600 села у нас са останали без автобусен превоз от началото на века. Това сочат данни на Камарата на автобусните превозвачи.
Тъй като те не се намират на жп линия, местните хора, които нямат автомобил и шофьорска книжка, са в положението на крепостни селяни от Средновековието – те не могат да напускат населеното място.
Проблемът с автобусите до селата се задълбочава с всяка следваща година, а причината е финансова. „Буквално всеки месец се случва поредно село да остане без автобусно обслужване, защото няма финансиране.
Все по-рядко рейсове пътуват до отдалечените села в Пиринския край. А за някои селища автобусът е събитие. В община Сандански някои високопланински села виждат рейс веднъж в седмицата. В село Пирин, което е най-далече от града – на 50 километра, имат този късмет цели два пъти седмично.
„При нас автобус идва само в понеделник – сутрин и вечер, и в петък вечерта. Всеки си прави план да ходи до Сандански, ако му се налага, за понеделник. Другите дни рейс няма. В петък автобусът вози наши съселяни, които идват тук само през уикенда“, каза кметът на село Пирин – Георги Влахов.
Тук живеят около стотина души постоянно, повечето са възрастни хора, които по-рядко пътуват. Те са доволни и на този график на рейсовете – малко, но от сърце. През останалите дни от седмицата разчитат на превоз с леки автомобили – возят ги или техни съселяни, или техни роднини, които идват от града.
