Един Един от най-известните татуисти в Благоевград Юлиан Христов изразява професионалното си мнение за непреходната мода да се татуираме и да изобразяваме върху телата си чувствата и емоциите, които бушуват в нас. Оказва се, че татуировката в много голяма степен е показател за характера на човека, който я носи, защото дори на подсъзнателно ниво, хората си избират символи, които ги определят като поведение и начин на живот. За дълбоките психологически аспекти при избора на татуировки разговаряме с Юлиан Христов.
– Защо татуировките са една незалязваща мода?
– От 20 години съм професионален татуист и мога да кажа, че съм прекарал половината си живот в практикуване на тази дейност и изучаване на човешката психика. Всеки индивид свързва татуировката с определена символика и я насочва като лично послание, което иска да предаде на света. Някои избират по-деликатни начини да изразят себе си, а други направо „крещят“ в лицето на околните кои са и какво харесват. Общото между всички е стремежът да бъдат забелязани и да привличат вниманието върху своята персона. Колкото и да се отрича този мотив, той стои в основата на татуирането. Другото, което действа като мощна притегателна сила, е чувството за власт. Хората усещат свободата да предприемат спрямо тялото си избор, който е само тяхно изконно право. Когато си горд собственик на красива рисунка върху кожата, самочувствието ти се повишава и самото усещане за себе си се променя. Татуирането не е просто вечна мода, то е цяла религия, но няма да ни стигне времето да го разглеждаме в детайли. В навечерието на празниците хората се спуснаха да си подаряват татуси един на друг. Само за месец ноември съм направил над 50 татуировки в различни размери и сюжети. В близките няколко години се наблюдава бум на татуировките и татуираните, над 70% от хората до 35-годишна възраст имат поне по една татуировка, без значение от професията, социалния им статус и обществено положение.
– Кои са най-често срещаните татуировки?
– Надписите. Може би повечето хора избират „да надпишат“ себе си, защото целят другите около тях да възприемат съвсем директно символиката, която е вложена, без да се налага да разсъждават по-задълбочено върху някакво сложно изображение. Голяма част от тях си татуират имената на любимия човек или на децата си. Преди около две години татуировките с надпис „Само Господ може да ме съди“ , изписани на английски език, бяха абсолютен хит сред младите хора до 30-годишна възраст, които се гледаха едни други и се копираха. Ето тези временни тенденции са опасни за подрастващото поколение. С още неосъзнати принципи и приоритети в живота, те се татуират под влияние на настоящата мода, която се мени непрекъснато, и един ден, когато навлязат в етап на зрялост, тези изображения може да не означават нищо за тях. Ето това е основният проблем, самият избор на татуировката. За да има смисъл нейното създаване, тя трябва да означава нещо голямо за притежателя си, иначе бързо омръзва и губи стойност. А един загубил стойност татус не е толкова красив и ценен. В най-оптималния вариант татуировката трябва да описва същността, черти от характера, от начина на живот на притежателя си или да е нещо, което той свързва с важен период от живота си. Не одобрявам тези практики, когато човек изпадне в депресия и се чувства тъжен, да се татуира, за да извади „на показ“ едни негативни чувства, които го владеят, защото след време те ще отминат, но неприятният спомен остава завинаги върху тялото. Изключително много хора обаче правят точно това, защото по този начин се освобождават от натрупания гняв и им олеква, когато потискащите емоции са вече навън, върху кожата… Изборът не е шега работа и препоръчвам хората да се татуират в благоприятен житейски период, когато се чувстват щастливи, осъзнати личности, и когато съзнанието им е свободно да направи правилния избор. Моят съвет е да мислите за татуировката като за ваше дете, нещо, което е част от вас и прави живота ви много по-красив, но същевременно с това остава с вас завинаги! Голям проблем се получава, когато по-повърхностни хора решат да си направят постоянна татуировка, но след 3-4 години им омръзва и започват да я променят през няколко години. Това е възможно, но по този начин тя става все по-голяма и контурите на самото изображение загрубяват.
– Има ли някаква мания при избора на сюжет?
– Има страхотна мания в близките 8 години да си татуираме образи и имена на известни футболисти, любими поп звезди или направо откъси от текстове на песни. Това е един реален феномен, който си има своите психологически аспекти. Такива татуировки са често срещан избор за хора, които не са самодостатъчни и напълно уверени да изобразят нещо от своята собствена личност. Те ползват славата и постиженията на свои идоли, за да допълнят себе си, защото на подсъзнателно ниво те също се стремят към тази слава и този начин на живот, свързан с известността, феновете и т.н. В моята дълга кариера на татуист, или както вече е модерно да се казва – „тату мейкър“, аз съм имал много такива случаи. Мога да дам пример с млади футболисти, дори начинаещи такива, които идват при мен с идеята да им татуирам Роналдо на рамото или Меси на гърба. А за феновете на фитнеса, културизма и бодибилдинга известният американски актъор Дуейн Джонсън-Скалата е абсолютен кумир, който те си татуират масово. Първо извайват хубави и стегнати тела и после идват при мен с желанието да им изрисувам Скалата или символи, които да изразяват тяхната физическа сила и мощ. Това правят хората, които могат да се хвалят с телата си. При жените обаче аспектите винаги са по-задълбочени. Много от моите клиентки искат чрез определен татус да изразят душевната си същност, а други да загатнат за сексуалността си или сексуалната си ориентация. Но не всички жени са нежни и женствени, някои си рисуват черепи, скелети, келтски или готически кръстове, бодлива тел или жартиер около бедрото, това са дами, които целят да провокират и скандализират околния свят. Други си изобразяват нежни мотиви като цветя, пеперуди, сюрреалистични феи, феникси и мистични създания.
– Можем ли да свържем избора с личностна комплексираност?
– Изборът има много дълбоки аспекти. Често той е повърхностен, необмислен и повлиян от външни фактори като мода и настоящи тенденции, но дори неосъзнат, той описва нас самите като нагласа и възприятие за света. Не харесвам тази вредна думичка „комплекси“, защото работата ми е такава, че ме прави широкоскроен човек, не съдя хората за техния избор. Но мисля, че чрез изображенията и сюжетите, които си избират, някои от тях избиват комплекси за малоценност, маловажност и незначителност. Това е много вредно, това е на ръба на психическо заболяване.
– Какви правила трябва да спазваме, за да съхраним татуировката си свежа за по-дълго време?
– В моята практика съм имал многобройни случаи с татуровки, направени лично от мен, които не са трепнали в продължение на 15 години, нито са избледнели, нито са променили цветовете си. Това обаче е постижимо, само ако се знаят някои специфики. Много е важно през кой период от годината се прави татусът, сезонът е от голямо значение. Когато се прави през ранна пролет, есента или зимата, изображението се съхранява напред във времето, защото по това време на годината сме добре облечени и татуировката не е изложена на атмосферни влияния като слънце, студ и вятър, които могат да раздразнят и възпалят кожата. За пълното заздравяване на татуировката са необходими от 3 до 6 месеца, като до пълното обелване на първия слой кожа татуираното място трябва непрекъснато да се маже с подхранващи, хидратиращи и противовъзпалителни мехлеми. Така при правилна поддръжка и хигиена през лятото можем да се фукаме с перфектно изглеждащ нов татус.
И запомнете нещо много важно за татуировките: без една може, с една не може! Престрашите ли се за една, задължително на по-късен етап ще поискате да имате поне още една-две, защото те ви описват и красят телата ви. Това е библията на татусите.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА

