Клон на големия Цръкварски род от симитлийското село Докатичево се събра за първи път на емоционална родова среща в двора на храм „Св. Вмч. Неделя“, изградена в имот на предците им. Около 70 души от издирените към 120 наследници на Стоймир и Мария Цръкварски пристигнаха да се видят и запознаят с роднини, за които само били чували.
Инициатор на събитието е единадесетокласникът в Професионалната гимназия по строителство и архитектура в Благоевград Илиян Атанасовски, внук на бившия кмет на Симитли Николай Атанасовски.
„Родът ни е огромен, а интересът ми към него провокира със спомените си прабаба ми Костадинка Стоймирова Цръкварска-Атанасовска. Тя е родена през 1922 г., живя до 2019 г. и ми е разказвала много неща за предците ни“, разказа Илиян. Фамилията се преселила от Лещанската планина през 1859 г. Дотогава живели в района на благоевградските села Лешко и Дебочица, но родът твърде много се разраснал и в района не достигали имотите да се изхранват. По същото време в Докатичево имало голямо турско клане, почти цялото село било избито и много къщи останали празни.
Илиян продължи да разказва интересната история на рода си, преплетена с тази на храм „Св. Вмч. Неделя“:
„Предците на Стоймир се заселили в района и има интересна история с дядо му. Една нощ той сънувал пророчески сън как държи в ръцете си златна икона в една нива и гледа на изток. Като разказал на семейството, решили, че това е знак на същото място да се вдигне храм. Купили нивата от агата, който по онова време представлявал официалната власт в Симитли и с него имали сериозни пререкания за градежа, защото не се разрешавало да се строят големи църкви, но някак го склонили. Ставайки собственици на имота, прародителите ни започнали да набират дарения от околните села за построяването на храм. Спазарили майстори от Македония да го построят и строителството започнало на 7 юли 1859 г., на празника на св. Вмч. Неделя, затова тя станала патрон на черквата. Като вдигнали олтара обаче, на сутринта го намерили срутен. Три пъти го издигали майсторите и трите пъти той рухвал. Тогава възрастна жена от селото им казала, че храмът иска човешки курбан. Събрали се строителите и се заклели, която мома от селото на другия ден първа им донесе храна, нейната сянка да вградят в олтара. Била Мария, леля на прабаба ми, сторили клетвата си майсторите, а тя започнала да линее, отслабнала, побеляла и за 1 година си отишла от тоя свят. Погребана е зад черквата и гробът й и до днес е там. Скоро след това в основите израснала ябълка, казват, че е сянката на Мария, и тя и до днес е там, отрупана от плод.
Завършили градежа за 3 години и освещаването станало на 13 октомври 1862 г., Петковден, затова и тази дата се чества като храмов празник. Прабаба ми разказваше, че на този ден дворът на черквата се пълнел с народ от цялата околия – от Симитлийско, Благоевградско, от Македония, 3 дни празнували с чевермета и курбани, а гостите били приютявани да нощуват в местните къщи, като в стая са спали по 10-ина души.
И друга любопитна история има около храма „Св. Вмч. Неделя“. Пред олтара в църквата има аязмо, покрито с дървен зелен капак, на който е написано името на Никола Лазаров, един от дядовците на прабаба ми, който бил клисар. През 1904 г. Крупнишкото земетресение изравнило всичко в района със земята. Разрушен бил дори Тросковският манастир и единствено черквата „Св. Вмч. Неделя“ оцеляла, като се разминала само с няколко пукнатини. Казват, че я запазила вградената сянка на Мария. Тогава водата от аязмото изчезнала, но скоро след това се появила на 200-300 метра под църковния имот и до днес в изворчето блика вода, за която се твърди, че е лековита за очите. Десетилетия наред аязмото в храма бе сухо. До 2021година, когато точно на Петковден се напълнило. След няколко дни водата пак изчезнала, но оттогава се появява, и то все около празници.
С каква фамилия били първите преселници от Лещанската планина не знам, но в Докатичево родът ни бил наречен Цръкварски, защото махалата, в която живеел, бил между 3 църкви – най-новата „Св. Вмч. Неделя“, „Св. Тодор“ при гробищата и „Св. Георги“, разказа Илиян Атанасовски.
Заедно с неговата леля Йорданка Георгиева съставили родословното дърво на потомците на Стоймир и Мария Цръкварски, родени в края на по-миналия век, оженили се около 1920 г. и родили 5 деца – Борис, Костадинка, Димитър, Петко и Гроздена.
Около 120 наследници издирили двамата, сред тях е и кметът, провъзгласил Симитли за град през 1969 г. Стоян Атанасовски. Братовчедките на сина му Николай – Роза Петровска и сестра й Добрина, се амбицирали да осъществят първата родова среща и поели организацията на събитието. В навечерието на сбирката двете приготвили два казана с курбан, а семейството на инициатора Илиян направили паметна плоча, която монтирали в руините, останали от къщата на предците им в с. Докатичево.
„70% от хората за първи път се видяха. Имаше и сълзи, и смях, събрахме се няколко поколения потомци, от възрастни до бебета. За жалост не успяха да пристигнат доста родственици от чужбина, но за догодина се надявам, че ще се съберем много повече. Разделихме се с обещание да издирим още разклонения на рода и да се съберем всички издънки от Цръкварската махала“, заключи Илиян Атанасовски.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
