Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова са олимпийски шампионки! България е олимпийски шампион при ансамблите! И да – те са диамантени момичета.
Мнозина се чудеха защо пък да са „диамантени“, други коментираха с ирония. А златната българска история е много обикновена, макар и скъпоценна.
Момичетата не просто приеха прозвището си – татуираха си по едно малко диамантче на ръцете…
С времето в скъпоценния отбор на шлифоващата диаманти Весела Димитрова влязоха Стефани Кирякова и Ерика Зафирова, блестящи също като Теодора Александрова и Елена Бинева. И ето – на 8 август 2021 г. диамантените момичета показаха защо са различни. Те вече са олимпийски шампионки! Първите за българската художествена гимнастика!
„Добро утро, Кюстендил! Честито Олимпийска шампионка! Доживях, доживях…”. Това написа в социалната мрежа доайенът на художествената гимнастика в Кюстендиил Райна Афионлиева.
На 6 август жената, специалист, треньор и майка стана на 81 години и с огромно нетърпение очакваше представянето на българските момичета на Олимпийските игри в Токио и дочака да изживее огромната радост, че в града, в който живее, се е родила бъдеща олимпийска шампионка в лицето на Ерика Зафирова!
„Кюстендилската школа по художествена гимнастика има вече и Олимпийска шампионка! Честито, Ерика Зафирова, бъди жива и здрава! Благодаря ти за голямото щастие! Честито, момичета, честито, Весела и Михаела! Честито, г-жо Раева, честито на БФХГ! Честито на всички, допринесли за този дългоочакван успех! Честито, Валя (първата треньорка на Ерика), честито, Даниела (открила Ерика за този спорт), честито на всички треньорки и гимнастички от СКХГ „Велбъжд“ /Кюстендил/! Пожелавам ви още много, много успехи!”, написа още Райна Афионлиева.
Пакостница като малка, сега Ерика е на 21 г. Да видите Ерика Зафирова ядосана е почти невъзможно. Тя ще ви посрещне топло и искрено ще се усмихне. Е, вече ви е спечелила. Крехкото на пръв поглед създание обаче е изключително отговорен човек, готов да се справи с всяка тежка ситуация. Тя е грижовна приятелка, силна съотборничка и любяща сестра. Мечтите й са безгранични, търпението – също. Освен за едно. За нетърпението да прегърнеш родителите си след години отсъствие, за целите извън килима, за пакостите, за сълзите, за щастието в простичките неща, за баскетбола – Ерика Зафирова разказва увлекателно, за да ни спечели… не само с усмивката си, а и с личността под повърхността.
„Името Ерика е цвете. То е едно много красиво като храстче, може да се отглежда в саксия, може да се отглежда и в двор. Майка ми много го е харесала. И така ме е кръстила, не съм кръстена на никого“, сподели пред bTV чаровната гимнастичка.
Родена в Кюстендил, Ерика израства в голямо сплотено семейство с още две сестри – Кристина, на 25, и Божидара, на 10. За детството си помня със смях и умиление.
„Имах доста време за игри, събирахме се от всичките улици на квартала пред нашата къща, играехме на ластик, на народна топка. Събирахме се с колелета, обикаляхме из целия град, всички ни знаеха, беше много хубаво. Със сестра ми като малки постоянно се карахме, аз я дразнех постоянно и като по-голяма тя винаги отнасяше почти всичко, и един ден бях решила, понеже двете сме руси, да си отрежа кичур от косата и да го пъхна под нейното легло. Отидох и извиках майка ми и казах: „Мамо, кака си е отрязала косата“, обаче майка ни, тя ни познава, моята коса е един тон по-тъмна от нейната, и тя веднага разбра, че аз съм го направила и че само на мен може да ми хрумне… Но сега тя е може би една от най-големите опори, които имам извън залата“.
Когато е едва на 13, Ерика заминава за София. Семейството й пък се мести в Бургас. „Най-трудният момент за мен е може би, когато се отделих от семейството ми, бях на 13 години и заминах да тренирам в София. В началото не го усетих много, защото имах една такава позитивна емоция от случващото се и от шанса, който ми се даде, но постепенно започнах да усещам как те ми липсват повече и повече и как започваме да се виждаме все по-рядко. Много обичах да ходя на състезания в Бургас, за да мога да съм си вкъщи. Мама от предната вечер ме питаше какво ми се яде. Обожавах да ми прави пиле в бял сос с пържени картофки, това беше винаги и просто нямах търпение да се прибера. За закуска обичах да ми прави пържени филийки и всякакви такива неща”.
