Прецедент в най-новата ни история! На 9 юли в 10 часа сутринта екипи на Специализираната и на Военно-окръжната прокуратура, съпровождани от служители на СДВР и на Бюрото за защита към главния прокурор, сякаш атакуват мафиотско свърталище, нахлуха в президентството с маски, бронежилетки, оръжие… и часове наред претърсваха кабинетите на президентския секретар Пламен Узунов и на съветника Илия Милушев.
КАК СЕ РАЗВИ „КЪЛБОТО“ НА СКАНДАЛА?
Последваха арести: президентският секретар по правни въпроси Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков бяха задържани на 9 юли следобед по подозрения за участие в престъпен сговор с цел търговия с влияние.
Повод за набега? Главният прокурор обяви: „По едно от делата на Военно-окръжна прокуратура съветник на президента предоставя доброволно материали с гриф по Закона за защита с класифицирана информация. Трябва да се провери какво още има в касата, в която се твърди, че са намерени. Не знам за какво престъпление ще съберат доказателства и дали ще съберат доказателства“.
Общественият резонанс обаче бе неочакван. В късния следобед на деня „се роди“ нещо непредвидено и повече от 20 дни народът е навън и протестира. Гражданите се събудиха от кошмара на действителността… Масовият обществен протест, последвал след нахлуването в президентството, изненада и управляващи, и опозиция. Последва появата на Румен Радев пред демонстриращите. Той благодари на всички, които са го подкрепили и са дошли на „Дондуков“ 2, и които, според него, са от всички политически хоризонти. Президентът допълни, че достатъчно дълго хората са търпели българската мафия, която постигна невъзможното -обедини почтените хора срещу себе си. „От всички вас зависи да изхвърлим мафията от изпълнителната власт, от прокуратурата, която използва по свой начин за свой щит и за политически репресии“, призова президентът Радев.
Така
СТАРТИРА ЛЯТОТО НА НАРОДНОТО НЕДОВОЛСТВО.
На следващия ден (петък) се състоя втори, този път многохиляден протест срещу властта, контриран с демонстрация на активисти и симпатизанти на ГЕРБ, дошли в подкрепа с автобуси от различни краища на страната. Станалото бе съпоставимо с масовите демонстрации през „Виденовата зима“ (1995-96 г.), заслужено изхвърлили БСП от властта. Което пък доказва, че приказките „сега не е време за протести“ са провокация срещу народното недоволство.
Как реагира властта? „Няма да допуснем гражданска война, дори да имаме шанса да я спечелим. Наш приоритет е България да остане мирно и спокойно място за живеене, да няма смут и заплаха за живота и здравето на хората, дори това да ни коства политически щети“, заяви вицепремиерът Т. Дончев на пресконференция на ГЕРБ (11 юли, събота сутрин). По думите на „острието“ на ГЕРБ, Тома Биков отговорността за безредиците „носи изцяло президентът Радев“. Той заяви, че голяма част от протестиращите са подведени и са станали част от „шпицкомандата на Васил Божков“ – укриващия се в Дубай бизнесмен.
В медийната „тупурдия“ се включи и експертката по „ретроградния Меркурий“ – астроложката Алена. Тази политгадателка „разшири“ твърдение Биково: „Ставащото е дело на шпицкомандите на Сорос и Божков, които провеждат съвместна акция“.
Но едно бе очевадно: непремереният прокурорски набег в президентството взриви общественото недоволство. За да се роди нещо ново,
НЕВИЖДАНО ОБЕДИНЕНИЕ СРЕЩУ ВЛАСТТА.
Не обединение на извън- и парламентарна опозиция, не „прегръдки“ на стари с нови политически муцуни. Не, по площади и улици днес виждаме съвършено друг тип „обединение“: срещу ПАРТИИТЕ НА СТАТУКВОТО, безпринципно редуващи се във властта през годините на несвършващия преход. Виждат се събудени физиономии от останките на някогашни партии, на граждански организации и сдружения. „Естествено“ няма ги казионните профсъюзи (КНСБ и „Подкрепа“), от десетилетия превърнати в жалки „патерици на властта“. Каквато и да е тя. Но най-вече виждаме (количествено и качествено) хиляди образовани, а не „купени“, както обяви властта, млади хора. Сред тях главно студенти, учещи на Запад, завърнали се в родината, партийно необвързани. Скандалите, които не престават в политическия живот, сепнаха заспалите, ядосаха омерзените, отпушвайки днешните протести.
