Стойна Митрева е на 43 години. Живее с децата си в санданското село Ново Делчево. Отглежда ги сама, тъй като съпругът й живее и работи в Пазарджик. Стойна работи почти денонощно, понякога й се събират 2-3 часа сън, и всичко това в името на децата. Ето и разказа на 43-годишната жена за нейния живот, труден, но изпълнен със смисъл:
„Сутрин ставаме рано, за да изпратя децата на училище и детска градина. Най-големият ми син – Радослав, е 11-годишен, в 5-и клас е, Владислав е на 8 г. и е във втори клас, а Мария е петгодишна и посещава детска градина. До 8.30 ч. съм ангажирана с тях, след това вече се захващам с полска работа.
От 6-годишна работя на полето – с малката мотичка с две рогчета отпред. За първи клас ми купиха една жълто-червена кожена чанта. За нея бях работила две години на полето. Много й се радвах… А сега всеки срок, всяка година децата нови раници искат.
Имам мои оранжерии, едната в двора на къщата, около 200 кв.м, и една на полето – почти 700 кв.м. В тях отглеждам всичко според сезона – салата, домати, краставици, чесън… Идват търговци – прекупвачи, тук от селата, купуват продукцията от вкъщи и продават в София, Пловдив и Варна. Когато няма по моите оранжерии вече работа, ходя по другите села като надничар. Това ще рече, че работя ден за ден, примерно отивам сега зимата около 9 часа на работа докъм 14-15 ч. Събираме зеленчук, почистваме оранжериите от реколтата, изорава я собственикът и започваме да садим салата. Надницата е между 4 и 5 лв. на час. Работата там може да бъде между 5 и 7 часа. Оранжерийната земеделска работа понякога е по-лека, но друг път е много тежка. През лятото например работим на 50 градуса жега и трябва да се наберат тон-два домати, после се сортират и това всичко минава по няколко пъти през ръцете на хората. Това е доста тежък физически труд, който доскоро се заплащаше по 3.50 лв./час. От този сезон се вдигна заплащането, като някой държат още 4 лв./час, което е много ниско за този вид работа, затова и чорбаджиите се оплакват, че не могат да си намират работна ръка.
Ако една такава надница е 50-60 лв. на ден, много хора ще работят на полето надничарство. Много е трудно да си такъв, когато си млад, имаш малки деца. Аз съм принудена да работя такава работа, защото се лъжа покрай моята оранжерия, която е много малка, за да изхранвам само с нея семейството. С нея мога само да закърпя положението.
Аз лятото тръгвам за полето в 5.30 часа, бера домати, докъм два следобед ги сортираме, след това отивам и на моите 700 кв.м и бера по 30 кашона от банани с домати, докарвам ги у дома. И докато си видя децата, става късно, но като ги сложа към девет и половина да спят, започвам да сортирам 500, 600 или 700 кг, понякога до 2 през нощта, защото в 5.30 часа трябва да съм станала, че момчето, което купува стоката, ме чака отвън. В такива моменти майка ми е у дома, за да ми помага с децата. Понякога обаче те се разболяват, на чорбаджиите не им харесва да отсъстваш от работа, а пък не искат по-възрастни хора за работна ръка, не искат майки с малки деца, че излизат болничен, абе и те не знаят реално какво искат. Лятото ми е доста натоварено, защото сортирам на лампата в двора до късно и спя по 2-3 часа. Случвало ми се е и да заспя, докато сортирам зеленчука. Събуждам се с изтръпнали крака, уплашена…
Мечтая от доста години да имам около 2 дка оранжерия, защото 25-30 лв. надница за нищо не стигат. Деца ли да гледаш, къща ли да стопанисваш, сметки ли да плащаш, лекарства и т.н. Големият син е на 11 години и до днес децата ми не знаят какво е море. Нима аз не искам да ги заведа, но парите са едва колкото да оцеляваме. От земеделие се изкарват пари достатъчно за нормален начин на живот, аз виждам, затова искам да имам по-голяма оранжерия, която да обработвам. Тогава ще мога да направя ремонт на етажа, да подменя някои мебели. Ето скоро пералнята ми изгоря, човек винаги трябва да има някой лев настрани, за да посреща трудностите в живота. Дъщеричката Мария обича много да рисува, и по стените, без да я видим, е рисувала.
Не ми се иска цял живот да съм робиня, при положение че знам, че ще се справя с това да съм шеф на себе си.
В моята оранжерия в двора сега отглеждам около 200 кв.м чесън, а на другата имам близо 700 кв.м засаден корнишон, който почти обрахме. Майка е на 63 г., не е стара, но е измъчена жена, болна. Тя е винаги е до мен и ми помага с всичко, което може.
Децата вече поизраснаха, карам ги и тях да помагат по малко. Радослав ми носеше кофичките с домати. Напълня я до половината, носи ми ги в реда празни, аз след това сложа няколко домата вътре и той излиза и ги изсипва в кашоните. Това лято даже и Влади се включва да помага. Това ми е много голяма помощ – аз да бера, те да ги изкарват. Носят ми коренчета марулки от тарелките, просто са до мен и помагат с това, което е по силите им. Спестяват ми времето наполовина. Затова искам да взема под аренда по-голяма оранжерия, но не мога да намеря. Така ще науча и децата на труд. Защото дали ще се изучат занапред, Божа работа, но децата, и не само моите, трябва да се учат на трудолюбие, поне аз така мисля. В противен случай тръгват по лош път, вадят душите на родителите им за пари, ако много им се угажда.
