Верка Ангелска бе удостоена с наградата „Жена на годината”
Майката и внучката бяха на награждаването на Верка Ангелска
Със съпруга и двете си дъщери
С колегите от Младежкия дом
В младежка акция
Портрет „А бяхме млади”
Верка Ангелска е дългогодишен организатор в Младежкия дом в Благоевград в културно-масова дейност и специалист по художествено-творчески дейности. Завършва Института за културно-просветни кадри в Благоевград, а след това и специалността „Театрално изкуство в областта на възпитанието” в ЮЗУ. Ръководител на множество проекти за работа с подрастващите. В момента работи в Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград. Тя бе удостоена с наградата „Жена на годината“ за 2017 г.
– Изненада ли те наградата „Жена на годината”?
– Преди пет години за първи път бях номинирана в конкурса ”Жена на годината”. Бях много щастлива, че съм сред 10-те жени, получили тази номинация. За мен това бе достатъчно, че съм сред тези прекрасни жени. Нямаше значение, че не съм „Жена на годината”, за мен това беше голяма награда, че някой е оценил това, което правя! Това също беше победа. И сега изведнъж получавам втора номинация. Оля Ворошилова ми се обади седмица преди това и останах много изненадана. Дори се притесних и казах, че вече съм била номинирана, дори съм болна в момента, ако може да се определи друга жена. Тя ми отговори: „Комисията е включила теб в номинациите, колкото до болестта и аз съм болна, но до другия петък ще оздравеем”. Една седмица почти не спах от притеснение, от вълнение и известна доза радост, че отново съм сред десетте жени. Обадиха ми се доста приятели да питат как да гласуват, дори някои споделяха: „ Няма начин да не си ти „Жена на годината”. Работила съм като организатор и обикновено аз организирам събитията, но този път бе различно. Аз самата бях поканена да бъда част от събитие. По принцип не обичам да съм в центъра на събитията. Този път се наложи! Радост, притеснение, вълнение – изобщо буря от емоции, преживях. Да, наградата ”Жена на годината” ме изненада, но ме направи и много щастлива.
– Как прие семейството ти това отличие?
– Много са щастливи и радостни! Цялото семейство ме подкрепяше. Дори внучката ми, която е на 4 години и половина, бе много развълнувана. Госпожа Манова от детската градина й беше направила специална прическа, защото я помолила, за да бъде хубава за празника на баба. Моята майка, която беше в залата, бе много горда и щастлива.
– Твоята професионална кариера е доста богата. Как започна тя?
– През 1978 година започнах работа в Младежки дом – Благоевград. Съдбата ме бе орисала да работя работата, която обичам, и да дам всичко от себе си за своето развитие. Но преди всичко трябва да кажа, че попаднах в един прекрасен екип и дълги години бяхме като едно семейство. Младенка Войнова и Юлия Кацарска бяха първите, които ми показаха как трябва да работи един организатор в Младежки дом.
– Кои са най-значимите събития и личности, които белязаха професионалния ти път ?
– Не бих могла да изброя всичко, което успях да видя в залите на Младежкия дом. Съзвездие от най-добрите ни актьори, журналисти, художници, срещнах се с културата на много страни, с интересни изложби, поети, писатели, музиканти и всичко, което може духовно да обогати един човек.
– Разкажи за някои интересни срещи ?
– Нери Терзиева беше гост в Младежкия дом преди много години. Няколко месеца се обаждах по телефона, докато намерим пролука в програмата на Нери. Фоайето беше препълнено, много хора, бяха първите години след демокрацията. Каза ми, че съм упорита като журналист и дълго не съм се отказала от идеята да ни гостува. Това ме поласка, но в края на срещата, когато Нери раздаваше автографи, се подписа на една книга и когато затвори книгата, видя книгата, че е написана на турски език. И скъса страницата, където бе сложила подписа си. Каза, че живее в България и няма да се подписва върху книга на турски език, тъй като за нея родният й език е българският. Парите, които бяха определени за хонорар, каза на сътрудниците да ги преведат на един дом за сираци в Пловдив. Тя бе дошла да се види с нейните почитатели, а не да печели пари от това.
За дните на литературното творчество гостуваше Атанас Мочуров, съавтор на много учебници по български език. Той пътуваше от Бургас и когато слиза на благоевградската гара, си забравил куфара във влака, който отпътувал за Петрич. Тогава нямаше мобилен телефони и след няколко разговора по стационарния телефон с гарата на Петрич, които бяха почти 3 часа, куфарът пристигна в Благоевград.
Него не го беше яд за двете риза в куфара, а за книгите, които носеше. Искаше да ми подари една книга и започна да пише послание и ме попита за името. Като му казах Верка Ангелска, спря да пише, погледна ме и каза, че се шегувам. „Не, това е моето име“, отговорих и тогава рече: „Значи не само вярата е в теб, ти си и ангел”. Дотогава не се бях замисляла за тази връзка.