Прав е социалният антрополог Харалан Александров: „За политиците, които се появяваха на протеста, те се възползват от шанса си за рестарт. Но младите хора не отиват на протеста, за да слушат старите политици, а отиват да говорят самите те. Създава се нова група от млади, образовани хора, които търсят и трябва да си намерят място под слънцето. Те вече си търсят това място в България. За амортизираните политици през последните години е шанс за рестартиране, да произнесат своите речи. Но ми прави впечатление, че младите не искат да слушат „старите“, а да говорят. Това е хепънингова култура, която иска да влезе в разговор. Те не са добре интегрирани в публичния дискурс“.
Медийно свръхактивният ментор Харалан очевидно заблуждава, че младите не били „добре интегрирани в публичния дискурс“ (говорене – бел. ред.). Просто защото той не съществува, подменен… с непресъхващо дърдорене на управляващи и опозиция. В парламента, по тв студиа, дето се явяват по няколко пъти на ден едни и същи омръзнали физиономии. От години партиите на статуквото правят едно и също. Облъчват чрез медии, на партийни събрания и концерти оглушалия от лъжливите обещания на управляващите и лицемерните клетви на опозицията все по-оглупяващ електорат. И за „десерт“ fake (фалшивите) анализи на продалите се на поредната власт социолози и политолози, които целят едно – да заредят електората с „блеещия оптимизъм“ на някаква измислена европейска „солидарност“. За последно я видяхме с приемането на плана „Макрон“, който ще съсипе българския транспортен бизнес.
В едно наглед е прав Х. Александров: „Това са деца, които са се върнали от Европа. Има една нарастваща група, която живее и учи в Европа. Създава се една нова група, която трябва да си намери място под слънцето. За пръв път виждаме хора, които се връщат в държава, в която си заслужава да се живее, благодарение и на политиката през последните години, но виждат социално запушване“.
Но вижте накъде „бие“ маститият антрополог, визирайки „пълнежа“ на протестите. „Една голяма част от децата обаче са част от червената номенклатура. Те се връщат в България и се дразнят, че не могат да заемат високи постове, както родителите си. Децата на червената номенклатура се връщат от „омразния“ Запад и искат на тепсия ключови позиции“.
Интересно на какви данни се базира соц. антропологът? И в кой свят живее! Да, първата вълна студенти и стипендианти, учещи на Запад, бяха от „червената номенклатура“. Сред тях С. Станишев, Кристалина Георгиева, Румен Гечев. Но това бе през 90-те. Сега е точно обратното. Явно антропологът е повярвал на премиера, че пребитият от полицията студент Евгени Марчев (ІІ курс право в Хага) бил син на комунист. На следващия ден бащата „комунист“ излезе пред bТV с треперещ от обида глас: „Аз съм лекар и никога не съм бил комунист!“. Но лъжата на премиера – впрочем защо ли крие, че също е бил комунист! – хвана декиш.
Пороят на събитията изтласка на преден план като жертва на действията на прокуратурата президента Радев. Даде му шанс да се измъкне от неугледната роля на принципен, но скучно сух, абстрактен критик на управлението. Възползва се максимално. Премиерът го подцени: все пак президентът е действителен генерал, а не „служебно назначен“. Ако употребим военен термин, президентът мина в контранастъпление. Пред спонтанно събралите се твърдо заяви: „Формира се национален консенсус антимафия. Той обединява милиони почтени български граждани и е по-силен от парите, медиите и административния ресурс на властта“.
На 11 юли в тв обръщение към нацията отправи послания и директно поиска оставка на правителството и на главния прокурор. „Насилието и манипулациите не могат да върнат доверието в двете институции”, каза Радев и определи процесите в страната като „мафиотизация на управлението“. Според него оставките на Иван Гешев и на кабинета са единствен изход от ситуацията и всяко забавяне тласка България към безизходица.
