Кирил Пецев е журналист, писател, издател, бивш зам. кмет на Благоевград. Какъв е неговият прочит за военния конфликт, който започна Русия в Украйна, и какви са заплахите и последиците за България? С него разговаряме по горещата тема, която се следи с тревога от целия свят.
– Очаквана ли беше руската военна инвазия в Украйна?
– Не е тайна, че не от днес и не от вчера, времето е бременно от реваншизъм и нагнетява враждебност. В ежедневния ни разказ много бързо и сигурно се настани словоредът на мизерията, пандемията, смъртта и войната. В тази обстановка нищо лошо вече не ни изненадва. А по-лошо от война близо до държавните граници е война в самите граници. Слава богу засега чуваме само гласа на чудовището, идващ от прелитащите над нас хеликоптери, и усещаме само вонящия му дъх, без да виждаме външния му вид. Но чудовището война е нещо повече от външен вид и не се ражда от нищото.
Дали се очакваше тази военна акция? Симптомите бяха ясни отдавна: Минските споразумения буксуваха в дипломатическо безхаберие, военните технологии очевидно дадоха предимство на нова Русия, опряна и на няколко ефективни операции в Далечния и Близкия изход, които осигуриха стабилно икономическо и ресурсно партньорство, срещу което стоеше бързото, но неефективно позициониране на НАТО, стесняващо кръга от военни бази около руските граници, но без сериозната подкрепа на вътрешно разколебан Европейски съюз. Тези и още много други детайли в стратегически и тактически план показаха, че новият световен ред видимо се пренарежда. Това ми дава основание да кажа, че настъплението в Украйна не само че беше очаквано, но и логично.
–Какви са целите на руския президент?
– Един мъж трябва да знае какво говори и да помни какво е казал. Владимир Путин очевидно е такъв човек. Проверката на думите му показва, че не блъфира, а ясно и точно назовава проблемите и тяхното решение. Извън тактическите цели в Украйна, унищожаващи военния потенциал и разколебаващ човешкия ресурс и стратегическите цели, отдалечаващи НАТО от надеждата да усвои украинските територии, се вижда една главна цел – Новият световен ред на еднополюсно управление да срещне Новия свят на суверенни държави, управлявани от общи идеи и ценности. Това вече беше заявено неведнъж по различни начини. Военната операция в Украйна е най-радикалното потвърждение на думите, но е само началото.
–Докъде може да стигне развоят на конфликта?
– Това вече не зависи само от Русия, но може да голяма степен да се предвиди. Военната операция в Украйна едва ли ще премине във война. На първо място, защото западното общество, обединяващо САЩ, Англия, Европейския съюз и НАТО, досега показва пристрастие към други стратегии за постигане на Новия световен ред, които не предвиждат директен военен сблъсък с равностоен съперник. Либералното политическо коопериране дълги години вече налага идеологически илюзии, които виждат света, създаден от твореца като банка. В този свят човек се ражда не за да живее, а да плаща, за да живее. Това създава политическо удобство, за което всеки радикален сблъсък е рисков. Естествено, отговор ще има и той няма да се ограничи само в санкциите, за които се говори. Една латинска поговорка гласи: „Не пожелавай зло на врага си – планирай го!”. Какъв ще бъде планът не се наемам да гадая, но съм убеден, че няма да закъснее. Доколко ще е ефективен също не може да се предвиди. Но ясно е, че започва нещо, което прави света днес различен от вчера.
– Какви са заплахите за България?
– Ако има някакви заплахи за НАТО и Европейския съюз, то тези заплахи са реални и за България. Но каквито и да са, за нас няма да дойдат отвън. Защото най-голямата опасност е вътре и идва от разединението на обществото. Живеем върху буре от антагонизъм, готово да избухне всеки момент. Разделителните линии кръстосват картата на България и всяка чертае свои граници върху нея: политически, социални, етнически, ценностни, биологически и всякакви други, готови по всяко време да превърнат кавгата във война. С военната акция се активизират филите и фобите независимо към какво, но по правило не и за България. За съжаление политиците ни вместо да търсят силикон за разцеплението и мехлем за раните, сипят по всички граници барут и сол. Езиците им, повехнали от покорството на много изречени насила думи, продължават да тлеят в огнището на години поругавано национално достойнство. И в тая ситуация на реален конфликт, нуждаеща се от справедлива позиция, отново нямаме консенсус. А видимо е, че дневният политически ред на Балканите се променя. Сърбия заяви веднага положението си на руски сателит на полуострова; Северна Македония пази топло-студено поведение, но македонизмът е с ясна стара ориентация; Гърция, толерирана от всички и всякога, няма да тръгне срещу интересите си, а Турция отдавна вече е фактор, който може да не се съобразява. От друга страна, видимо е, че западните партньори ни нямат доверие, защото хеликоптерите, които летят над Благоевград, и самолетите, които облитат източната ни граница, не носят българския флаг. Вярно е, че нещата са такива, каквито са, и че само нашата гледна точка ги прави различни. Но в заявената гледна точка на държавните ни институции, че няма директна опасност, аз лично не виждам нищо спокойно.
– Какви са рисковете пред националната сигурност и в икономически план?
