Стотици случки и любопитни истории на авджиите и риболовците от благоевградското ловно-рибарско дружество със столетна история „Сокол 1911“ пази сградата на Ловния дом. Тя е една от емблемите на областния център на Пиринско, построена е преди 90 г. и е дала името на целия парк наоколо. На първата копка трябвало да присъства лично цар Борис, но непредвидени обстоятелства го забавили и не успял навреме да пристигне за събитието в Горна Джумая. А горноджумайските ловци и риболовци с доброволен труд и лични финансови вноски вдигнали сградата, която нарекли свой дом.
В Ловния дом отдавна не кипи активна дейност, както с годините след построяването му. Днес сградата се нуждае от сериозно обновление и се очаква скоро това да стане с европейско финансиране по спечелен проект. Историята на Ловния дом е прелюбопитна и пълна с превратности, а някои от случките са дори куриозни. Две папки с документи за сградата е събрал през последните няколко десетилетия председателят на управителния съвет на ЛРД „Сокол 1911“ – Благоевград Иван Василев. Като се отвори дума за Ловния дом, той не може да говори безпристрастно, пали се и емоциите взимат връх, като разказва историята му. Василев е бил пряк свидетел и участник в част от събитията, свързани с дома на ловците и риболовците в Благоевград и се пали, като разказва за изпълнените с плам и енергия основатели и членове на дружеството, които са мъкнали камъни от реката на ръце, за да изпълнят мечтата си да имат свой пристан и място за срещи и обучения. Разговорът ни полу на шега тръгва с риторичен въпрос, който председателят на ЛРД „Сокол 1911“ задава: „Замислял ли се е някой защо сградата и целият парк около нея се наричат Ловен дом, а не Сандев дом, Причкапов дом, Паскалев дом, Камбитов дом, Василев дом?!“.
Изграждането на Ловния дом тръгва от две дарения, направени в началото на миналия век, едното е на 1 дка общинска земя с решение на тогавашния кмет на Горна Джумая, а второто е направено от д-р Проевски, легендарен общественик и дарител, който купува още 1 дка в съседство и го дарява за строителството. Той бил председател на ловното дружество и основен инициатор за построяването на ловджийски дом. За първи път идеята на джумайските ловци и риболовци да си направят клубна база се коментирала на среща през 1911 г. на 11 известни джумалии, ентусиасти ловци, в известната някога кръчма „Деветте магарета“. От 1923 до 1928 г. дружеството прекъсва своята дейност заради политическите събития в страната през този период. Категоричното решение да се построи дом, в който да се събират и общуват ловджиите и риболовците в града, се взима през 1931 г. В Държавния архив е открит проектът на арх. Никола Ангелов и подробна сметка „за Направа на ловджийски дом“, в която са описани всичките извършени строителни дейности и подробното разплащане за всяка от тях. Сградата е строена с доброволен труд, дарения и средства от членовете на Ловно-стрелческо дружество „Сокол“ – Горна Джумая. Цар Борис закъснял и не могъл да присъства на първата гопка, дошъл на следващия ден и от Горна Джумая отишъл в резервата „Парангалица”. Строителството на Ловния дом започва през 1933 г. и приключва 1935 г. Изгражда се със средства на горноджумайското ловно-стрелческо дружество „Сокол 1911“, а от запазените документи му става ясно, че е струвал на дружеството 400 000 лв. Дружеството е стопанисвало сградата до 1973 г. и си е плащало дължимите данъци и застраховки. По-възрастните джумалии с носталгия си спомнят за забавите в прочутия някога ресторант „Рога“ на приземния етаж в Ловния дом, чиято тераса била разположена на площадката под сянката на дърветата в парка. Стопанисвала го под наем от ловното дружество РПК.
