Около принудителната изолация заради пандемията от коронавируса един от емблематичните футболни хора в Копривлен и запален риболовец Янчо Бойчев реши да се зарови в старите семейни албуми. Така в аналите на своето семейство той откри снимка, която пази спомена за годините на т.нар. „зрял социализъм”, когато според Янчо Бойчев хората са били по-истински, по-корави и по-сърдечни. Ето и неговия автентичен прочит на пожълтялата черно-бяла фотография от миналия век, на която е запечатано едно от звената в местната кооперация:
„Звеното по онова време бе основна клетка на ТКЗС-то. Спомням си, че бяха структурирани на махленски принцип. Та това е нашето звено. Бяха като днешните аварийни групи, които станаха толкова модерни напоследък…
И така: членовете на звеното стават в 4-5 ч. сутринта и тръгват за тютюн. Бране, две жени задължително събират и товарят кафезите на камиона. По-късно товарачите се занимаваха вече с тази работа. Завършва брането и следва прибиране от нивата, обяд и една част заминават на обща работа. Става дума пак за полска работа – зелка, пиперки, цвекло… Другата част от звеното ниже тютюна. На същите тези жени като „екстра“ се раздаде и участък за копане на прокарващия се водопровод на с. Копривлен. На нашето звено се падна след кариерата – там, където минава дерето, идващо от м. Стамянкините орехчета. Никой дума не каза – няма хън, няма мън, няма ама… Щом трябва, щом е за селото, за хората, върши се и няма какво повече да говорим.
Трудодните си бяха башка, извън нормата, разплащането на парите ставаше чак напролет, част от същите пари бяха взети като аванс през изминалата година.
Да не забравим и номера с дъждобрана – като пръска самолетът, се завиват с него и после сначале, продължават да работят, защото времето не чака, няма време за излишни капризи. Абе почти военно формирование. Дисциплина, ред, трудолюбие и пълноценни хора. Истински, сърдечни хора, които заедно работеха и правеха чудеса с двете си ръце. Имаха здраво тяло, но и здрав дух! Няма завист, няма никакви лоши мисли, чисти в своето отношение един към друг. Тогава времето беше може би доста трудно, ама живееха истински хора.
Та така – тези дни погледнах снимката, погледнах навън и видях настъпващата пролет, пък ми домиля за онова време…”, приключва носталгично размислите си по снимката Янчо Бойчев.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Мария Атанасчикова, Софка Синадинова, Кръстана Халева и Елена Жогова, Васил Куртов или Георги Куртов-Трифун, Кита Жогова, Мария Чорбажийска, Маричка Безева, Дежда Шейтанова, Калина Куртова /прави отляво надясно/, Мария Куртова,Севда Илчева (звеноводка) и Кипра Бойчева /клекнали, отляво надясно/