– Държава без ефективна армия е в положението на Украйна. Това веднъж сме го играли след подписването на Ньойския договор. Завършва със забраната на всички партии през 1934 година. По отношение на икономиката се вижда, че светът, доминиран от парите, се превръща в един безсмислен пазар на илюзии, където нормалният човек се чувства като ашладисана пъпка на стар корен. И да я поливаш, и да я грееш, все тая – нищо не става. И сега бюджетът на държавата се пише на коляно и понеже не може да мотивира икономическо развитие, взимат се заеми. Ще продължаваме да плащаме за безхаберието на пропаднали политици.
– Каква трябва да бъде според Вас позицията на България?
– Живеем в свят от предположения, а не от реалности. Но първо трябва да се каже цялата истина. Някои казват, че тя е вън от ЕС и НАТО. Някои не само го казват, но и вярват, че това е добре. Ако сме вън от там, би трябвало да искаме да сме вътре някъде другаде, в друг съюз и в друг военен блок. Но там пък други няма да искат да са вътре и ще казват искаме да сме вън. Но България не може да е извън света. Ние трябва да имаме свое място в света и трябва да се борим за него. Защо да не започнем сега и да се борим за друга България със свое достойно място в тоя съюз. Нека да го променим така, че гадостите да не се рекламират като ценности, военната агресия да не се нарича мироналагаща, а окупацията мироопазваща. Да ревизираме колониалното си поведение и да наложим необходимия протекционизъм за българската икономика и българския етнос. Да сложим граница пред неканените гости и заробващи интереси. Това е толкова просто и лесно. Нужно е желание и воля да го постигнем. Всичко останало е болни илюзии. Никой няма да ни отърве от тях, ако не се заемем самите ние. Политиците, както са готови да ни хвърлят в преизподнята на извънредното положение, а сигурно и военно, така ни дължат цялата истина, а не представата за нея. Длъжни са да го направят, защото ако не го направят този път, това ще е ясно доказателство, че те не са решението, а проблемът.
Има ли решение? Според мен то минава по единствения истински път и това е да си върнем държавата. В тоя й вид тя за никого не е полезна. Трябва да върнем в политиката войната на идеи без антагонистичната им крайност и да върнем на стоковия, финансовия, енергийния и всякакъв друг пазар войната на интереси. И да разделим с двойна червена линия границата между идеи и пари.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Публицистът от Неврокопско Никола Григоров: Русия за пореден път се оказа безмилостен агресор към съседните народи
Никола Григоров е създател на поредицата „Сите българи заедно”, включваща телевизионно предаване, поредици исторически книги, музикални албуми, автор на редица исторически и икономически статии. Ето какъв е анализът за причините и евентуалните възможности за изход от войната на публициста от Неврокопско, известен с острите си и критични позиции:
„ЖАЛКО, НО ФАКТ, РУСИЯ НАПАДНА УКРАЙНА.
Нападна я, защото украинският народ иска да живее свободно, да се приобщи към свободния свят, сам да си определя бъдещето, приятелите, сам да си произвежда и разпределя произведените блага и природните ресурси на Украйна.
Но точно тази човешка свобода дразни имперска Русия. И особено фактът, че Русия счита от векове Украйна за своя изконна територия, родината на матушка Русия. Убийствен за Русия е и примерът, който даваха украинците на другите потиснати от Русия народи. Затова Русия нападна Украйна.
И защото украинският народ бе изоставен на произвола на агресора. Всички му съчувстват, изпращат му поздрави, приветствия, кураж, вдъхват му всякакви надежди, търпение, обещания за помощ и т.н., и т.н.
Но всичко това ОТДАЛЕЧЕ!!! ОТ РАЗСТОЯНИЕ.
А украинският народ се пържи в тигана на войната. Агресорът явно цели с ограничени удари, с разни блокади и други военни действия да принуди сегашните управници да подадат оставка и по сталински образец /където е важно кой брои бюлетините/ да бъде НАЗНАЧЕНО ново, ИЗЦЯЛО ПРОРУСКО правителство на Украйна, което да сключи загробващи договори като Беларус и да се превърне отново в руска провинция!!!
И тук се виждат няколко възможности:
1. Правителството на Украйна да предаде своя народ и да подпише предателски договори с агресора.
2. Чрез обикновени манипулации да бъде назначено ново, руско угодно правителство.
3. Войната да се затегне и агресорът да се намери в чудо.
4. Западът най после да е стоплил за какво иде реч и да вземе решителни мерки и окончателно да разгроми икономиката на агресивната руска империя, който разгром да бъде последван от смяна на управниците на Русия. Още повече че Русия няма възможност за продължителна война в Украйна.
5. Западните управници да изтъргуват свободата на украинския народ и всичко да си потече постарому в стила „Когато атовете се ритат, магаретата страдат”.
Маските окончателно паднаха. Русия за пореден път се показа като безмилостен агресор към съседните народи. И ни демонстрира нагледно верността на старата поговорка „Кучетата си лаят, керванът си върви”.
С най-голямо съчувствие към украинския народ и с пожелания тази натрапена война на украинците да бъде началото на края на световните имперски амбиции на руските управници“.
НИКОЛА ГРИГОРОВ