На 12 юли в 13-минутно видео от своя дом премиерът контрира. Изразявайки безпокойство от ставащото, увери: „ГЕРБ остава да управлява, само защото идва най-тежката финансова криза, а останалите, искащи властта, са доказали, че не могат да се справят”. Ядосано изрече странни думи. „Ще счупят държавата! Да го строшат Министерския съвет, щом искат. Да строшат и „Тракия“, и „Марица“, и Ботевград, и метрото. Ние само градим. Повече от Тодор Живков. Повече от всички премиери, взети заедно. За това ли да дадем оставка?”. И допълни, че имал информация за готвени палежи, като този на Партийния дом от 1990 г.
И се обърна със странен призив: „Гражданите да пазят полицаите“!
Гражданите „да пазят полицаите“! Как и с какво да ги пазят невъоръжените протестиращи! Премиерът, кадър на силовите структури, отлично знае за какво е призвана полицията. Да охранява всякакви протести, включително и на опозицията. А какво става? Сред протестиращите се промъкват „добре сложени“ момчета с черни тениски. Провокатори. Полицията обаче не арестува нито един от тях. Странно! Чак когато ги заснемат граждани, представили видеодоказателства, че те са провокаторите, изчезват яко дим. За да се явят следващия ден, дегизирани като другите. Издават се, когато протестиращи, между които смела жена, застават между тях и кордона полицаи. И докато последните безмълвно стоят вкаменени, в остър спор смелата жена ги брани от провокатор!
Изниква резонен въпрос: кой има интерес от провокации и окървавяване на протестите? Със сигурност това не са протестиращите.
Да се върнем на протестите… В отговор обвиненията на премиера и главния прокурор, на 15 юли президентът Радев излезе с ново обръщение към нацията. „Мобилизацията на българите е израз на националния консенсус антимафия. На куража да се нарекат проблемите с истинските им имена. На решимостта повече да не се търпи корупцията и нейния чадър в прокуратурата. На срастването на властта с медиите“. И очерта основния проблем на България: „Сегашният олигархичен модел на управлението е изчерпан и отречен от хората. Рестартирането на политическия процес и модернизацията на страната минава през оставка на правителството и на главния прокурор и през честни избори. Преходът започна с мутрите и ще приключи с изхвърлянето им от властта. От всеки един от нас зависи това да се случи“.
Това за мутрите наистина бе твърде силно казано. Все пак не всички в управлението са мутри… Има и честни люде в ГЕРБ, да не говорим за хилядите симпатизанти… Но когато бушуват чувствата, страда разумът…
Как да обясним станалото? Има по-дълбоки причини за спадащото доверие към 3-те власти (законодателна, изпълнителна, съдебна). Не от днес, а датира отпреди 20-ина години. Но никога не е било толкоз ниско през последните години. Виждаме го по ниския рейтинг на парламент, правителство, съдебна власт. Една от причините е непознат преди в такива размери и дълбочина
ТОТАЛЕН ПРОВАЛ В КАДРОВАТА ПОЛИТИКА
на държавата, срив на образованието, дефицит на възпитаващ пример у самите управляващи. Виждаме го по най-пресните, унижаващи властта, телефонни записи. В тях срещаме изрази като „прост летец“ и „тъпанар“, „сега че ги опраа“ и пр. В други записи „опраа“ с ругатни съпартийки.
Премиерът вече трети мандат допуска едни и същи грешки, без да вади поуки. Помним: през първия незавършен мандат паднаха 3-ма здравни министри. А срамът с провала на външния министър Желева, унизила България пред Европарламента с поразително неграмотно представяне на изслушването за еврокомисар!
Обществото има чувство, че у нас всеки „сульо-пульо“ може да стане министър, кмет. Неспирните провали на министри и функционери по места формираха у премиера прост, но неефективен „механизъм на самозащита“. С лекота сменя своите. Безжалостно отстранява „сгазилите лука“. Но нито един от тях не влезе ефективно в затвора!…
По-лошо: нито един път не потърси вина в себе си. В управляващата партия всички се боят от неговия гняв. Убеден в непогрешимостта си, май 2019 г., изхвърляйки Цветанов, ето как алегорично описа кадровата си политика. „Дайте да си говорим сериозно. Когато в началото правих избори с 90% рейтинг, магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат“. Днес „магаретата“ са десетки и десетки…
Обяснението на това безкритично поведение се обяснява с определени черти на характера и психиката, формирани в милиционерските времена. И той, и съпартийците му не „виждат“ три страшни вътрешни врагове на ГЕРБ. Класически, но с гъливеровски размери – авторитаризъм, самолюбие, безкритичност.
Пръв ги забелязва преди 14 години интелигентен и прозорлив американски посланик – Джон Байърли. Тогава Борисов бе столичен кмет, с черти, моделирани през 90-те бурни, мътни години. В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност, съставен 2006 г. и изтекъл в Wikileaks, Байърли донася: „Борисов беше избран за кмет през ноември 2005 г., след кариера в МВР като главен секретар от 2001 до 2005 г. От тази позиция той се катапултира към славата, след като лично предвождаше акции срещу наркотрафиканти и автокрадци, и придоби почти героичен статус в медиите като най-големия борец с престъпността в България. Борисов, който веднъж описа себе си като „най-голямата придобивка на България”, се харесва на публиката с обикновения си, но живописен език, непретенциозното си поведение и острата си критика към политическия елит на държавата“.
Негов проблем е примитивното самохвалство, нагнетявано с натрапчиво присъствие в обслужващи медии.
СТРАХА И НЕСПОСОБНОСТ ЗА РЕФОРМИ
в България през последните 11 години лъжливо обясняват с лошото наследство. Че първо трябва да се „оправят бакиите (тур. дългове – бел. ред.) на „комунистите“. Оправдание, валидно за първия мандат. Но вече са три!
Резултата го виждаме не днес, а от вчера. Преди 10 години неслучаен разследващ журналист, 2010 г. отличен с Лайпцигската медийна награда за заслуги в сферата на свободата на словото, а 2014 г. организацията „Репортери без граници” го включва в листата на „100-те герои на информацията“ – Асен Йорданов. В интервю за австрийския в. „Wiener Zeitung“ (30.03.2017): „Когато влязохме в ЕС, бяхме много оптимистични. Надявахме се, че стандартът на живота ни ще се подобри и съдебната система ще заработи по-добре. Но настъпи точно обратното. Днес имаме една мутация на предишната комунистическа система. Фасадата е демократична, но всъщност България се владее от една неофеодална, олигархична мафиотска клика, която притежава сивата икономика“.
И тъй, вместо реформация – тотална деформация. От години безмълвно наблюдаваме драстично нарастване на бюрократичния апарат. На глава от населението най-обемен в Евросъюза. Претъпкан с корумпирани чиновници, оглавен от бездарни, но лакоми политически кабинети. Апарат – надежден електорален резервоар на управляващите. Друг „резервоар“ – циганските гета. И тъй като част от българите, отвратени от лъжите на партиите, не гласуват, гореспоменатата „олигархична мафиотска клика“ бетонира властта си, нагло заявявайки: „честно, легитимно сме избрани“.
Но най-пагубното за България е тоталният срив на органите на сигурността, погиването на експертното начало. Парализата на контролната система на държавата (ДНСК, РИОСВ, „Басейнова дирекция“ и др.). Тотално просмукани с корумпирани кадри, обслужващи партийно-олигархични кръгове и собствените джобове. Затова морското крайбрежие е почти бетонирано, красотата на природата погубена, а българите предпочитат гръцкото море. Корупция просмуква всички слоеве на обществото. В потвърждение мисъл на италианския социолог от миналия век Алберто Роза: „Когато е корумпирана демокрацията, е демократизирана корупцията“.
Но това, което стана 2019-та, ускори ерозията на властта. Зарад избора на Гешев за главен прокурор. Без конкурент. И тук дойде непростимата тактическа грешка на властта. Която игнорира аргументите: защо Гешев изначално получи комфорт? Защо и случайно ли правосъдният министър не ползва правото си да издигне друг кандидат? Грешката превърна главния прокурор
ОТ “БУХАЛКА“ НА ВЛАСТТА В „КАМЪК НА ВРАТА“.
Случайно ли е, че протестите искат „две глави“: оставка на премиер и главен прокурор! Интуитивно народът усети неумело прикритата връзка изпълнителна-съдебна власт. Единствения безконтролен пост в държавата зае не просто верен на властта прокурор, какъвто бе и интелигентният Цацаров, а подхвърлен от полицейските среди. Претъпкан с кусурите на полицейската професия, сопаджийски ги пренесе в деликатната сфера на правораздаването. За отрицателно време нарои серия скандали, за да се стигне до сцените в президентството. И дойде резултат, обратен на очакването. Вместо аплодисменти, взрив на приспаното с клетви и обещания гражданско общество.
Дали е прав лидерът на „Да, България“ Хр. Иванов, всеки ще отсъди. „При Гешев правосъдието се превърна в пропагандна бухалка“. Тоз, когото протестиращите наричат „каскета на задкулисието“, заслужи по-сурова оценка. Проф. Димитър Луджев по bТV го нарече „прокурор-гангстер“.
Три дни след протестите дойде
НЕДВУСМИСЛЕНА АМЕРИКАНСКА РЕАКЦИЯ.
Неприятно изненада властта. На 13 юли посолството на САЩ у нас декларира: „Правото на мирно събиране е основна демократична ценност. Демонстрациите и протестите са знак за цветущо и жизнено гражданско общество. Мирните протести са играли ключова роля в 244-годишната демокрация на Съединените щати. Всяка нация заслужава съдебна система, която е надпартийна и подвластна на върховенството на закона. Ние подкрепяме българския народ в стремежа му за повишаване на доверието в демократичната система и насърчаване на върховенството на закона в България. Никой не е над закона“.
Двете власти не само преглътнаха „хапчето“, но бързо „видяха“ подкрепа за себе. А неудобното изречение „Никой не е над закона“ приписаха на президент, опозиция и протестиращи.
Правителството не коментира, но по обяд (вторник, 14 юли) премиерът прие по негова молба в кабинета посланик Херо Мустафа. Така издаде притеснение. Срещата бе 30 минути, без обичайното изявление. То също бе лош знак. А пред „Свободна Европа“, медия, финансирана от Щатите, Мустафа обтекаемо заяви: не е нейна работа да призовава „за оставката на което и да е длъжностно лице“. Контекстът на уточнението обаче не скри истината: Вашингтон вдигна предупредителен „жълт картон“ на властта.
На срещата Борисов-Мустафа несъмнено са обсъждани и енергийни въпроси, в контекста на прясната закана на държавния секретар Майк Помпео, че САЩ ще наложат санкции на компании, участващи в изграждането на газопроводите „Северен поток-2“ и „Балкански поток“.
Вашингтон не е доволен от премиера. Като империя иска безусловно подчинение. А празните смешни напъни за някаква роля на лидер на Балканите никак не се харесват на Вашингтон. На него гледат като на удобен „инструмент“ на Брюксел, а не като лобист на Щатите. Каквито са поляците и унгарците.
Но, за утешение, управляващите решително получиха
ПОДКРЕПАТА НА БЕЗРАЗЛИЧЕН БРЮКСЕЛ.
Ексминистър Трайчо Трайков в предаването „Лице в лице“ по bТV квалифицира отношението на Брюксел към протестите като „витиевата позиция“, без Брюксел да поеме конкретен ангажимент и оценка на настоящото управление. „Това е отказ от ясна позиция, безразличие към протестите“.
Европейската комисия (ЕК), дето доминира Единната народна партия (ЕНП), в която членува ГЕРБ, ясно го подкрепи. Пред репортер на Клуб Z, говорителят на Еврокомисията Ерик Мамер заяви: „Няма да коментираме специфичните събития, които стават в България. Колкото до цялостния подход на ЕС и Комисията по отношение на върховенството на закона в България и другите страни, както знаете, имаме задействан процес – този на механизма за сътрудничество и проверка. Това е нашият инструмент за следене на ситуацията с върховенството на закона, по-специално в България. Нищо не се е променило. Така че със сигурност очите ни не са широко затворени“.
