Данка Попева е най-старата обущарка в Благоевград. На 5 март навърши 81 години, но продължава да работи. Не се плаши от коронавируса и всеки ден е в малкото ателие. Носи предпазна маска и се е имунизирала с ваксината на „АстраЗенека”. Личната лекарка д-р Снежина Илиева й сложила първата доза, а на 12 май чака втора игла. Понесла добре ваксината, без никакви странични реакции. На онези, които ги е страх да се имунизират, казва така: „Абе, ако ме хване коронавирусът и умра, или нещо от ваксината ми стане и умра – един път ще е. Два пъти никой не е умрел. Така че не ме е страх“.
Лошото е, че през тази една година на пандемия много закъсала работата, клиентите намалели и оборотите се сринали. „Много е зле. Просто стоим, за да не напуснем дюкяна, тъй като няма къде да приберем машините. А те са купени и не може така да ги оставиш. Много ни е малко оборотът. Все по-рядко идват клиенти за поправка на обувки, пазарът е залят предимно с китайски. Истината е, че хората нямат пари и рядко си купуват обувки. То и хора няма. По улицата няма хора, камо ли да имаме клиенти. Некои не са и разбрали, че работиме. Други идват, па после изчезват. Много се изпоразболеха, умреха”, казва Данка Попева.
В никакъв случай обаче не се оплаква от съдбата си. Преминала е през трудни моменти, но винаги работата я спасявала. „Израснахме като сираци. Била съм на 4 години, когато баща ми е починал. По неволя отидох да уча занаята в Дупница и никога не съм си мислила, че ще го практикувам. А ето че от 65 години това работя. Най-големият ми брат е на 90 години и пак ходи да работи – цикли паркет.
От 26 години поправя обувки в дюкяна на ул. „Александър Стамболийски“ заедно с колегата Сотир. Каквото изкарат, си го делят. Месечният им наем е 120 лв., но през тези месеци на пандемия не могат да съберат пари да го платят. А и няма на кого, тъй като хазяите им починали, а децата им са в Америка. „Помещението е на Валентин Иванов-Вальо Бомбата, който почина отдавна, но миналата година си отиде и съпругата му Таня, навремето беше акушерка. Ако децата им си дойдат от Америка, може и да си потърсят парите за наема. Иначе тук е мизерничко, не е уютно, но който ни знае – идва. Преди години имах заможни клиенти – данъчни, адвокати, прокурори, които носят скъпи обувки, но сега и тях ги няма. Изглежда повечето си стоят вкъщи. А щом не излизат, не късат обувките. Ето днес са дошли само двама клиенти, в чекмеджето има 10 лв. – 5 за мен и 5 за колегата. Ама що да се прави… това е положението при всички занаятчии”, въздъхва примирено старата обущарка.
Надява се дъщерите и внуците й да са добре. И двете й дъщери са с висше образование. Ама като няма работа, голямата отишла да работи в Италия като медицинска сестра и болногледачка и свързвала двата края. Малката била в комплекс „Орбита“, но нямали много работа и повече си стояла у дома. Данка Попева има двама внуци, които вече са семейни. Внукът имал погребално бюро. Внучката щяла да вдига сватба през август. „Добри са децата, много съм доволна от тях”, добавя Данка Попева и поглежда часовника си – има още 1 час до края на работното време и едва ли вече ще дойдат клиенти… 81-годишната обущарка обаче не се предава и утре пак ще отвори дюкяна. Ще работи, докато може, напук на вируса и на кризата.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
В „белите“ държави, към които ужким се стремим, първо с качествените иРНК ваксини ваксинираха хората над 65 години. При нас тъпите „калинки“ се наредиха първи на редицата, а обикновените хора ги оставиха в кюпа да ги маймунизират с евтиното менте. Да ти имам и територията, величаеща се като държава!