През 1973 г. Окръжният съвет на Български ловно-рибарски съюз по предложение на Градския комитет на БКП – Благоевград взима решение Ловният дом да се предостави под наем на Окръжния исторически музей. Причината е, че предстояло строителството на новата сграда на музея. В договора, подписан на 15 януяри 1973 г. от тогавашния директор на музея Илия Йовков, от председателя на ловното дружество Иван Ханджийски и от организатора му Димитър Илиев, е записано, че срокът на наемане на сградата е 10 г. и музеят се задължава всеки месец да плаща на ЛРД – Благоевград наем от 90 лв.
До 1983 г. музеят ползва Ловния дом, без да пристроява допълнителни помещения към нея.
С решение от 26 юли 1983 г. бюрото на Окръжния съвет на БЛРС приема за целесъобразно да предостави безвъзмездно Ловния дом за нуждите на Центъра по астронавтика.
„Този протокол тогавашният зам. председател на окръжния съвет на ЛРС инж. Георги Чонков, лека му пръст, отнася в София в Централния съвет на БЛРС. Два дни по-късно в София на заседание на бюрото на Централния съвет на БЛРС се събират ген. Русков, председател на ОС на БЛРС, министърът на горите Янко Марков, Пенчо Кубадински, ген. Мирчо Спасови други членове на бюрото и зам. председателят Марко Илчев докладвал протокола. Ген. Русков толкова се ядосвал на взетото „през главата му“ решение да се отстъпи без пари сградата, че разпорежда да уволнят инж. Чонков. За да не остане без работа, го спасява Причкапов, той се обадил на Паисий Роячки, директора на РДГ, да назначи инж. Чонков за свой заместник. Протоколът обаче влиза в сила и през 1985 г. дружеството по астронавтика към център „Знаме на мира“ се нанася в Ловния дом и я ползва и до днес“, разказва малко известната история Иван Василев.
През 1991 г. тогавашният секретар на общината Георги Пашов предложил на кмета Ели Масева да се отнеме в полза на общината Ловният дом по Закона за политическите партии. Разбирайки това, зам. кметът инж. Александър Янев, който по това време е член на бюрото на ЛРД и чийто баща до 1943 г. е бил председател на ловното дружество, реагира много остро и се противопоставя категорично. Председателят на ЛРД „Сокол 1911“ Ив. Василев разказва как вечерта Ели Масева споделила у дома идеята на Г. Пашов и свекър й, известният педиатър д-р Масев, бил силно възмутен, защото за строителството на сградата на младини той заедно с останалите ловджии и рибари носили камъни от р. Бистрица. Докторът нарекъл пълен абсурд самата идея да се отнеме Ловният дом от ловното дружество. „Няколко дни по-късно Масева ме извика в кметския кабинет, разказа ми случката и се извини, че щели да допуснат голяма грешка, ако ни отнемат сградата. Ще подчертая, че от създаването си през 1911г. ЛРД е доброволна , надпартийна, неполитическа организация и никога не е обслужвала ничии партийни интереси“, категоричен е дългогодишният председател Иван Василев, когото към 1500-те му членове избират 10 мандата поред начело на дружеството.
През септември 1993 г. с писмо до кмета Масева в качеството си на председател на ЛРД той апелира общината незабавно да се намеси, тъй като ръководителат на клуба по астронавтика бил превърнал в обор част от помещенията и в тях гледал стадо кози. В писмото се посочва, че ЛРД няма нищо против децата в клуба да продължат да ползват обзаведената за целта обсерватория на 2-ия етаж, но останалите помещения настояли да се освободят, тъй като не се ползват по предназначение и ръководителят на обсерваторията А. Китанов бил превърнал в кръчма и обор. С писмото си дружеството настояло общината да поеме незабавно охраната на сградата и ако Андрей Китанов продължи да ползва не по предназначение помещенията, да го задължат да почне да плаща наем на ловното дружество. Към искането си председателят на ЛРД приложил и копие от нотариалния акт за собственост на сградата и 2 дка терен. Общинското ръководство изпълнило искането на ловджиите и Китанов бил принуден да изведе стадото си от сградата.