Прекалено задоволяване с пари е много погрешно мислене според мен. Едно време, като купихме един хляб от фурната, го ядяхме три дена, или пък намазани филийки от дома, а сега на всяко междучасие са по барчетата, пият енергийни напитки, купуват боклуци, дето се казва, закъсняват за часа и накрая кой е виновен – разбира се, че ние, родителите. Училището не е да ни възпитава децата, ние у дома сме хората, които да се погрижим за това как ще порасне „стъблото“. Уж сме бедни, пък в същото време на децата угаждаме прекалено, с дявола ортак се става, само и само да са презадоволени.
Аз съм борбена жена, не искам подаяния, а просто искам публично да помоля институции, добри хора и всеки, който може да ми помогне с осъществяването на моята мечта – 2-3 дка оранжерия да ми дадат под аренда, вместо да съм аргатин. Да мога да си осигуря един свободен ден за децата си, да ги заведа на балкан, на море за една седмица, да запомнят с хубаво детството.
Сега с тази аргатска заплата – за 25 дни по 25 лв. е около 600 лв., която не достига за месечните разходи. Ние сме добре, когато продавам от моите домати и краставици, тогава имаме пари. Мога да си позволя да купя на децата нови дрешки, нещо странично да се купи – хладилник, пералня… колата да ремонтирам, макар че това не са странични разходи, а ние ги смятаме за такива.
Преди около година бях и до кмета на общината, обясних му какво е положението. Аз искам оранжерия под наем, дори и за година да е, две, три, живот и здраве да е само, изкарват се парички, пък да ремонтирам малко и къщата. Всичко ми е за основен ремонт у дома, мебелите също, но живи и здрави, с Бога напред. Знам, че един ден и ние ще сме по-добре. Гладни и жадни децата не съм ги оставила, за мен няма да има, но за тях ще има винаги.
Имам три деца, които съм осиновила. За децата съм способна на всичко, като всяка майка. Макар и животът да ми е труден, за миг не съм съжалила за нито едно от тях. Дори ми е ставало много мъчно, когато някои близки са ми казвали, че не е трябвало да осиновя три, а само едно, те ми го казват, защото гледат как с къртовски труд изкарвам парите. Допреди да ги имах обаче тях, за мен не съществуваше празник, само отчаяние и сълзи. Децата са съществата, които върнаха усмивката на лицето ми, те са смисълът на живота ми.
Обичам домашния уют, от тези жени съм. Не ходя по кафенета и екскурзии, искам, дай Боже, като почивам, да се събудя един ден в хубав дом, с хубави мебели, на дворчето с веранда да се порадвам. Всеки човек може би мечтае така. Даже и възрастните хора, имах една баба съседка, която си накупи с голям мерак доста нови уреди на изплащане и тъкмо си изплати последната вноска, и почина. Тогава се замислих и си казах, тя е на 80 години и рискува, мечтае…
Тази пролет исках да взема заем от банка, 10 000 лв., но не ми дадоха, защото имам три деца и доходът не ми стигал. Плаках със сълзи тогава от мъка. Работех с договор, за да взема заем, и пак не ми стигна доходът с около 30 лв., за да ми отпуснат кредит, щях да си направя мечтаната оранжерия.
Дразня се, като ми кажат – иди в чужбина, Англия, Германия… как с тия три малки деца да хукна по чужбина или пък да ги оставя, няма как да стане. Аз в България едва смогвам да наредя нещата, за да ходя на работа, а в чужбина? Не може всички да сме гастарбайтери, на който му се работи, и в България има работа, макар и да не е добре платена.
Ноември и декември нямам работа по полето, затова трябва да имам заделени пари, за да избутаме някак си, и около Коледа вече започваме да берем салати, чесън, репи…
При земеделието е хубаво, че има почивка, защото ако се бях захванала с животновъдството – няма сън, ядене, почивка. А при оранжериите зимата се почива два месеца, юли месец пак целия се почива. На който му се работи в земеделието, когато има стабилно семейство, се изкарват добри доходи, защото там колкото е женска, толкова и мъжката работата.
Определям се като принципен и щастлив човек, тъй като дам ли дума на някой за нещо, моята работа си оставям на заден план. Искам, който ми е гласувал доверие, да не бъде предаден по никакъв начин. Тази година ще дам пример, тъй като ходих да работя в петричкото село Кономлади и в нашето село плевих едни домати, спешни, и изпуснах моите корнишонки, на 1 м съм ги връзвала, използвайки светлината на фаровете на минаващите коли, до полунощ съм оставала да ги вържа в градината. Но пък ми станаха много хубави, защото сложих оборска тор, която ми даде комшията, и се роди много реколта. Господ просто ми помогна на мен, по 10 от листо имаше. Комшията Митко Станков една стотинка не пожела да ми вземе за гюбрето, каза, че вижда как се мъча. Много мило семейство са, благодаря им от сърце!
За финал искам да си пожелая преди всичко да сме здрави всички, дано един ден да работя наистина за себе си, да науча децата си да бъдат трудолюбиви, да имат и те мечти, които с упоритост да постигат, макар и с много труд. Аз вярвам в мечтите си, защото имах мечта да стана майка и бях благословена да го изпитам три пъти с моите прекрасни деца Радослав, Владислав и Мария, за които няма да спра да се боря“.
Така завършва разказа си 43-годишната отрудена жена, майка на три прекрасни деца.
Записа МАРИЯ ДИАНОВА
Редакцията на в. „Струма“ предоставя телефонния номер на Ст. Митрева, ако някой може да й помогне да сбъдне мечтите си -0988723359.
Ст. Митрева показва разсада маруля, който ще засади, след като изчисти оранжерията от корнишоните
Трите деца на Стойна пред оранжерията в двора на къщата им в село Н. Делчево
Браво,достойна за уважение българка,която трябва да бъде наградена много щедро!
И кой я кара да има 3 деца, които й е трудно да отглежда нормално? Или по-важно е да се каже, че е героиня ми не не е!