Има личности, които оставят следа след себе си, но има и личности-символи в съвремието. Такива са Христо и Николина Кротеви, с които свързваме хоровото изкуство в Благоевград.
По-често срещам Христо, който винаги е забързан, сериозен и замислен за предстоящата му изява, и си личи, че тя отнема цялата му творческа енергия. Николина свързвам с международния конкурс за млади пианисти „Нашите деца свирят Бах”, но на сцената Христо и Николина Кротеви винаги са заедно. Той е диригентът, тя – корепетиторът. Разговаряйки с тях, научавам факти за пътя им към музиката и към звуците на пианото, които са сигурни, че може да те пренесат и на друга планета.
Христо Кротев е роден на 22 юли 1960 година в Габрово. Поглеждайки назад в рода си, не намира някакви ярки творчески примери, които той генетично да продължава, въпреки че по майчина линия прадядо му Тодор е бил музикант и е свирил на цигулка. Родителите му са били начални учители, но си спомня, че и двамата са пеели хубаво.
„На седем години бях, когато започнах да се занимавам с музика. Моята прабаба ми бе подарила един малък акордеон. Започнах да посещавам уроци, но когато дойде време за кандидатстване след основното образование, избрах Механо-електротехникума. Казах на моите родители, че ще завърша средното си образование, но няма да ставам инженер, а бих искал да стана музикант. Тогава още не бях сигурен дали искам да бъда музикант изпълнител, композитор или диригент. Преди казармата кандидатствах успешно във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив, специалност „Музикална педагогика с акордеон“. Там учих две години, но реших, че това не е точно моето поприще. Затова кандидатствах наново в Българската държавна консерватория в София, днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Така че на практика седем години съм учил музика на университетско ниво”.
Христо завършва Музикалната академия в класовете по хорово дирижиране на проф. Георги Робев и композиция на проф. Александър Райчев. През последните години от следването си получава три предложения за работа като диригент: от Добрич, от ансамбъл „Тракия“ в Пловдив и третото предложение е от Благоевград, което той избира, защото тук му предлагат самостоятелна работа.
„Изгарях от желание да започна самостоятелна диригентска работа и на 17 август през 1987 година дойдох в Благоевград да опитам, защото ми предстоеше пети курс в Музикалната академия, но заниманията ми позволяваха да пътувам два пъти в седмицата и да работя. Започнах с Мъжкия хор на запасните офицери. От една страна, видях едни запалени, много гласовити мъже. Това беше друго поколение българи, които искрено обичаха музиката, песента и бяха много всеотдайни. Възрастовата граница беше от 30 до 60 години. Хорът имаше два много сериозни ангажимента тогава. Още на 8 септември трябваше да пеем пред Генералитета на Българската армия в Централния дом на Народната армия. Другият важен ангажимент беше в края на октомври, когато хорът трябваше да гостува в град Солун, което в онези времена на желязна завеса не беше много лесно. Започнах работа сам, потърсих пианист и намерих колежка за кратко време. Около две години имах проблеми с корепетиторите, докато не се появи Николина”.
