Винаги, когато тръгвам трепетно към Стобски пирамиди, предпочитам да поема по улица към махалата Буковец. Малко над селския площад подминавам родната къща на един от известните жители на с. Стоб – партизанина Асен Васев (Аджията), на чието погребение през 1980 г. присъствахме като деца. А на метри след това се „разминавам“ с поочукана двуетажна къщичка с малък двор. За двама от родените в този дом стобчани витаеха слухове и неясни спомени, върху техните имена до 1989 г. бе застлана тежка постеля на забрава, а това за неукрепналите ни детски души пораждаше дори необяснимо чувство на объркване. Но защо? – Защото иде реч за едни от най-образованите и обществено извисени фигури на обичаното ми родно село, чиято житейска съдба обаче влиза в непоносимо противоборство с насадената тоталитарна идеология след 1944 г. Нещо повече – един от хората, родени в тази скромна къща, ще бъде разстрелян по заповед на младежи от идеологическия кръг на партизанина Аджията. Каква ирония на съдбата! Съседи, представители дори на общ идеологически кръг (социализъм), и в същото време – политически врагове! За партизанина Аджията и неговите съратници са изписани томове книжнина, улици из околията носят техни имена. А ако запитате местните люде за другото име – всеки ще повдига неразбиращо рамене. Ето защо ще разкажа за читателите на в. „Струма“ за забравените хора, сред които се откроява най-талантливата обществена фигура от с. Стоб – Сотир Янев.
МЛАДЕЖКИ ГОДИНИ
СОТИР ЯНЕВ ДРОБАЧКИ е роден на 28 октомври 1891 г. в дупнишкото с. Стоб. Завършва основно образование в селското училище, прогимназиално в Дупница, средно в Кюстендил (Педагогическо училище, 1904-1909). В Кюстендил Сотир дейно участва в социалистическия кръжок и става негов ръководител („челник“). „Обичаше Сотир, много обичаше книгата – ще си спомни след време съученикът Д. Мирков. – Всяка излязла тогава нова книга я купуваше. А беше и голям естет и спретнат момък. Помня, колко много се радваше, когато донесе първите си подвързани книги в квартирата ни. Дядо Яне Дробачки, бащата на Сотир, изпращаше скромни средства – само за храна и най-необходимото, а Сотир подвързваше книгите си“. Тогава се проявява интересът на Сотир и към македонското национално-освободително движение.
След завършване на средно образование С. Янев учителства в продължение на една година в рилското с. Пороминово (1910 г.), а през 1911 г. записва „Право“ в Софийския държавен университет. Прекъсва обучение заради избухването на Балканската война. Съществува сведение от краеведа Ив. Хаджийски за участие на Сотир Янев в четата на Яне Сандански за освобождение на Македония през есента на 1912 г. През същата година младият общественик публикува брошурата „В защита на революционната македонска кауза“. След войната следва една година „Право“ в Цюрих, Швейцария, но отново прекъсва – този път заради избухването на Първата световна война. Завръща се в България и постъпва в Школата за запасни офицери, след това е зачислен като взводен командир в 54-ти пехотен полк; с него участва на фронта при Гевгели, Криволак и Завоя на р. Черна. През 1917 г. е произведен в подпоручик, бил е адютант на дружината до края на войната. За проявена храброст и бойно отличие е награден със златен войнишки кръст „За храброст“, с офицерски орден „За храброст“ (ІV ст.) и с „Германски железен кръст“. След войната завършва висшето си юридическо образование в София (1920 г.), провежда стаж в Кюстендил и адвокатства една година в същия град. В периода от 1922 г. до 1924 г. специализира държавни науки и наказателно право в Берлин; от 1924 г. до 1928 г. установява адвокатска практика в Дупница; от 1928 г. постоянно живее в столицата.
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Сотир Янев прегръща широко идеите на социалдемокрацията и постепенно заема едно от първите места на Социалдемократическата партия (ш. с.) и е избран за член на нейния Централен комитет. Съпартиец е с политици като Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев, д-р Петър Джидров, братя Братанови и мн. др. Изключителните му ораторски способности, разкриващи свободна и широка мисъл, са забелязани още в началото на бурната обществена кариера. Първоначално, след Първата световна война, Сотир Янев предвожда БРСДП (ш. с.) в гр. Дупница заедно с Георги Керемидчиев, Александър Младжов и Борис Вълев.
