Десетки земеделски производители от Кюстендилско, обработващи черешови, ябълкови и сливови насаждения, се отзоваха на срещата, инициирана от Института по земеделие. Темата бе „Добри практики в овощарството”. Главен асистент д-р Вилина Петрова обясни каква да бъде борбата с болестите и неприятелите по черешата, сливата и ябълката.
Стопаните бяха любопитни да разберат как да проведат ефективна борба с махнатия бръмбар по овошките. Оказа се, че отговорът е чисто практически, тъй като препаратите за растителна защита трудно го ловят.
„Удачно е по-младите дървета отгоре или до самото дърво при по-старите насаждения да поставите съдове с вода, които да са сини и зелени на цвят. Всяка сутрин, когато се напълни с вредители, ги изсипвате. Не се притеснявайте обаче, ако насекомите са под 10, дори и да се получи изгризване на венчелистчетата, не е толкова опасно, ще има плодове. По-трудно е, ако при едно дърво установите над 30 от вида махнат бръмбар”, обясни гл. ас. д-р Анелия Здравкова.
„Да, обаче този метод сработва, ако обработвате един декар, но при положение че са повече от 100, какво става?”, попита земеделецът Антон Станков.
„Легенчета можете да поставяте и в междуредията, така че не проблем. Гледайте обаче в овощната градина да няма глухарчета, защото именно неговият цъфтеж привлича бръмбарите. Борбата срещу този вредител е механична”, коментира Анелия Здравкова.
Кюстендилските земеделци поискаха да разберат и как да предпазят насажденията си от появилия се през последните 2-3 години вредител, наречен дрозофила сузуки. Вредителят напада мекоплодните растения като малини, ягоди и череши.
„Достатъчно е да си направите четири малки отвора в пластмасови шишета и да ги напълните в комбинация от ябълков оцет и вино, като ги смесите с веро. Връзвате ги по дърветата със сезал, но гледайте дупките да не са големи, защото в противен случай ще влязат и други неприятели. Колкото повече капани се поставят, толкова по-добре”, обясни гл. ас. д-р Вилина Петрова.
Според последните изследвания дрозофила сузуки е вредител, който е изключително резистентен и дава по 13 поколения в година, в Кюстендилското поле едва 4-5. Мухата дрозофила сузуки прилича много на вишнева мушица.
„Любопитното е, че тя не напада само изгнилите плодове”, припомни експертът. Тя препоръча по принцип да се използват инсектициди само при проява на неприятели по овошките. „Порочна е практиката, когато видим 1-2 гъсеници и да преминем веднага към пръскане. Необходимо е да се спазва икономическият праг. Хубаво е да не използвате само един и същи препарат за растителна защита, т.е., като купите едно шишенце, да работите с него до свършване. Трябва препаратите да са няколко и да има редуване”, коментира гл. ас. д-р Вилина Петрова.
Единствено при вишната може да се прави превантивно пръскане срещу кафяво гниене. При цилиндроспориозата обаче, която се развива с много висока скорост, е необходимо клонките да се изрежат и да се изгорят, тъй като има опасност неприятелят да е останал.
Експертите от Института по земеделие напомниха, че според новите промени в Закона за пчеларството цъфтежните пръскания са забранени, това може да се прави преди или след цъфтеж.
Стопаните обмениха опит и как да приготвят бордолезов разтвор. „За него се иска майсторлък. Аз, за да го направя както трябва, слагам и едно шише топла вода. Ако не се получи, избирам друг препарат”, сподели земеделската производителка от Коняво Каменка Каменова – бивш директор на Икономическата гимназия в Кюстендил.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
Гл. ас. д-р Вилина Петрова от Института по земеделие
Собственици на овощни масиви
Земеделецът Антон Станков
Димитър Сотиров демонстрира резитба на овощните видове
