Продължителността на отделните топлинни събития с над 40°C там достига 6-8 последователни дни, през 2012 г. се е наблюдавал 96-дневен период с максимални температури над 32°C.
Вчера бе десетият пореден ден с температури над 40 градуса в някои региони на страната и се очаква това да е и кулминацията на горещата вълна с червен код за опасно горещо време в почти цялата страна, показват данните на Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ). Обратно на твърденията, хората всъщност не се приспособяват към горещите вълни, а ефектите им след третия ден стават по-тежки и по-опасни за хората. Това коментира д-р Зорница Спасова, доктор по климатология от СУ „Св. Климент Охридски“ и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, по време на уебинара „Защо горещите вълни в България и у нас зачестяват“.
Събитието бе организирано от научната платформа „Климатека“ и част от сателитната програма по повод най-голямата научна среща в София на Междуправителствения панел по климата IPCC, пише capital.bg.
Един от аспектите на горещините са и тропическите нощи, когато температурата не пада под 20 градуса и това се отразява на съня – хората не могат ефективно да отпочинат през нощта. Така вълната става двойно по-опасна.
В България обаче горещите вълни преминават без предупреждения и без „всяване на ненужна паника“, както биха казали някои климатични скептици. Официално НИМХ издава жълт код при очаквани температури 35-37°C, оранжев при 38-41°C, а червен се обявява при над 41°C във вътрешността на страната. Червен код по Черноморието се издава при над 36°C. За сравнение – във Франция червен код се издава при над 35 градуса, което е няколко градуса над българския праг, който е добре да се намали, смята д-р Спасова.
От миналата година България има и Национална система за предупреждения при опасни климатични прояви – bg-alert.bg. Но до момента тя не е изпращала предупреждения за опасни горещини. „Капитал“ попита ресорното министерство (МВР) дали такива предупреждения се очаква да бъдат интегрирани в системата и очаква отговори по темата.
Необходимостта от тези предупреждения не е, за да се плашат хората, а са свързани с вземане на превантивни мерки, коментира д-р Спасова. Според нея системата може да изпраща полезни съвети как населението да се предпази в жегите. Кодовете могат да са и важен сигнал за Инспекцията по труда – при оранжев и червен код да се спира работа на открито, което в България много често не се спазва, коментират специалистите. Без предупреждение от новата система преминава и вълната от пожари в страната.
По-общият проблем е, че в България генерално няма изследвания за горещите вълни. Много трудно се намира здравна статистика – особено по дни, а здравните последици в следващите десетилетия ще бъдат тясно свързани именно с горещи вълни и здравната система трябва да обърне внимание на този въпрос, смята експертът.
Все повече и по-често горещи вълни
Горещата вълна у нас официално започна на 8 юли, когато беше издаден първият предупредителен код, макар реално тя да се усети два дни по-рано. Очаква се да се задържи още няколко дни, но последствията ще се усещат още дълго. Вече бушуват и множество пожари в цялата страна.
С настъпващите промени в климата ще се увеличат честотата, интензивността и продължителността на горещите вълни, обясни д-р Спасова.
Около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до рисково високи температури през поне 20 дни от годината. Научните изследвания показват също, че броят на хората, изложени на горещи вълни, се е увеличил с около 125 милиона между 2000 г. и 2016 г.
Всяка година има близо половин милион смъртни случаи, свързани с жегата (за периода 2000-2019 г.). Само по време на горещата вълна през 2003 г. в Европа има повече от 70 000 починали. Дори да вземем мерки и намалим емисиите, до края на века почти половината от населението ще бъде застрашено от по-сериозни горещи вълни. Но ако не го направим, рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население в бъдеще.
Какво е гореща вълна?
Съществуват различни дефиниции за явлението „гореща вълна“, както е различен и температурният праг, отвъд който се обявява такава (Tmax). Според някои трябва да има поне три последователни дни с температури над 32.2°C. Според Световната метеорологична организация трябва да има поне 5 последователни дни с 5°C над средната сезонна (норма) от максималните дневни температури през периода 1961-1990 г. Според универсалния термален климатичен индекс тялото преминава през много силен топлинен стрес над 38°C, а екстремният топлинен стрес настъпва при над 46°C.
Горещите дни се увеличават с 10 на десетилетие, най-засегната е Югоизточна Европа
Горещите дни се увеличават с 10% на десетилетие в Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров от 1960 г. насам. През 2022 г. в ЕС огромна част от докладваните смъртни случаи поради климатични събития се дължат на горещи вълни. Те надвишават многократно инцидентите, свързани със студ или наводнения.
Средният брой годишни дни с горещи вълни в бъдеще се очаква да бъде 3-4 пъти по-голям в Северна и повече от 6 пъти в Южна Европа при ниво на глобално затопляне с 2°C. В Европа затоплянето ще продължи и смъртността от горещи вълни ще нарасне, показват прогнозите. Мерките за адаптация няма да са достатъчни да спрат този процес, а подсилващи фактори са застаряващото население и засиленият процес на урбанизация на градовете.
Горещите вълни засягат все по-често и особено силно южните страни в Европа, сред които е и България. Честотата на периодите с екстремно горещи дни по нашите ширини се удвоява на всеки 2-3°С повишаване на температурите през лятото. Според изследване на НИМХ продължителността и интензивността на екстремните горещини у нас се увеличават през последните десетилетия.
От 1985 г. започва плавно увеличаване на дните с температури над 40 градуса. Всички изключително горещи периоди при прагове 38-40°C се появяват след средата на 80-те години. Броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие (в 90% от станциите). Горещите вълни са характерни за юли и август, но честотата им през юни и септември нараства значително след 1985 г. В най-голям риск в нашата страна са Южна България: Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора; и Северна България: Плевен, Русе, Велико Търново.
Кое е най-горещото място в България?
Долината на Струма на юг от Кресна е най-горещото място в България, обясни д-р Спасова. Продължителността на отделните топлинни събития с над 40°C там достига 6-8 последователни дни. През 2012 г. се е наблюдавал 96-дневен период с максимални температури над 32°C.
При горещи вълни може да се скрием в планинските райони и някои отделни крайбрежни зони, високите полета в Западна България, хълмистите и нископланински райони и Черноморието, които са сред „най-хладните“ региони.
Т. сн. Ръст на горещите вълни в България в периода 1930-2022 г.
