В почти целия свят имената на месеците носят латинско название и България не е изключение, макар че някога нашият народ е имал уникални имена за календарната година на старобългарски език.
Ето как нашите прадеди са наричали месеците:
1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) – така старите българи наричат месец януари.
„Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.
2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) – така старите българи наричат месец февруари.
„Месецът на страшния лед“ – това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) – така старите българи наричат месец март.
„Сухият месец“ – това е значението на старобългарски.
4. Брязок (Брезов) – така старите българи наричат месец април.
„Многоцветният месец“ – това е значението на старобългарски.
5. Тръвен (Тревен, Цветен) – така старите българи наричат месец май.
„Тревистият месец“ – това е значението на старобългарски.
6. Изок (Червеник) – така старите българи наричат месец юни.
„Червеният месец“ – това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – така старите българи наричат месец юли.
„Месецът на жътвата“ – това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) – така старите българи наричат месец август.
„Месецът на оранта“ – това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) – така старите българи наричат месец септември.
„Изобилният (плодородният) месец“ – това е значението на старобългарски.
10. Листопад – така старите българи наричат месец октомври.
„Месецът на падащите листа“ – това е значението на старобългарски.
11. Груден – така старите българи наричат месец ноември.
„Месецът на грудките“ – това е значението на старобългарски.
12. Студен – така старите българи наричат месец декември.
„Студеният месец“ – това е значението на старобългарски.