Спомням си и за срещата с Радой Ралин, която се очакваше с голямо нетърпение. Непрекъснато идваха хора да питат кога ще се състои, трябва ли предварително да си закупят билети. Всички знаеха за книгата с епиграми „Люти чушки”, но малко бяха я прочели. Дългоочакваният ден дойде – Радой Ралин бе гост на Младежки дом – Благоевград. Очаквахме го с нетърпение. Залата бе препълнена с негови почитатели. Пълно с правостоящи беше и голямото фоайе, които слушаха разговора чрез озвучителната уредба. Радой се появи усмихнат, къдриците му бяха в необятен хаос и с познатия на всички ни дълъг шлифер. Въпросите заваляха отвсякъде, той отговаряше на всеки в рима с онези игриви пламъчета в очите сякаш ни казваше „с нищо не може да ме изненадате”. С какво ще го запомня ли? С това, че остана още 2 часа след срещата, за да обърне внимание на всеки, който искаше да бъде поне минутка с него и с това, че не се страхуваше да казва това, което мисли.
Лили Иванова ме изненада, че беше прекалено взискателна към самата себе си. Пристигна 4-5 часа преди концерта, изключително мила и отзивчива, не прояви никакви капризи. Напротив, държеше се така, сякаш се познавахме от дълго време. Направи дълга репетиция, отдели много време за сценичния тоалет, изглеждаше перфектно. Имаше много фенове, които бяха дошли специално за нея в Благоевград. Раздаде автографи, беше благоразположена към всички. Лили се държа като истинска звезда на българската естрада.
– Младежкият дом беше известен навремето и с култовите дискотеки…
– Дискотека „120“ беше една от емблемите на Младежки дом – Благоевград. За мен това е една от най-добрите дискотеки, която е развивала своята дейност тук. Уникалността идва от това, че Димитър Джаджаров има дарбата и е един от малкото хора, познаващ в детайли световните музикални класации. Затова и толкова години след това за дискотеката все още се говори със суперлативи. Един от добрите приятели на екипа на Младежки дом беше Васил Найденов, който направи 26 концерта за коледно-новогодишните празници. През 80-те години практиката беше такава – 10 дни концерти и новогодишна вечер в Младежкия дом. Кувертите се разпродаваха още през месец ноември. Много приятели на Младежкия дом все още с носталгия си спомнят за посрещането на Нова година.
– Кога се чувстваш удовлетворена от работата си?
– В работата ми винаги е имало доста моменти на притеснения и очакване. Организаторската работа е доста трудна, защото освен идеята, която имаш за дадено събитие, трябва да се положат доста усилия, да се поканят определените гости и организирането на публиката. Само който не е организирал поне едно събитие, няма представа колко много време е необходимо да се получи една симбиоза от всички компоненти, взети заедно. И тогава идва удовлетворението – всички – гости и публика, са доволни. Тогава знаеш, че не си пропуснал нито един детайл от организирана среща. И започващ да мислиш за нещо по-голямо и интересно.
– Преди или след така наречения „ демократичен преход” се работеше по-лесно с младежите?
– Винаги съм работила лесно с младежите. Защото независимо от „прехода” е имало много активни и ученолюбиви млади хора и, разбира се, и такива, които са по-пасивни и трудно може да ги включиш в някоя кауза.
– Има ли разлика във въжделенията и амбициите на младежите преди и след 10-ти ноември?
– Разликата е в това, че днешните младежи са по-информирани, с технологиите са на „ти”, имат амбиции за развитие в много сфери.
– Кои са примерите за успешни младежи, с които те е срещал животът?
– Много са тези прекрасни млади хора, дори не зная откъде да започна. Първият председател на Детския парламент Димитър Станишев завърши в Германия, написа книга, преподава в ЮЗУ и работи в немското посолство. Иван Юруков – прекрасен актьор, Елица Петрова работи изключително по проекти, Мария Попова – сега е зам. кмет във Враца. Татяна Жилкова /вече Чохаджиева/ е говорител в няколко национални телевизии, да не забравя Боби Ваклинов от „Господари на ефира” и много, много други.
– Какво ти дава общуването с младите хора?
– Младите хора са моторът на едно общество. Дават ми сила, дават ми новия полъх на днешното време, винаги има какво да науча от тях. Те са като светулки – винаги показват правилния път.
– Какво трябва да се промени, за да останат младите в България?
– За да останат тук, първо, да се промени социалната система. Да не се налага да виждат в очите на старите хора отчаянието от бедността, да живеят в една сигурна държава, където насилието да не остава безнаказано, да се заплаща достойно техният труд, защото наистина те дават много от себе си, за да постигнат своите цели в живота. Когато кандидатстват за работа, конкурсите да бъдат прозрачни, а не за някой свой човек, назначен преди конкурса. Надявам се, че и това скоро ще се промени. И градовете ни ще се напълнят с млади хора и много детски смях.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