В началото обществените изяви на С. Янев се концентрират в гр. Дупница и Дупнишко. Бил е общински съветник в Дупница и председател на местното читалище „Напредък“ (1925-26 г.). Взема активно участие и в кооперативното движение: от 1925 г. до 1939 г. членува в Управителния съвет на Съюза на тютюневите кооперации, от където напуска доброволно. През 1920 г. е един от основателите на дупнишкия вестник „Светлина“ (с редактор-стопанин Владо Пилев), който излиза всяка събота до 16 септември 1944 г. и се превръща в основен източник за политика, култура и икономика в Дупнишка околия. Янев е кръстник на вестника, а сътрудници са имена като проф. Асен Златаров, Кръстю Пастухов и пр. В периода 1924 г. – 1926 г. по идея на С. Янев в Дупница излиза в-к „Народно дело“, отразяващ идеите на широките социалисти. По-късно С. Янев редактира и редица софийски издания.
Първият депутатски мандат на С. Янев е от 1927 г. до 1931 г. в 22-то ОНС, бил е секретар на социалдемократическата група. В посочените избори за Народно събрание, проведени на 29 май 1927 г., от Дупнишка околия са избрани Таско Стоилков (Демократически сговор), Димитър Зографски (БЗНС „Врабча“), Димитър Грънчаров (БЗНС) и Сотир Янев (БСДП), като Зографски, Грънчаров и Янев са включени в листата на Железния трудов блок. Като депутат от Дупнишко подкрепя тютюнопроизводителите от селата Стоб, Кочериново и Бобошево, търсейки пазари в страната и чужбина.
След преврата на 19 май 1934 г. се оттегля от активен политически живот. За втори път е избран за депутат на 28 януари 1940 г. в 25-то ОНС от първа Дупнишка избирателна колегия, включваща западната част на града, Разметаница, Долно поле и Рилско корито. Председател е на Парламентарната комисия по правосъдие, по-късно е председател на Комисията по външни работи и вероизповедания, членува в Бюджетна комисия и е секретар на Комисията по Отговора на тронното слово. По негово настояване, както и на депутатите Димитър Икономов от Дупница и Таско Стоилков от с. Кочериново, през м. януари 1941 г. е създаден Дупнишкият областен съд, а с това се преодолява 30-годишното неудобство на хората от района да пътуват по съдебни дела до Кюстендил.
Като депутат от управляващото мнозинство Сотир Янев оказва активно съдействие за приемането на редица репресивни закони, в унисон с правителствената политика след 1941 г. – в това отношение изводите са категорични и безспорни. Едновременно с това не може да не се отбележат обществените му изяви по редица актуални въпроси: преустройство на съдебната система в Царство България, защита на българската национална кауза в Македония, обновяване на икономическите отношения в страната, реорганизация и финансиране на войската…
Известният депутат е съпричастен и към приемането на антиеврейското законодателство, но едновременно с това следва да се изтъкнат и конкретните му прояви в помощ на хора от еврейски произход. За това свидетелства в своя дневник премиерът Богдан Филов, както и откритите при полицейския обиск на кантората на Янев (след убийството) множество изложения на лица от еврейски произход, които са търсили помощ от видния общественик. Две години след убийството на Янев неговата съпруга Анастасия Янева подава възражение срещу обвинителния акт №2 от 5 декември 1944 г., внесен срещу покойния й съпруг от Главния народен обвинител в т. нар. „Народен съд“. В него тя изтъква редица адвокатски защити на Янев по дела за конспиративни дейности и дори призовава за свидетел писателя и чиновник (в този момент) в столичната община Младен Исаев: „същият да бъде разпитан за начина и старанието, с което е бил защитаван от покойния ми съпруг по исканото му смъртно наказание, както и за самия факт на тази защита“. Ан. Янева споделя и многократното застъпване на Янев като депутат пред властта за интернирани и преследвани от полицията лица. Назначеният за служебен защитник на „посмъртно подсъдимия“ С. Янев адвокат Димитър Блъсков също призовава за разпит на свидетеля Мл. Исаев. В своята защитна пледоария пред съда адвокат Блъсков отново напомня за редица защити на С. Янев по дела срещу антифашисти и особено защитата на Мл. Исаев. След това допълва: „Друго проявление има той и по еврейския въпрос. Това е ноторно… Аз ще напомня само, че по повод на прекаленостите на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, в заседанието на Народното събрание на 18 ноемврий 1942 г., по инициатива на Сотир Янев едва ли не е било бламирано правителството…“.
