важно и животоспасяващо правило, и то е, че празната картечница гърми само веднъж! И инцидентът с младия войник го затвърждава на 100%. Понеже едни от най-хубавите ми млади години съм прекарал в тази сфера, признавам, че следя развитието на всички подобни злополуки и често сам си анализирам въображаем сюжет какво е възможно да се е случило и какво е извън всякакви разумни теории.
При мен се случи нещо изключително рядко – поради заслуги и стриктно изпълнение на военните ми задължения и по предложение на ротния ми командир от старшина и мен ме произведоха в ротен командир, по време на мобилизация отговарях за 300 войници.
Но след 10 години стриктна, и най-важното – безинцидентна военна служба, аз сам взех трудното решение да напусна армията, изцяло поради лични причини, бях изтеглил голям кредит – 200 000 лева, за да купя къща на два етажа и семейството ми да има сигурен покрив над главата. А военната заплата не стигаше да се издържаме и да внасям месечните вноски, затова се захванах с частен бизнес и пчеларство, купих си и малък камион, което ми беше доста по- доходоносно. При напускането ми трима високопоставени военни ме наградиха за отлично изпълнение на военния дълг, а войниците така се бяха привързали към мен, че не искаха да ме пуснат, затова преживях този момент много емоционално. И сега, като гледам как млади войничета се избиват сами, поради слаба подготовка, сърцето ми се къса.
С целия си професионален авторитет като военнослужещ заставам твърдо зад тезата, че е практически невъзможно Николай Тошев да се е прострелял сам с тежката картечница „Браунинг“, защото това е оръжие, създадено за масово унищожение, което няма да остави дупка в бедрото на пострадалия, а направо ще откъсне тялото му от кръста надолу! Искрено се учудвам на абсурдните теории, които се навъртяха в медийното пространство, и се реших да говоря пред репортер на „Струма“, само поради причината, че не искам цивилните да бъдат манипулирани и лесно заблудени относно злополуката.
По закон Божи, когато тежка картечница се премества от транспортния камион до мястото, отредено за стрелба, това действие се извършва от двама войници, а понякога се налага и помощ от страна на шофьора или механик водача на превозното средство. Нека не забравяме, че тя тежи повече от 50 килограма.
Освен това, дори и да е имало забравен патрон вътре в цевта, той не може да бъде изстрелян без целенасочен натиск на самия спусък, защото на спусъка му е необходимо по-стабилно напрежение, за да се активира. Това не е детско пистолетче или въздушна пушка. Не е възможно тази масивна картечница да е гръмнала ненадейно. В уставите на Българска армия е изрично посочено, че на всеки отделен войник се зачислява оръжие /картечница, автомат и т.н./, което само той има право да използва, съхранява, обезопасява и почиства. Другото желязно правило на войника е след всяка стрелба да почиства и гресира старателно зачисленото му оръжие, като на първо място проверява и обезопасява цевта на оръжието. Затова тази версия, която се появи в публичното пространство, че в картечницата е имало патрон и редник Тошев не я е проверил след предходните стрелби, ми се струва като зашита с бели конци. Не мога дори да си представя, че след като всеки войник е наясно с опасността, която носи необезопасеното оръжие, както за собствения му живот, така и за живота на колегите му, ще предприеме такъв огромен риск да не си почисти оръжието. Цевта се почиства със специален атрибут – инструмент, който се нарича шомпол (показва го на снимката). Като в казармата това е урок, който всеки ден ти го набиват в главата до припадък. Защото една секунда невнимание или разсеяност може да коства човешки живот.
Реално инцидентът, според моите лични анализи, се е случил по следния начин: Стандартно в транспортните камиони се возят по няколко войници, обикновено шофьори или механик водачи, кашици /мотострелковаци/ и картечари. Факт е, че длъжността на простреляното момче е била картечар. Допускам, че когато камионът, в който се е возил е спрял на определеното място, редник Тошев е останал в каросерията на камиона, за да подаде тежката картечница с нейния колесар (приспособление на две колела, което я „носи“) на друг негов колега, който е слязъл пръв, за да му помогне, като я поеме отдолу, а може и шофьорът да е участвал в процесния акт. В тази ситуация най-вероятно войникът, който е поемал картечния колесар, е бил с автомат, преметнат през гърба му, за да са свободни и двете му ръце. Допускам, че този автомат не е бил обезопасен и е имал патрон в цевта си, който само е чакал удобен момент да гръмне. Говорим за патрон, който е в пъти по- малък от тези на тежката картечница, и е съвсем вероятно да е разкъсал бедрото на починалия, както сочи и изявлението на Военната прокуратура.
Представете си колко лесно обясним става този заплетен случай, ако предположим, че редник Тошев е бил в полуизправена позиция в каросерията на камиона, а помощникът му „хикс“ се е навел да поеме картечницата и автомата на гърба му сам е възпроизвел изстрела. При едно съвсем обективно разследване съм убеден, че Военната прокуратура ще установи точно това злощастно стечение на обстоятелства. И тези анализи не си позволявам да ги правя на базата общи теории и абстрактни предположения, всичко, което казвам е проява на личния ми опит и стаж в системата, където подобни инциденти не се случват за първи път. /Тук нашият събеседник запази мълчание от уважение към колегите си от Българска армия и не пожела да разкаже за подобни инциденти, на които той лично е бил свидетел. Но неволно отвори „кутията на Пандора“ и провокира редица размисли относно системата, правилата, начините на обучение, методите за провеждане на учения и стриктността на инструктажите/.
След кратка пауза на самостоятелен размисъл старшина Димитров заключи:
„Понякога трябва да не се предоверяваме на пресятата и добре обмислена информация, която ни се подава като примамка, а да се опитваме сами да анализираме определени събития, като следваме единствено пътя на простата логика. Отправям личните си съболезнования към семейството, близките и приятелите на загиналото момче, загуби се безвъзвратно един безценен живот… Може би, ако младите войничета знаеха, че всяко огнестрелно оръжие трябва да се проверява по 5 пъти, преди да се използва отново, това нямаше да се случи. Понякога един прост механичен атрибут, какъвто е шомполът /една обикновена метална пръчка за почистване на цеви/, може да ти спаси живота или да те обрече на смърт.
Факт е, че разследващите ще се изправят пред поредната злополука, но ме гложди въпросът защо оръжията на войниците не са били на 100% проверени и обезопасени, и още по-значимото – кой е допуснал те самите да проявят недоглеждане и небрежност при употребата и съхранението на поверените им оръжия?!
С този въпрос, който все още остава неизяснен, старшина Николай Димитров завършва анализа си относно трагичния инцидент.
ДАРИНА ПЕТРОВА
Щом един фатмак ви дава „компетентно“ мнение, значи много сме закъсали.