През 2001 г. по време на управленския мандат на кмета Костадин Паскалев ръководството на ЛРД постигнало устно споразумение помещенията, които не се ползват от клуба по астронавтика, да се предоставят на ЛРД. От ловното дружество изпратили официално писмо, както било договорено, и се уточнили щом дружеството сключи договор за отдаване под наем, общината да разпореди да се освободят помещенията. Въпреки опитите ловците не успели да намерят наемател, защото всички потенциални кандидати искали да купят сградата, защото тя била в окаяно състояние и се нуждаела от сериозни инвестиции за ремонт. Това обаче нямало как да стане, защото ръководството на ЛРД няма право нито да продава, нито да прави заменки със сградата, обясни Ив. Василев.
Преди посещението на Дипломатическия корпус в Благоевград през 1987 г. фасадата на Ловния дом била ремонтирана, а покривът покрит с медна ламарина. 20-ина години по-късно обаче ламарината изчезнала и трябвало спешно да се реагира, за да се спаси сградата от саморазрушаване.
„Бяхме пуснали ново писмо до общината да ни върнат Ловния дом, Причкапов беше вече кмет и разпореди на заместника си Шушков да провери документацията дали написаното от нас отговаря на истината. Извика ме Шушков в кабинета си и ми заяви направо: „Ваш си е Ловният дом“. При него обаче беше другият зам. кмет инж. Георги Милев, който ме помоли да не повдигаме точно в тоя момент темата за собствеността на сградата, докато ОбС не гласува да се отпуснат 80 000 лв. за ремонт на покрива. Истината после я разбрах, в кражбата и продажбата на медната ламарина имало замесени хора на ръководни длъжности в кметството“, връща се назад в годините Иван Василев. През юли 2003 г. ОбС взима решение и включва 2-ия етаж на сградата Ловен дом в списъка за приватизация на общински нежилищни имоти.
На 22 март 2004 г. Ловният дом е актуван като частна общинска собственост. Ръководството на ЛРД разбира за това постфактум и веднага реагира с писмо, изпратено в края на август 2005 г. до кмета Причкапов. В него Ив. Василев пише: „УС на сдружението се запозна с акта за частна общинска собственост и всички членове останахме изумени как може да се актува чужда собственост за общинска без всякакво основание. Поне някой да си беше направил труда да ни попита какви документи притежаваме, въпреки че с наше писмо от 06.04. 2001 г. сме изпратили в общината всички документи за собственост”. От името на всички членове на ЛРД се настоява Причкапов да преразгледа и коригира решението.
„Беше едно лято, бай Лазар извика пред мен Ели Лазарова, тогавашната шефка на „Общинска собственост“, по чиято идея било внесено в ОбС предложението Ловният дом да се актува като общински. „Вие ли ще ми кажете на кого е Ловният дом?! Аз знам чий е, на ловците си е!“ , ядоса й се Причкапов, а тя опита да се оправдае, че общината била дала много пари за ремонта на покрива и на сградата. „Ако в твойта къща някой вложи пари за ремонт, тя твоя ли е, или на далия пари за ремонта?!“, репликира я Причкапов и разпореди да се подготви предложение до ОбС да се отмени решението за приватизация на 2-ия етаж и за актуване на сградата като частна общинска собственост“, връща се в спомените си Иван Василев и допълва: „Малко преди местните избори през септември 2007 г. Причкапов внесе в ОбС искането ни Ловният дом да се деактува, да се извади от списъка за приватизация и да ни се предостави въз основа на нотариалния ни акт. Така и стана, Ловният дом бе изваден от този списък“, спомня си Василев.
От присъствали на сесията 32-ма съветници единствен Иван Ризов гласувал „въздържал се”, като обяснил, че бил вносител на предложението за приватизация, но признал, че още тогава имал съмнения, че не е правилно.