В документите по дознанието във връзка с убийството на С. Янев са открити писма на благодарност за подкрепата на депутата за населението от еврейски произход. При огледа на адвокатската кантора са открити и иззети множество писмени документи-доказателства, сред които: молба на жените-християнки, омъжени за лица от еврейски произход, чиито съпрузи са преминали в лоното на християнската църква (м. октомври 1942 г., гр. София), до народните представители; молба от Райна Самуилова Шейнин до премиера, министрите и депутатите, писана в гр. Неврокоп на 26 май 1942 г.; изложение от жени от български произход, омъжени за лица от еврейски произход, приели християнството (недатирано); изложение от пловдивски граждани от еврейски произход до Негово Величество цар Борис ІІІ (недатирано); заявление от лекаря д-р Саул Йерохам Мезан от София до директора на полицията с молба да му се разреши да се снабди с редовна виза за Турция и да напусне в тази посока (10 септември 1941 г., гр. София) и т. н. Всичко това свидетелства за ангажираността на С. Янев към проблемите на еврейското население, което многократно търси неговата помощ с оглед влиянието му върху правителствените среди.
Сотир Янев има изключителни ораторски способности: среден на ръст, внушителен глас с особен тембър, ясна дикция, говори без бързане, с изсечени изречения и с паузи в техния край, за да може публиката да осъзнае словото. Жестикулации ползва рядко, само при необходимост. Изнася популярни беседи и сказки в София и в избирателния си район, където проличава огромната му ерудиция. Ораторски способности демонстрира и в речите си от парламентарната трибуна, както и в адвокатската си практика. Например през 1938 г. между селата Стоб и Рила в Дупнишко възниква спор за границата между горски владения в местността Дери-змиица, С. Янев съдейства Стобската община да наеме видни столични адвокати; съдебното заседание се провежда на самото място в рилската гора; съдиите и адвокатите са на място, както и цялото население на Стоб и Рила – делото е спечелено от с. Стоб, което предизвиква огромно въодушевление и признателност.
След заселването си в София Сотир Янев установява богата адвокатска практика. За това допринася отличното познаване на българското законодателство, блестящото юридическо образование в България и чужбина, а на различни етапи – и представителството в българския парламент.
Малко известен факт за широката общественост е встъпването на известния депутат като адвокат-защитник по нашумелия процес срещу шестдесет членове и сътрудници на нелегалния Централен комитет на БРП през м. юли 1942 г. Премълчаването на това обстоятелството според мен не е случайно: то се дължи на необходимостта да се преекспонират причините за насилствената смърт на Сотир Янев, за сметка на някои негови прояви в защита на членове на нелегалната БКП и на хора от еврейски произход. Всъщност става дума за две наказателни производства, органически свързани помежду си и проведени на основание на репресивния Закон за защита на държавата: първото (хронологически) наказателно дело става популярно като „Процес на парашутистите и подводничарите“, а второто наказателно дело ангажира професионалната активност и на депутата Сотир Янев.
Този съдебен процес (втори по ред) приключва с постановяването на дванадесет смъртни присъди на 23 юли 1942 г., шест от които – задочни. Постановени са, разбира се, и други (по вид) осъдителни присъди: доживотен затвор, лишаване от свобода (с различна продължителност) и пр. Има произнесени и двадесет оправдателни присъди. Това наказателно дело добива известност още по време на провеждането му, а в по-голяма степен след 1944 г. То се свързва с името на разстреляния поет Никола Вапцаров, който, за съжаление, е въвлечен в конспирация, което в крайна сметка коства и неговия живот. Вапцаров, разбира се, не е централна фигура сред обвиняемите по това дело – той всъщност е един от тримата технически сътрудници на ръководители на БКП и висшестоящи организационни работници (също подсъдими по делото). Нека проследим линията на защита, която прокарва адвокатът на друг обвинен по същото дело млад писател – Младен Исаев, и да я сравним с линията на защита на подсъдимия Никола Вапцаров. Забелязва се парадоксалното обстоятелство (открито от мен в архивите): адвокат на младия писател Младен Исаев е проправителственият депутат Сотир Янев!