Николина Кротева, Попова по бащина фамилия, е родена на 10 април 1967 г. в Благоевград, но родителите й са от Гоце Делчев. Техните родители са бежанци от Егейска Македония. От селищата близо до Драма са родителите на майка й Любка, а на баща й Симеон са от населените места близо до Ловча. Любовта между родителите й започнала от гимназиалната скамейка, след това отиват да учат в София. Баща й завършил зоотехника, а майка й – медицина. След като завършили висшето си образование, се преселили да живеят в Благоевград. За тях Николина казва: „Разказваха ми, че в началото им е било трудно, защото не са разбирали добре местния диалект, тъй като в Гоце Делчев се говори доста правилен български език. Сега има едно село Нова Ловча и аз като дете бях много впечатлена, защото ходих на един събор на бежанците от Старо Ловча и на границата ми разрешиха да гледам през наблюдателниците на граничарите това изоставено село. Мястото беше потресаващо – цялото в руини, стърчеше само камбанарията на черквата. Тогава се чудех защо това място е разрушено и изоставено. От това село беше моята баба по бащина линия, а дядо ми е от село Мошино, сега квартал на Перник. Зная, че моите баби Николина и Велика по бащина и майчина линия са едни от основателките на ансамбъл „Неврокоп”. Баба ми Николина ми е разказвала, че много пафти и облекла са пренесли от Ловча и тя ги е дала като образци за изработване на костюми за ансамбъла. Баба ми Николина е сестра на Запрю Икономов, който е дългогодишен ръководител на този ансамбъл. Досега не съм афиширала тези си роднински връзки, защото съм мислила, че човек сам трябва да очертае пътеката си, без протекции, макар че Запрю много ми е помогнал, защото всяко лято, отивайки на гости при баба Николина и дядо Стоил, ми предоставяше възможност почти три месеца да ползвам пианото в читалището. Отивах в едни отдалечени гримьорни и свирих. А защо започнах да свиря на пиано? Защото моят баща и дядо Стоил свириха на китара. Баща ми обичаше да ме провокира да пея. Тогава знаех много песни. Той взимаше китарата и сменяше тоналността, като ме караше и аз да пея в тази тоналност. И пеейки, успявах да сменям тоналностите. Като дете той е свирил и на цигулка, но се е отказал, а мен ме насочи към пианото. В Благоевград имаше частна школа – едни малки барачки до стария съд. Йоланта Лазарова ми беше един от първите учители, след това дойдоха сем. Нешеви. Много деца свиреха от Благоевград и много преподаватели се смениха, тъй като идваха от София заради близкото разстояние. Бях много щастлива, когато моите родители успяха да ми купят пиано, защото това не беше много лесно тогава. За всяко нещо се чакаше. Бях в трети клас. Преди това свирих в школата, у близки и познати. Често ме приютяваха семейство Делини”.
Николина е другата причина Христо да остане за постоянно в Благоевград. Разказа ми: „При един случаен разговор с д-р Попова, при която бях на преглед, естествено, споделям своята професия, споделих и проблемите в работата си, че не мога да си намеря постоянен корепетитор, а тя ми каза, че нейната дъщеря всеки момент ще завърши Консерваторията в Пловдив с пиано. С Николина се запознахме през лятото на 1990 година и започнахме да работим заедно. Впоследствие дойде и любовта. Оженихме се на 8 юни 1991 година. Тогава още дирижирах Мъжкия хор на запасните офицери”.
Николина си спомня за кризисните години, когато едва си е намерила бял плат, за да си ушие сватбения костюм. Сватбата е била в Габрово, тъй като Христо е едно дете на семейството, а Николина има брат, който също е направил сватба близо два месеца преди Христо и Николина да се оженят. И вече 33 години са заедно.
Николина завършва Консерваторията през 1990 година и с идването си в Благоевград е знаела, че започва работа в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” /Бивша Солунска/, тогава още Политехническа гимназия. Имала е предложение да бъде класен ръководител на музикална паралелка.
„Беше вторият випуск на музикалната паралелка. И Христо е преподавал там хорово дирижиране. Имаше много преподаватели и от Югозападния университет. Децата се обучаваха от квалифицирани преподаватели, които очакваха тези ученици, като завършат, да станат техни студенти. И от 1990 до 1996 г. бях преподавател в тази гимназия. Работих и към Школата по изкуствата, и като корепетитор с Христо. Първо беше към Мъжкия хор „Орфей”, така го кръстихме, защото си нямаше име. Явих се на конкурс в Югозападния университет и започнах работа в катедра „Музика” към Факултета по изкуствата и съм там до ден-днешен. Защитих доцентура. Направих монографично изследване „Хоровите послания на Николай Стойков”, който е ученик на проф. Панчо Владигеров. Освен преподавателската работа имам ангажимент към двата хора, които Христо дирижира”.