Оригиналният нотариален акт на Ловния дом бил издаден през 1938 г. в два или три екземпляра, разказва Иван Василев. Единият бил внесен в общината, когато сградата е отдадена под наем на музея и на тази база дружеството си получавало наема. „След години се оказа, че документът бил изгубен – дали от общината, дали от бай Методи Шкодрев, не знам. Вторият екземпляр съм виждал у покойния бай Киро Широкански, беше зам. предсетател на нашето дружество. Чувал съм, че д-р Проевски също имал екземпляр, търсихме копие или оригинален документ и в съда, но наводнението през 1954 г. отнесло целия архив и не можахме да намерим нищо“, разказва председателят на дружеството, но набляга, че усилията им не били съвсем напразни, защото все пак са открили документ от времето на соца, доказващ чий е Ловният дом. Това е акт за държавна собственост на имота от 14 юли 1967 г., в който е отбелязано одържавяването на Ловен дом на 2 етажа, собственост на ЛРД.
„През 1990 г. аз вече бях председател на УС на ЛРД „Сокол 1911“, когато предприехме стъпки да си върнем собствеността от държавата. Представихме всички документи, които открихме, и през 1991 г. на основание давностно владение бе доказано в съда, че ЛРД е собственик на Ловния дом. Въз основа на този нотариален акт ЛРД години наред си плаща дължимите данъци и такси за сградата“, отбелязва председателят на дружеството.
Драмата на ЛРД „Сокол 1911“ за собствеността на Ловния дом обаче не приключила с изваждането на сградата от общинския списък за приватизация по време на мандата на Причкапов.
През есента на 2007 г. властта отново се сменя и Костадин Паскалев за втори път сяда в кметското кресло. В разговор с Иван Василев той потвърдил обещаното в първия маднат, че ще върне на ЛРД помещенията в Ловния дом, които не се ползват от школата по астронавтика, за да може ловното дружество да започне да ги стопанисва или да отдаде под наем. Обещанието, че ще получат ключа за входната врата обаче остава само на думи, а ръководителят на център „Знаме на мира“ Мая Дамянкина така и не им го предава.
„Янко Иванов, щатният служител на ЛРД „Сокол 1911“, няколко пъти ходи да вземе ключовете в ОДК от Мая Дамянкина. Тя два пъти му дава ключове от някакви стаи, но не и от входната врата. Като станахме настоятелни, тя започна да се крие. Мина цяла година и ние така и не можахме да влезем във владение. Явно такова е било нареждането от Паскалев тя да се крие, докато измислят как да ни вземат сградата“, спомня си Иван Василев.
Паскалев предприел действия за актуването на сградата за общинска и това породило гнева на много от ловджиите, особено на по-възрастните, и на косъм се разминало да се стигне до саморазправа. Сега, като са минали години, Иван Василев разкрива случка, останала скрита за обществото, но известна в ловджийските среди:
„Боре Карабельов, работеше в Регонална дирекция по горите, казал на Артин Киркоров, че Паскалев иска да отнеме Ловния дом от дружеството. Артин беше много запален член на дружеството, брат му Жоро е бил секретар на ОС на ЛРД и е ръководил строителството на Ловния дом. Той дойде при мен и ме пита вярно ли е за намерението на Паскалев. Опитах се да го успокоя, че нещата ще се оправят, но той се разгневи. След някой ден Артин пак дойде и пак същото ме пита. Беше пенсионер, бивш началник на отдел в ОКС. След няколко дни отново се видели с Боре Карабельов и Артин му разкрил, че обмисля план. Вече бил стар, казал, че не му остават много години живот, та е замислил да утрепа Паскалев, за да го спре да ни вземе Ловния дом. Заследил го цяла седмица кога излиза от работа и откъде минава и една привечер взел пушка в калъфа и се скрил да го причаква в храсталака зад общината между паметника на Д. Благоев и тръбите. Жена му обаче, уплашена, се обадила на Боре Карабельов, той хукнал и го намерил точно там, в храстите. Сглобил пушката и я заредил с патрони 13 нули, все едно по диво прасе ще стреля. Бай Артин като видял Боре да идва, се опитал да го изгони да не му пречи, но Боре успял да му вземе пушката, изпразнил я и тъкмо я прибрал в калъфа, видели как Паскалев се прибира от работа на метри от тях“, разказа за неуспешния опит за покушение над тогавашния кмет Иван Василев.