Защитникът С. Янев напряга всичките си професионални адвокатски умения, за да изгради линия на защита на подсъдимия Младен Исаев, която, в крайна сметка, го спасява не само от смъртно наказание, но убеждава съда да произнесе оправдателна присъда. Внимателното изследване на архивните документи (протоколите от дознанието и от съдебното дело) водят до изводи за перфектно процесуално поведение на обвиняемия Младен Исаев, за което заслуга има адвокатската компетентност на Сотир Янев. Докато Исаев е в ареста, адвокатът организира предварителна мощна защита, която ще има кулминация в рамките на съдебните заседания. Участието на Исаев в инкриминираната конспирация, според твърденията му по време на делото, е спорадично: той е бил чиновник-деловодител в Съюза на писателите; при него идва Н. Вапцаров с молба да приеме брат му Борис; след няколко дни Борис и непозната дама идват при Исаев в канцеларията и го молят за няколко дни да съхрани четири пакета, които по-късно Никола Вапцаров ще си вземе; Исаев прибира четирите пакета в един таван на пл. „Славейков“ (също собственост на Съюза на писателите), а след няколко дни ги предава на дошлия Н. Вапцаров; тогава забелязва, че пакетите съдържат пари (долари и драхми). Мл. Исаев се придържа последователно към непротиворечиво процесуално поведение, като демонстрира пред полицията и пред съда (когато е ангажиран и адв. С. Янев) ситуация, в която подсъдимият описва подробно фактическата обстановка около срещите с Никола и Борис Вапцарови, но в същото време отрича да е знаел за съдържанието на оставените за съхранение пакети (преди да ги върне) и още по-малко е знаел за връзката им с някаква нелегална конспиративна мрежа.
Отговорът на арестувания обвиняем Никола Вапцаров по повод внесения обвинителен акт е с дата 26 юни 1942 г. и внесен чрез адвокат Петър Попзлатев; този отговор е съвместен и е подписан от общо шестима обвиняеми: Трайчо Костов, Никола Стоянов, Костадинка Зафирова, Нина Тумина, Стоян Христов и Вапцаров. Никола Вапцаров отправя молба да бъдат разпитани като свидетели: Никола Мушанов – бивш министър-председател, който да установи, че „съм твърде далеч, в известни случаи диаметрално противоположен, с комунистите; че съм националист и родолюбец…“; Константин Щъркелов – художник, който да установи, че „съм отгледан и възпитан като националист и добър българин…“; Таско Стоилков – депутат от дупнишкото с. Кочериново, който да установи, че „когато съм бил на служба във фабриката на Балабанов в с. Кочериново, в продължение на 4 години съм изнесъл ред сказки пред събранията на работниците, всякога в националистичен и родолюбив дух…“; Елисавета Багряна – писателка, „която ме познава като писател и ще установи в какъв дух са написани моите литературни работи и с каква идейност съм се проявявал в средата на писателите у нас“. В допълнителна молба по отговора Н. Вапцаров моли да бъде допуснат като свидетел Владимир Полянов – директор на Народния театър. За съжаление в архивите по съдебните заседания липсват показанията на свидетелите и защитните пледоарии на адвокатите. Известно е, че по отношение обвиняемия Никола Вапцаров на призовките се отзовават единствено Ел. Багряна и К. Щъркелов. Независимо от мълвата в десетилетията след 1944 г., стимулирана по роднинско-генералска линия, съществуват многобройни сведения за краткото свидетелстване на Багряна пред съда. Тя не е познавала лично Н. Вапцаров, а стихосбирката „Моторни песни“ прочита през нощта преди да се яви, като екземплярът на Б. Ангелушев й е донесен от Матвей Вълев. Тя е отговорила на три лаконични въпроса на председателя на съдийски състав: дали познава Н. Вапцаров лично? – отговорила, че не го познава; дали познава неговата поезия? – отговорила, че я познава; дали има родолюбие в неговата поезия? – отговорила, че има.
Би било твърде условно начинание да се правят паралели между защитните адвокатски стратегии на двамата обвиняеми – Исаев и Вапцаров. Това е още по-трудно заради солидните доказателства за участието на Вапцаров в инкриминираното деяние. Независимо от това следва да се обобщи, че адвокат Сотир Янев отстоява докрай процесуална стратегия, която в крайна сметка убеждава съда да постанови оправдателна присъда за Младен Исаев.