През 1992 година по идея на преподавателите по пиано в Детската музикална школа към Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866” в Благоевград Павлина Чочова, Симона Генкова и Николина Кротева се създава конкурсът „Нашите деца свирят Бах” за млади пианисти от 8 до 19 години. От национален той се превърна в международен и в най-добрите години е привличал до 160 участници, оценявани от престижно жури, в което са участвали Милчо Левиев, проф. Трифон Силяновски, проф. Филип Павлов, Велин Илиев, проф. Йордан Гошев и много други известни и талантливи музиканти и композитори. Според Николина Кротева: „Бах освен мелодичен е и много логичен композитор, и философски погледнато, той развива у децата въображението, фантазията, абстрактното, дори математическо мислене. Той не е лесен за свирене композитор, но Бах помага за едно систематично развиване на мозъка, на възможностите му за запаметяване”, споделя тя в едно от многото интервюта, които сме правили по този повод.
Симеона Кротева, дъщерята на Николина и Христо, печели голямата награда на един от тези конкурси и статуетка на името на Йохан Себастиан Бах. Хвалейки се с успехите на дъщеря си не само в този конкурс, но и в много други музикални прояви, Николина съветва родителите да изберат едно от изкуствата за своето дете, защото то оставя трайна следа в живота на човека. „Докосването до изкуството, независимо какво е то, развива друга чувствена сфера в децата”, смята Николина, и че чрез изкуство по-лесно се преодоляват проблемите в различните възрасти.
На 28 февруари 2020 година по случай 60-годишнината му Христо Кротев е обявен за почетен гражданин на Благоевград за високия принос в развитието на съвременната българска наука, култура и образование. И го попитах кое от неговата музикална кариера е провокирало това високо отличие.
„Кариерата ми се разви в доста широк периметър – обяснява Христо. – Основно съм хоров диригент и в Благоевград съм ръководил три хорови състава. Мъжкият хор приключи своето съществуване през 2003 година. Поради тежки икономически и социални причини съставът намаля драстично. От 50 души останаха 15-16. С тези мъже имахме много добри постижения, записи в радиото, участия във фестивали и много концерти. След демократичните промени от Клуба на запасните офицери Мъжкият хор премина към читалището. През 2003 година създадохме Градски детски хор, отново към читалище „Никола Вапцаров – 1866”, защото ако искаме да има стабилно хорово изкуство в Благоевград, трябва да има стабилен детски хор. Децата от ранна възраст трябва да се запознаят с това изкуство и с хоровата песен. Той съществува и днес. През него минаха над 600 деца, включително и двете наши, собствени деца. През 1993 г. с Николина създадохме и смесения хор на Американския университет в Благоевград, който и досега ръководим и с който завоювахме множество лауреатски титли на международни хорови конкурси и фестивали, включително две Гран при, няколко първи и специални награди. Този хор продължава да защитава високото ниво на хоровото изкуство, въпреки текучеството, което е сериозен проблем. Това е ахилесовата пета на студентските хорове и беше хубаво, че през 2000 година взехме решение да създадем наш форум и да се стимулираме взаимно. Така създадохме Международния фестивал „Среща на студентските хорове“. Хорът на Американския университет повече от 30 години се отличава с това, че той от самото начало е интернационална институция. През годините сме имали участници от почти всички континенти, въпреки че българите винаги са мнозинство. През тези години успяхме да представим пред своята публика над 100 произведения с широко стилово разнообразие – имаме стара музика, западна, източна, православна, българска, обработен фолклор, включваме и съвременни американски произведения, крупни хорови творби…
Дирижирането е едната страна на моята работа, а другата е преподавателската. От 2012 година съм професор по музика в Американския университет. Имам доста интереси към музиката, не само в областта на дирижирането. Пиша и авторска музика. Никога не съм се считал за композитор, аз просто пиша музика. Композиторите за мен са Бах, Моцарт – нека да не изреждам твърде дългия списък с имената на останалите гениални музикални творци… По повод 60-ата ми годишнина излезе сборникът „Избрани хорови творби” с мои произведения. Най-тежката част от произведенията, включени в него, имах щастието да изпълня миналата година с Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” в голямата зала „България“ в София. Бях поканен да участвам в концерт по повод кръгла годишнина на моя любим професор Георги Робев, който беше дългогодишен легендарен диригент на този хор. И съм много благодарен за тази възможност, защото тези произведения по-трудно биха се реализирали с непрофесионални гласове. Написах книгата „Българска народна музика за чужденци“ на английски език, която претърпя две издания. Бил съм член на международни журита на престижни хорови фестивали и конкурси в Европа. През 2017 година бях поканен на едно крупно музикално събитие „Хорэкспо“ в Москва, където бях единствен представител на България. Там имах и майсторски клас”.
Много са творческите прояви, с които проф. Христо Кротев популяризира не само хоровото изкуство, но и нашия град по света. С Николина успяват покрай музиката да създадат и възпитат две деца. През 1994 година се ражда синът им Пеньо, който носи името на дядо си по бащина линия. Десет години по-късно, през 2004, се ражда и дъщеря им Симеона, която пък носи името на дядо си по майчина линия. По желание на родителите си и двамата свирят на пиано, първоначално при Симона Генкова, а по-късно им преподава нейната ученичка Ваня Коляшева от Школата по пиано към читалището.
„Но сега синът ни „свири на компютър“, въпреки че любовта му към музиката остана. Той завърши Американския университет, след това шестмесечен курс в Терелик Академия и сега работи като компютърен специалист в различни фирми в столицата”, споделя Николина. „Симеона завърши немската паралелка в Езиковата гимназия в Благоевград и записа Американския университет. Завърши успешно първата година и в момента е на студентска бригада в САЩ”.
Музиката внася определена хармония в семейство Кротеви. Николина смята, че тя е „свързващото звено между тях, защото с всичките си компоненти тя облагородява човек и ние знаем това. Зарежда ни и това, че работим с млади хора. И колкото и проблеми да има в живота, човек намира емоционална опора в музиката”.
А Христо добавя: „Музиката е моят живот. Още 13-годишен бях сигурен, че ще се занимавам с музика. Благодарен съм за всичко, което това изкуство ми е дало и ми е взело. То много взима от свободното време на човек, защото за да се оформиш като музикант, минимум пет часа на ден трябва да свириш. Един музикант трябва да овладее инструмента, на който свири, до съвършенство, за да разбере дълбочината на това изкуство. Знаем, че царят на инструментите е пианото, защото то дава на музиканта изключителни възможности за вникване във всички компоненти на музиката – мелодия, хармония и ритъм, това е инструментът, който най-много се доближава със своите възможности до симфоничния оркестър и за който инструмент има създаден огромен и изключително високохудожествен репертоар”.
И двамата обичат класическата музика, но в дома им предпочитат да преобладава тишината. Въпреки това често им се налага да коментират определени записи, нови изпълнители, които откриват. „Освен тишината, слушаме и качествена музика”. Николина подчертава думата качествена. Христо добавя: „Ние търсим сериозното, стойностното в музиката, защото тя преди всичко трябва да възпитава. И в този момент се сещам за мисълта на Хендел, който на въпроса каква е основната цел, която иска да постигне чрез своята музика отговаря: „Аз искам моята музика да направи хората по-добри”. Разбирате ли, не по-умни, а по-добри!”.
Христо споделя това мнение на Хендел и за своята творческа работа. „Всичко, което правим, е с такава цел. Ако може хората да повдигнат погледа си, който е твърдо забит в земята, нагоре! Защото там, нагоре, има небе, има звезди и други неща има над тях! Музиката може да ни пренесе в други измерения и наистина да ни направи по-добри!”.
Със своите размисли Христо Кротев ме провокира по-дълго да гледам нависоко и да наблюдавам как облаците в свой ритъм бързо променят небесната картина, потапяйки ни в нейната приказна симфония.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
