Пловдивският митрополит умее да организира и да властва. Варненският също, но репутацията му е замъглена. Надявам се този, който бъде избран, да реши, че отговорността е преди всичко. Няма митрополит, който да не желае да е патриарх, кой не би се поласкал? Църквата трябва да влезе отново в обществения живот, като придобие чуваемост. Това ще се случи с апели да ни свързва доброто и желанието за добро. Неофит не позволи църквата да се раздели на остри, непримирими лагери. Това заяви за „На фокус“ Тивериополският епископ Тихон, патриаршески викарий.
„На 13-годишна възраст се запознах с Неофит, тогава Симеон. Километър след гара Черепиш е семинарията. Живеехме от 5,30 сутринта до 9 вечерта, без телевизия и радио, богата библиотека и много учене. През ваканциите сме били доста пъти заедно. Тогава хорът на семинарията не можеше да подготви празника на Свети Иван Рилски. Впоследствие създадохме със Симеон класен хор. Той прие идеята, с акуратност я осъществи, изпипваше много нещата. Изчакваше и мислеше, проверяваше всичко“, спомня си духовникът.
Според него патриархът е бил много неконфликтна личност. „Познанието му за Светия Синод беше огромно предимство, защото е бил главен секретар – като снаха на 12 свекъра. БПЦ от години е в постоянна анемия, няма хора. В нашия клас завършихме 26 човека, в съседните имаше само по 2-3 свещеници. Изборът не нов патриарх има голям политически мащаб. Църквата от 2000 години се занимава с обединение и запазване на ценностите си. Това трябва да се осъзнае от избиращите следващия върховен водач“, посочи Тихон.