Не мога да не споделя учудването си, когато, прочитайки внимателно обширните мемоари на Младен Исаев – не открих нито думичка за участието на адвоката Сотир Янев като негов защитник по това нашумяло дело. Пазя свои детски спомени, че Исаев идваше в новооткрит музей за Вапцаров в с. Бараково до Балабановата фабрика.
И още нещо: все още не е изследвана в детайли темата за участието на Сотир Янев в акции по спасяването на евреи от старите предели през пролетта на 1943 г. Изследователят доц. Ангел Джонев по безспорен начин установява приноса на депутата, когато през м. март 1943 г. участва на важна и напрегната среща с вътрешния министър Габровски с няколко народни представители, в резултат на която е отправено разпореждане за отмяна депортацията на кюстендилските евреи, подготвена предните дни и прекратена в началния етап на практическа реализация.
УБИЙСТВО
Разривът между СССР и Германия през 1941 г. постепенно отвежда Сотир Янев до прогермански позиции. След посещение по това време в окупираните от немците територии на Съветския съюз Янев започва серия от публикации в официални издания, както и множество публични сказки и изложби (включително във Вардарска Македония), на които разобличава безчовечието на болшевизма. По своя антисъветизъм е на нивото на най-десния социалдемократически лидер – Кръстьо Пастухов. Вероятно по тази причина и най-вече заради въздействащите му речи, е „осъден на смърт“ от Задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва. Особено усърдие в заклеймяването му проявява Станке Димитров (Марек), роден в Дупница и също учил право в Швейцария и в София (Марек е замесен и в кървавия атентат в черквата „Св. Крал“ през 1925 г.). Любопитно е, че между Сотир Янев и Станке Димитров съществува стара политическа неприязън, присъща дори на хора от сходно политическо ядро – в случая тази ненавист е между тесни и широки социалисти, избуяла още през второто десетилетие на двадесети век, когато двамата общественици (и добри оратори) водят разгорещени политически борби в Дупница и Дупнишко.
Изпълнението на „присъдата“ е възложено на една от „бойните терористични групи“, ръководени в страната от Централната военна комисия на нелегалната БКП. Янев получава и анонимни писмени заплахи. Подобни „присъди“ получават и полк. Атанас Пантев, ген. Кочо Стоянов, ген. Христо Луков, собственикът на в-к „Зора“ Данаил Крапчев и др. Пантев и Луков за разстреляни, а Крапчев оцелява при опита за убийство.
Депутатът Сотир Янев е разстрелян на 15 април 1943 г. около 9,15 часа на площадката пред адвокатската си кантора на ул. „Цар Калоян“ №1 в София, а извършител е Никола Драганов-Гуджо, охраняван от Йордан Петров. Предната вечер Драганов и Петров присъстват на сказка в кино „Подем“ (Дома на железничарите и моряците), където Янев демонстрира ярките си ораторски способности пред многолюдна аудитория, но се отказват от атентат заради засилената охрана. Сотир Янев е погребан в София, на опелото присъства голяма част от политическия и военен елит. На 1 февруари 1945 г. т. нар. „Народен съд“ посмъртно признава Сотир Янев за виновен по общите обвинения и конфискува цялото му имущество. Върху всички наследници несправедливо се разстила сянката на подозрението. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдата по реда на надзора.
ТВОРЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Сотир Янев оставя богато литературно наследство: дванадесет книги, много и разнообразни брошури и статии по различни обществено-политически, правни, философски проблеми. Издадената през 1917 г. (например) книга „От Струма до Черна“ съдържа словесни импресии, писани от автора по време на военната му служба през Първата световна война – страниците съдържат трогателни лични и колективни истории с непреходно въздействие, разкриващи богатата обща култура и езикова стилистика на младия общественик. В тази книга, приходите от която С. Янев завещава на семействата на ранените и убитите войници от 54-ти пехотински полк, авторът публикува свое прочувствено писмо до съпругата на убит негов военен противник от Франция (Рене Меснард), чийто труп е лежал при с. Топалово, Серско, през м. август 1916 г., и в дрехите на който са открити писма от съпругата от Париж. Янев публикува също кратките писма и размисли на съпругата на убития френски войник, засвидетелствайки огромното си почитание.
