Жителите на Самораново посрещнаха зам. министър Е. Дечев със списък с 30 въпроса и категорично заявиха: Не искаме затвор на 500 метра от училището

Заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев пристигна в дупнишкото село Самораново да убеждава местните, че построяването на затвор в населеното място ще е от полза за тях.

Зам. министърът пристигна с още няколко служители на министерството с два служебни автомобила „Мерцедес“ и „Ситроен“, придружавани от цивилна. За срещата, която се проведе в една от стаите на кметството и която не можеше да побере повече от 30 души, дойдоха и областният управител на Кюстендилска област Катя Николова, и депутатът от ИТН от Кюстендил Снежана Траянска.

Местните посрещнаха на нож височайшите гости. Адвокат Ани Караджинова, която живее в селото, връчи на зам. министъра и придружаващите го лица списък с 32 въпроса, на които местните жители искаха отговор.

Пред жителите на Самораново беше представена мултимедия на проекта на затвора, визуализираща какви сгради ще бъдат построени на мястото на бившата казарма до Самораново с обяснението, че ще има пилотен затвор за 400 души, учебен център за кадри на ГДИН… но това не успокои жителите на селото.

Асен Югов беше най-активен при задаване на въпросите към представителите на властта. Той попита: „Защо населението не беше уведомено, че ще се изгражда затвор. Никой не дойде да ни каже, да ни обясни за инвестиционното намерение. Ние научихме едва преди две години, когато документацията вече беше готова. Ние ще живеем до затвор. Страхуваме се, че ако някой затворник избяга, може да нападне децата ни, жените ни… Ако се построи затвор, училището ще затвори, много млади хора ще отидат да живеят в Дупница, за да запазят децата си“, заяви Югов.

„Няма опасност да избягат затворници. Що се отнася до това защо не сте уведомени, проектът е направен от предишно правителство, то е трябвало да ви уведоми. В момента тече процедура за избор на строител, но тя може да се обжалва, така че изграждането на затвора може да се отложи във времето. Срокът за построяването му е две години – до 2024 г., ако всичко върви по план“, заяви в отговор министър Дечев. Той помоли инж. Димитров, който пристигна заедно с него, да обясни на присъстващите защо няма как да избягат затворници.

„Затворът ще има външна масивна ограда, висока 6 метра, и вътрешна, висока 5 м. Като между тях ще има разположени технически средства, които да спомагат да не излизат затворници по определения ред“, изнесе някои факти по параметрите на защита инж. Димитров.

„Малко залитнахме в друга посока от темата на разговор. Аз нямам нищо против да се изгради затвор край селото. Основният проблем е, че при изграждането на такъв обект, където ще се изразходва голямо количества питейна вода, това са 400 затворници и още 270 души в обучителния център, то само като си пуснат по един душ, селото ще остане без вода. Въпросът ми към Вас, господин зам. министър, е: В проектите за обекта, който ще строите, има ли заложени средства за довеждащ водопровод до него? Тръбопроводът в селото е на 70 години и 72 % от питейната вода изтича от течове по тръбите, докато стигне до абонатите. Затворът ще е в долната част на селото, а тези, които живеем под планината, ще сме без вода. Това е важният въпрос в момента”, заяви Диана Градевска.

Зам. министър Дечев отговори, че в бъдещия затвор ще има 100-кубиков резервоар за питейна вода, който ще осигурява достатъчно количество вода за затвора. В проектите не е предвидено да се изгражда нов водопровод“, призна той.

Адвокат Ани Караджинова, която участва във всички протести на жителите на селото срещу безводието, представи документ от ВиК – Дупница, издаден по повод проекта за затвор, че питейната вода в село Самораново не е достатъчна, за да задоволи нуждите и на обекта. Трябва да се подмени водопроводът и тогава може да се експлоатира водопроводната мрежа и от затвора, който ще се строи.

„Вие знаете ли, че можем да бъдем изтровени като мишки. Двете водохващания над селото са открити и всеки може да влезе, да сложи нещо и да измрем. Дори сега някой от селото всяка година слага камък в едната тръба, за да има вода само в една част на селото. Сложени са решетки от хладилник да спират шумата от гората… Потърсете средства и направете нов водопровод, вода ще има и за селото, и за затвора“, заяви разтревожен жител на селото.

„Ще говоря с министъра и ще му обясня как стоят нещата. Да проведе разговор с министъра на МРРБ, който е от една партия с вашия кмет Райко Цветков, ИТН, да се отпуснат средства за нов водопровод, но аз лично нищо не мога да обещая“, заяви зам. министър Дечев.
След изказването му саморанци скочиха: „Г-н зам. министър, водата няма партия, тя е една за всички!”.

Адвокат Ани Вакъвчиева, която помоли Емил Дечев да отговори писмено на зададените от жителите на Самораново въпроси, които му предостави в началото на срещата, представи някои от тях: „Кое е наложило преместването в Самораново на пилотния проект за затвор, който е бил подготвен да се изгради в кв. „Сеславци“, местността Спрела, до затвора в Кремиковци през 2018 г.? В „Сеславци” са се вдигнали на бунт и за това сте преместили проекта в Самораново. Дочува се, че в този затвор ще лежат лица с доживотни присъди от други държави. Едва на 5 януари 2022 г. се получи писмо в кметството на село Самораново за инвестиционното намерение да се строи пилотен затвор. Знаете ли, че на 500 метра от затвора има училище… Можете ли да гарантирате, че определен процент от назначените на работа по проекта ще бъдат от селото?“, бяха част от въпросите, които Ани Караджинова зададе на зам. министъра.

„В кв. „Сеславци” бяха направени проучвания и се установи, че има високи подпочвени води и свлачищни процеси, което не позволява да се строи. Протести от живеещите в квартала не е имало”, заяви в отговор инж. Димитров.

Зам. министър Дечев отрече, че в Самораново ще се настаняват затворници от други държави. Относно работните места за местните жители той заяви: „В пилотния проект е записано, че в затвора ще работят 90 души персонал. Предполагам, че част от тях ще са от Самораново.

Депутатът от ИТН Снежана Траянска заяви пред присъстващите, че води разговори с МРРБ да се отпуснат средства за подмяна на водопровода в селото. Очаква да има резултат до месец август.

Срещата започна в 16,00 часа и приключи около 18,00 часа.

На излизане от залата в двора на кметството се завихри спор между адв. Караджинова и инж. Димитров, след като тя го попита как би живял до затвор, където престъпници излежават доживотни присъди.

Инж. Димитров й отговори, че живее до Централния софийски затвор. „Когато се изграждат такива обекти, трябва да се мисли с години напред. Централният затвор е построен преди 70 години, тогава е бил извън пределите на града, а в Самораново ще се строи на 20 метра от къщите“, опонира му адв. Караджинова.