В официално писмо до кметството от март 2011 г. той отново настоятелно и официално моли градоначалника да се разпореди сдружението да влезе във владение на собствеността си и да получат ключовете от сградата, но това така и не се случва. Нещо повече, през втория мандат на Паскалев Ловният дом е актуван като публична общинска собственост и ЛРД „Сокол 1911“ завежда дело. „Подведох се по акъла на адвокат Милуш Бараков и съжалявам милион пъти, че му се доверих. Беше в кабинета ми като получихме писмото от общината и настоя да поеме случая безвъзмездно, без да му плащаме хонорар. Но вместо да направи иск за въвод във владение, той завел срещу общината иск за пропуснати ползи“, още се ядосва Василев.
„Когато Камбитов спечели изборите, на една церемония по поднасяне на цветя пред паметника на майор Орлински в двора на черквата той директно ми каза, че няма да ни отстъпи Ловния дом и той ще остане на общината. Бил решил въпроса и да не си правим илюзии и да продължаваме да се борим за него“, разкрива Василев.
Спомня си съдебната сага, протекла в мандата на кмета Атанас Камбитов. Съдия Узунов гледал в Окръжен съд делото в няколко заседания и въпреки всички доказателства 8 месеца след последното заседание излязъл с определение срещу искането на ЛРД.
От документите е видно, че исковата молба, подадена от адвокат Бараков през 2012 г. от името на ЛРД за пропуснати ползи в размер на 147 088 лв., е отхвърлена
По-късно в ЛРД забелязали, че в решението номерът на нотариалния им акт е объркан и вместо 113 е вписан като 112. Дали грешката е случайна, или умишлено допусната от съдията и до днес се чудят от ръководството на дружеството. „Обжалвахме решението и се случи прецедент. Само за 6 дни делото отиде от Апелативния във Върховния касационен съд, като в практиката това не се случва за по-малко от 6 месеца. Решението на Апелативния съд от 4 юли 2013 г. потвърждава това на Окръжен съд – Благоевград. Обжалвахме го на 27.09.2013 г., като наехме да ни представлява проф. Марио Бобатинов, но Касационен съд излезе с решение на 07.01.2014 г., че не се допуска обжалване. С това приключи съдебната сага, но всички съдебни решения визират друг нотариален акт, не нашия“, коментира Иван Василев.
По време на управлението на кмета Камбитов собствеността на Ловния дом от публична е променена на частна общинска. „Какви са били намеренията му, за да го направи, не мога да твърдя, но информацията, която неотдавна излезе наяве, че е съсобственик на кортовете и спортната база в парк Ловния дом, навежда на предположения за наличие на личен интерес“, коментира от позиция на времето Иван Василев.
В последните години ЛРД „Сокол 1911“ не е правило нови постъпки да влезе във владение на Ловния дом. „Заради кулата, в която се помещава обсерваторията, преди време бившият зам. кмет по строителството арх. Скрижовски направи постъпки сградата да се обяви за архитектурен паметник от местно значение. На ловното дружество този имот вече не ни е нужен, той е изпълнил ролята си на времето и в момента смятаме, че е по-полезен за занятия на детски школи, включително тази по астронавтика“, подчерта председателят на УС на ЛРД Иван Василев и допълни, че ловците нямат вече претенции да ползват Ловния дом. Всички членове обаче са категорични, че общината е длъжна да ги обезщети с подходящо помещение от 120-150 кв.м за клуб, където да провеждат събранията, обученията и срещите си.
Темата е била коментирана с разбиране с предишните кметове Румен Томов и Илко Стоянов, проведени са разговори и с настоящия кмет Методи Байкушев и ловците имат надежда, че общината работи в посока за търсене на подходяща база.
„Ако не се случи в близките месеци, ще сме принудени да заведем дело, за да защитим интересите на членовете си, чийто брой надхвърля 1500“, заключи председателят на ловното дружество с над 100-г. история.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