През 1936 г. С. Янев публикува книгата „Политическият човек – социология на политическите убеждения“, която се превръща в основополагащ политологически и социологически труд, предизвикал много спорове и разгледан в Българското социологическо дружество. В предговора към книгата проф. д-р К. Гълъбов подчертава разгръщането на една „социология на политическите убеждения, първа у нас, и толкоз ценна с философското подвеждане на единичните явления под знаменателя на по-общи категории, колкото и със своята културност на виждането и основното познаване на литературата по разглежданите въпроси“. В съдържанието на този труд се открояват разделите: „Върху убеждението изобщо“, „Политика, съзнание и убеждение“, „Елементите на политическото убеждение“, „Грешки и заблуди на политическите убеждения“, „Политическо убеждение и мироглед“ и т. н. Не е случайно, че политолози и философи (сред които се откроява проф. д-р Кирил Шопов) след промените през 1989 г. насочиха внимание към този важен научен труд на покойния С. Янев.
СЕМЕЙСТВО
В дните след убийството на Сотир един от неговите братя – Давидко, ще напише във в-к „Светлина“: „В утрото на 15 април 1943 г. България загуби един от най-верните си синове. Дупнишка околия загуби един от своите избраници, който усърдно и ревниво й служеше. Дупница загуби големия защитник на нейните интереси. Родното ни с. Стоб се раздели с човека, който беше гордост за него. А ние, какво загубихме ние? Какво загуби нашата стара майка, която безутешно плаче по своя първороден син? Какво загубихме ние, неговите четирима по-малки братя …? Какво загуби неговата съпруга… и нежно обичащата го дъщеря? Много, много загубихме ние!“.
Бащата на Сотир Янев – Яне Дробачки, е от горноджумайското с. Демирево, преселват се в рилското с. Стоб. В семейството, занимаващо се с обикновено земеделие и животновъдство, се раждат петима синове: най-големият е Сотир (съпругата му носи име Анастасия, дъщерята се именува Лилия и е женена за известния архитект Делчо Сугарев, който, по мои сведения, е автор на проекта на основната читалищна сграда на с. Стоб), следват Давидко, Никола, Иван и Асен. Синовете се трудят наравно с родителите сред животните и селските ниви.
Давидко Янев също е юрист и общественик, тих и скромен човек. Той е един от най-успешните кметове на Дупница, на този пост е от 1939 г. Ръководи дупнишкото читалище, подпомага създаване поделение на „Гьоте институт“. Като кмет води строга финансова политика, по негово време е довършена кланицата в Дупница и оборът към нея, завършен е строежът на училището „Св.св. Кирил и Методий“, довършен е строежът на Горския дом, изграден е главният резервоар за водоснабдяване на града, удължена е водопроводната и канализационната мрежи, построени са дървени мостове в селата Яхиново и Джерман, изградена е връхна конструкция на Еврейския мост и моста над р. Боклуджа, павиран е централният площад „Свобода“, построен е етаж на гимназията, строи се Работнически диспансер, развива се просветното дело в Дупница и околността… (тези сведения дължа на Ив. Хаджийски). На 4 януари 1944 г. американски самолети бомбардират Дупница и околностите, загиват над 60 души. Кметът Д. Янев полага огромни усилия за превъзмогване на бедствието, но трудно понася трагедията. Доброволно подава оставка от кметския пост през м. март 1944 г. На 3 октомври 1944 г. е отведен в милицията в Дупница и същата нощ е убит без съд и присъда в местността Черна нива по посока Кюстендил; голямата му къща над градската градина е национализирана, а скоро след това заради преживения стрес и мизерията, в която живеят, умират съвсем млади двамата му синове.
Никола Янев работи като банков чиновник в Дупница. Иван Янев е съден от „Народния“ съд, след затвора работи като обущар-занаятчия в с. Стоб. Асен Янев до смъртта си живее в София и е преподавател по естествени науки в Софийския университет; достига до званието „доцент“ и през 1949 г. е първият преподавател по дисциплината „Методика на обучение по биология“ в университета; пише книгите „Декоративни растения във флората на България“ през 1959 г., „Ранни пролетни растения“ през 1965 г. (в съавторство) и др.
Проф. ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ
