Животът в малките села върви монотонно и еднообразно. Рядко идват външни хора, всички се познават и знаят всичко един за друг. Такова село със затихващи функции е село Вуково, община Бобошево. В селото постоянно живеят около 30-ина души. През лятото броят им се увеличава на 50-60 души.
С. Вуково се намира в Поглед, планина на 7 км от общинския център Бобошево. Голям метален мост над река Струма свързва селото с Бобошево. На път към селото на моста двама млади мъже мятаха въдицата с надеждата да им се усмихне слуката, тъй като в продължение на часове чакаха да уловят голяма риба. Единият от тях се представи като Свилен. За два часа беше уловил 3 малки рибки с дължина, позволена от закона.
Пътят към Вуково криволичи и след около 30 минути се виждат първите къщи. Силно впечатление прави параклисът „Св. Петка“, който е в началото на селото. Той е построен и изографисан през 16 в., така сочат данните от хроники за строежа му. Има запазени стенописи, които са изографисани през 1598 г. Вътре в светинята има тетрадка, в която миряни записват молитвите си към светицата, като се надяват на нейната помощ. Параклисът е една от забележителностите на селото.
Вуково е разделено на две махали – Горна и Долна. В Горната махала се намират кметството и магазин. Тя се е обособила като центъра на селото.
По пътя за Вуково от Долната до Горната махала не срещаме нито един автомобил, хора почти не се виждат. В селото се запознахме с 87-годишната баба Зорка. Тя живее срещу селския магазин живее. Движи се трудно и не може да слиза по стълбите на двора. С нея си говорим за селото, за живота в малките населени места. Ето какво разказа тя:
„Селото ни е на изчезване. През 1956 г. се омъжих за съпруга ми. Аз съм от Мръводол. Когато дойдох да живея тук, селото беше пълно с хора. Живееха над 2000 души. Имаше училище до 4 клас и моите деца учиха в него. След това децата отиваха да учат в Бобошево. Бяха на пълен пансион, не плащахме нищо. Лека-полека селото се обезлюди. Сега тук живеем около 30-ина души. Имаме магазин в селото, но в него няма ток. От Енергото откачиха жиците за неплатени сметки от кооперацията в Бобошево. В някогашното училище сега се помещава кметството. Добре че е кметският наместник Джиков. Той ни вози до Бобошево, когато се налага, защото до селото няма превоз. Той ни купува лекарствата и храна от Бобошево. В нашия магазин няма как да се съхраняват колбаси, защото хладилниците не работят. Преди да спрат тока, докарваха сладолед, купувахме си да се подсладим, сега има солети, олио, оцет, тоалетна хартия и алкохол. Ние сме забравени от Бога. При нас идват управници само по избори и после ни забравят, това е животът в малките села“, заключи баба Зорка.
Към 19 00 часа магазинът отвори за чакащите отвън клиенти. Продавачката работеше в полумрак, без осветление. Хладилниците са празни, по рафтовете има малко стока. Продавачката заяви, че най-много върви алкохолът, най-вече бирата.
Пред магазина насядаха на по бира, въпреки че бе топла, Георги Милушев, неговият приятел и кръстник на детето му Венци от Дупница, съпругата на Георги с бебето им и още няколко души. Местните хора поглеждат с недоверие към новодошлите в селото. Трудно се завърза разговор с тях. Г. Милушев, който е с корени от селото – от там е баща му, пръв се отпуска да разговоря:
„Аз израснах тук, при баба ми и дядо ми. След училище идвах при тях. И сега, щом имам свободно време, идвам със семейството си. Работя като електроженист в Дупница и живея там. Проблемът на селото е безводието. През есента и зимата има питейна вода, но през лятото сме на режим, по 1 час вода сутрин и вечер. Оставям настрана, че няма лекар, който да идва в селото и да преглежда останалите малко жители, които повечето са възрастни, но пък тук е спокойно, въздухът е чист, това ни е предимството“, заяви Г. Милушев.
В селото до момента няма нито един заразен с Ковид-19. Баба Зорка го отдава на чистия въздух, който дишат, и липсата на стрес.
Малко зад селския магазин прави впечатление къща с шарена ограда, самата къща и дворът също са нашарени с плочки. По пътя случайно срещаме столичанката Мая Витанова и нейна приятелка, която идва за първи път в село Вуково. Мая Витанова са оказа собственичка на арт къщата в селото.
„От 4 години идвам всяко лято в къщата ни със съпруга ми. Аз съм художник и тук се зареждам с енергия. Обичам всичко да е цветно около мен. Всичко съм облепила с разноцветни плочки – къщата, двора и оградата на имота. Така имам усещането, че съм в Барселона. Като дойдох преди 4 години, местните не ме приеха веднага, държаха се малко студено. Сега вече ме наричат „майсторе“, сподели М. Витанова.
Приятелката й Петрана Пурчева беше приятно изненадана от спокойствието и мекия климат в селото и си пожела и друг път да я поканят на гости.
В Горната махала в селото прави впечатление нова, малка, кокетна вила, направена със стил. На балкона й се вее трибагреник. Местните жители заявиха, че вилата е на столичанин, който това лято е завършил строежа, но не знаят нищо за него.
Те разказаха, че има желаещи да купуват имоти в селото. В момента се продава нова къща, санирана, за 50 000 лв. Имоти със стари къщи могат да се купят за по 4000-5000 лв.
В близост до арт къщата се намира кметството на селото. То се помещава в някогашното училище, където са учили децата от селото до 4 клас. Прави впечатление, че на входната врата се вее флагът на ЕС, а български трибагреник липсва. Иначе на няколко къщи в селото се вее знамето на България. Вуковчани са запазили българският си дух, въпреки че са забравени от политици и управници.
Селото се намира на планински склон, което позволява да се отглеждат лозя. Почти във всеки двор има добре отглеждани асми с наедряло зряло грозде. Много от къщите са необитаеми, но собствениците им идват често, за да се погрижат за овощните градини. Вуково се слави с най-хубавото и ароматно грозде в Бобошевско.
В селото има много изоставени къщи. На някои собствениците им са починали, а наследниците им са се заселили в големите градове или са в чужбина. Една от изоставените къщи прави впечатление с различна от масовите строежи в селото архитектура. Тя е с една заострена кула в центъра на покрива и две малки отстрани, наподобява замък, но историята й е тъжна. Трима братя започнали да строят къщата, стигнали до карабина, но и тримата си отиват от този свят. Наследниците им не могли да си поделят наследствения имот и трудът на тримата братя се руши.
Статистиката сочи, че през 1946 г. селото е било най-многолюдно – 2847 души, през 1956 г. броят на населението намалява до 2354 души. 20 г. по-късно с. Вуково се е стопило на 1602-ма души. При преброяването на населението през 2008 г. в селото са останали да живеят 592-ма души. От село с население близо 3000 души, за 75 г. се е стопило на 30 души. С развитието на икономиката по време на соца много от местните жители слезли от планината и започнали работа в Дупница и Бобошево, други са останали да работят в някогашните ТКЗС-та. След разтурянето ми в зората на демокрацията местните жители намаляват драстично, като търсят препитание в други свери. Днес населението е застаряващо, няма млади семейства, които желаят да се заселят, и след няколко години селото напълно ще обезлюдее, коментираха местни жители.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
Арт къщата на столичната художничка
Параклисът „Св. Петка”
„Св. Петка” отвътре
Селският магазин е почти празен и работи на тъмно
Бившето училище е превърнато в кметство
Вуково се слави с хубавото грозде
В с. Вуково има и нови къщи, на една от тях се вее знамето на България
Кучето Рекс посреща всеки новодошъл в селото и се здрависва с лапа 
Новопостроена кокетна вила в селото
87-годишната баба Зорка
Къщата с кулите
Къща, строена преди около век, обитавана от бивша учителка
Г. Милушев със семейството и съседите си
Рибари чакат слука на моста, свързващ селото с останалия свят