В дома им в Бургас обаче остава само голямата й сестра. Майка й, баща й и Божидара от няколко години живеят в Германия. В нейно семейство в София се превръща приятелят й Дейвид. „Истински щастлива съм, когато съм около любимите си хора. На Коледа и Нова година се събрахме със сестра ми в Бургас, с нейния приятел и с Дейвид. Mоже би тогава бях наистина истински освободена душевно, защото знаех, че съм далеч от залата и не мисля в колко часа ще стана, да спазвам някакъв режим, да бъда точна, всичко си беше каквото ми скимне, това си правех”.
Точно в същия период обаче Ерика си спомня, че е плакала за последно. „Стана ми мъчно, защото исках да съм близо до семейството си, конкретно до майка ми и баща ми и малката ми сестра, защото от 2 години не съм ги виждала. Нямаха възможност тази година да се приберат поради създалата се ситуация. По празниците наистина истински се натъжих“.
В София Ерика живее с национала по спортна гимнастика Дейвид Хъдълстоун. Между двамата цари пълна хармония, а шефът вкъщи е Кенди. „Кенди е моето кученце, подарък от Дейвид. Аз винаги съм си мечтала да имам куче, но като малка не съм имала възможност, защото вкъщи имаше папагали, котки и всякакви други животни. Кенди се казва, защото когато го видях, то беше едно малко пухено топче с различна козинка, тя има сиво, черно, бяло и е с различни очи. Просто казах – това е едно бонбонче, и реших да го кръстя Кенди. Един почивен наш ден преминава обикновено с една дълга разходка в парка, ние двамата и Кенди. След това хапваме някъде и денят свършва”.
Друг начин, по който Ерика се разнообразява, е да твори шедьоври… с коса. „Много обичам да се занимавам с коси. Като малка плетях постоянно. Представям си, че някой ден мога да си отворя салон за красота, дори си представям, че мога аз лично да се занимавам с това нещо, не само да го ръководя, било то с коса или с нокти, защото аз много обичам да си правя сама и маникюри. Не ми тежи, даже ме разтоварва“.
Тази своя страст Ерика засилва и от силното си приятелство с друго „златно момиче“ – бронзовата медалистка от Олимпийските игри в Рио Ренета Камберова. „Когато се преместих в София, ми направи впечатление, че е страшно лъчезарен и добър човек. Веднага дойде, видя ме и каза: „Здравей, аз съм Рени, когато имаш нужда, можеш да идваш при мен“. Тя в момента си има неин собствен салон и може би тя ми е дала това вдъхновение да се занимавам с тези неща“.
Именно Ренета Камберова става кръстница на Ерика. Подтикната от вярата си, Зафирова взима решението да се кръсти едва през 2018 г., когато е на 19 години. „Винаги съм вярвала в Господ, винаги съм искала да бъда кръстена, но чаках подходящия момент. Чувствах, че ще ми бъде в помощ и в живота ми, и по този начин аз лично се чувствам някак предпазена“.
Освен с благия си характер, в залата Ерика е позната още и като най-добрата баскетболистка сред гимнастичките. „Баща ми, когато е бил малък, е тренирал баскетбол около 10 години. Бяхме на един лагер на Белмекен и мисля, че ни беше почивният ден, чудехме се какво да правим и решихме да играем баскетбол, обаче аз реших да съчетая гимнастиката и баскетбола в едно. И реших да изпълня едно упражнение, с което исках да уцеля коша, и то се получи „.
Така с лекота се получава всичко в живота на Ерика. Остава й една цел, която до Олимпийските игри е тема табу. Но ако следваме правилото, добрите хора получават това, което искат.
В навечерието на Олимпийските игри Ерика Зафирова каза „да“ на Дейвид Хъдълстоун – национал на България по спортна гимнастика, който също представляваше страната ни на олимпиадата.
Ерика Зафирова е родена на 7 май 1999 г. в Кюстендил. Първите си стъпки в художествената гимнастика прави в отбора на „Велбъжд“ /Кюстендил/. През 2009 година се премества да живее в Бургас заедно с родителите си.
Следва блиц с усмихнатата Ерика.
- Сладолед или шоколад?
- Сладолед.
- Дънки или рокля?
- Дънки.
- Кино или театър?
- Кино.
- Книга или сериал?
– Сериал. - Море или планина?
– Планина. - Брад Пит или Леонардо ди Каприо?
– Брад Пит. - Комедия или драма?
– Комедия. - Хип-хоп или рок?
– Хип-хоп. - Футбол или баскетбол?
– Баскетбол. - Шумно парти или разговор в тиха обстановка?
– Шумно парти. Рядко ходим на партита.