Изразът „със сигурност очите ни не са широко затворени“ бе контрареплика на посланието на президента Радев към нацията. Там призова ЕС да вземе ясно становище на случващото се в България, а не да държи очите си „широко затворени“.
Но най-силната подкрепа премиерът получи от ЕНП. „Председателят на парламентарната група на християндемократите от Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер бе първият, който отчете, че в България нещо се случва. Още на 10 юли, след първия протест, изрази подкрепа на премиера Бойко Борисов и на неговото правителство от името на евродепутатите от групата. В нея членуват българските евродепутати от ГЕРБ, СДС и „Демократична България“. „Групата на ЕНП напълно подкрепя българското правителство на Бойко Борисов в усилията му да защити икономиката от отрицателните последствия от кризата с Covid-19 в борбата срещу корупцията и в напредъка в процеса на присъединяване към еврозоната… Каквито и да са политически действия, които подкопават независимостта на съдебната система и пречат на борбата с корупцията, ще подложат на опасност успеха на България в Европа и ще върнат назад конкретния напредък и подкрепата за България, които наблюдаваме през последните години“, заяви Вебер. Точно обратна позиция – в подкрепа на протестите – изразиха леви, зелени и националисти в Европарламента.
ВАРИАНТИ ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА
На 23 юли (четвъртък) сериозен ремонт на кабинета замени 5-има министри. Протестиращи и опозиция го определиха като козметичен. А премиерът, в присъщия стил заяви: „След края на мандата ще се концентрирам в партията, укрепвайки я“.
Какъв е изходът? Оставката на правителството само по себе си не решава проблема. Още повече козметичен ремонт. Това, което искат протестиращите, е съвършено нов модел на управление.
Кой е най-лошият вариант за управляващите? Служебен кабинет. Затова направиха „ремонт“. С това отхвърлиха вариант, намекнат от вицепремиерите Т. Дончев и Кр. Каракачанов: кабинет с друг премиер, но наш. Последните знаци на ГЕРБ и Обединените „патриоти“ – отказват подобен развой. Осъзнават – и с право – ако горното стане факт, това е началото на края на кариерата на Вожда…
Както се спомена, новото в протестите е ГЕНЕРАЦИОНЕН ПРЕЦЕДЕНТ. За пръв път толкоз млади хора, неродени в Живково време. А пътя на промяната, която искат, е Велико народно събрание. Да отмени сбърканата Луканова конституция и реши фундаментален проблем: действително разделение на двете власти, от години срастнати като „сиамски близнаци“. Те пръкнаха мафиотския управленски модел. Младите образовани хора, изтъквайки мизерното равнище на днешната полуграмотна политическа върхушка, говорят за трансфер на суверенитет, а всички министри, депутати, кметове да полагат тест за маторитет. Искат не кръгла маса с дърдорещи стари и нови политици, както предлага соцренегатът Станишев, а комисия от авторитетни учени – българи у нас и в чужбина. Които да изработят проект за нова Конституция, приета от Велико народно събрание и одобрена на референдум. И няма да спрат да го искат, защото има друг път, друг изход!
Днес България е още по-бедна, ограбена, запусната. На 111-то място по несвобода на медиите, с нито един осъден министър или магистрат. Не е ли прав US експосланик Джеймс Пардю (2002-2005 г.)! Февруари 2020 г. заяви пред Би Ти Ви: „Притеснявам се, че България е еднопартийна държава. Министър-председателят и ГЕРБ властват на политическата сцена. Има и други партии, но не са точно ефективни опозиционни партии. Нямат голям потенциал“.
Ето защо протестите настояват за съвършено нов политически модел. Не компрометираният през последните 30 години. Ако не постигнат целта, старият модел на управление ще остане, защото „работи“ за „партиите на статуквото“. Тогава България ще продължава да затъва, българската нация демографски изчезва. Гибел – въпрос на няколко десетилетия, ако протестите не успеят да „вдигнат червен картон“ на днешната провалена политическа класа…
НИКОЛА СТОЯНОВ
