Живота си разказа в рими бившият кмет на благоевградското село Покровник Методи Цонев. Във фоайето на читалище „Никола Вапцаров 1866“ в областния център на Пиринско той представи пред публика първата си стихосбирка „Истории от истини“. Авторът чистосърдечно си призна, че няма претенции за изтънченост на фразите, но пък всяка дума в тях е искрена и пропита с любов. С отговорността да му станат съучастници в процеса на книгоиздаване натоварил внука си Любомир Петров и племенницата си Екатерина, на които се доверил за редактиране, коригиране и оформление на първото печатно авторско издание.
Методи Цонев бе обмислил до последния детайл как да направи най-въздействаща атмосферата, в която да представи книгата си. Стените на залата бяха украсени със снимки от спиращи дъха с красотата си местности в района на с. Покровник, донесъл бе архивни дневници и документални книги от създаването и за дейността на училището и читалището в селото, а изработени от него дървени пластики, столчета и купи създаваха елегантен уют в интериора.
Премиерата започна с раздаване на автографи, а откровението как се ражда всяка история в рими бе последвалото допълнение. Методи Цонев с нескрито вълнение четеше куплет след куплет и „скачаше“ от едно в друго стихотворение, разказвайки живота си, на места с нотка на тъга и носталгия, на други – с шега и ирония, и често правеше вметки и пояснения за случки, махали, местности и върхове. Публиката не остана равнодушна и аплодираше закачките и откровенията му за това как се е родил в студен февруарски ден на 1963, как едва 33-годишен станал кмет и после четвърт век трупал стаж като управник на Покровник и съседното село Мощанец, за заминаването му на работа в Коми, за настоящата работа в местна частна фирма, за децата, за комшиите и най-често за жената, половинката му Нели, с която от 8 клас и до днес, вече 40 г., вървят по общ път ръка за ръка.
„Най-лесно в цялата книжка беше заглавието“, искрен бе Методи Цонев и допълни: „Това е един живот, описан в рима, това е моето семейство, това е моят живот, това е моето село!“.
Не пропусна да подчертае, че Покровник заема специално място в сърцето му и мечтае да опише историята и красотите му в поема, за да се съхранят и предадат на поколенията. Не се стърпя и разкри, че е поставил началото, а като бонус, изненада за публиката, на финала прочете откъси от написаното до момента.
Аплодисментите на публиката бяха голямата награда за ентусиазма, искреността и любовта, с които реди римите и дялка дървото като член на Задругата на майсторите в Пловдив.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
