Ще успее ли суперкурортът от далечното минало Семково да върне старата си слава и да започне да се развива? Такава е амбицията на кмета Радослав Ревански и екипа му, които са си поставили за цел да развият туризма в региона. Препъникамък се оказва проблемът със земята на курорта, която е държавен горски фонд, а местната администрация продължава опитите да я придобие. Още миналата година Общинският съвет в Белица даде съгласие да се предприемат необходимите действия по безвъзмездното придобиване на цялата територия на Семково, която е 114,54 хектара, за да може да бъде включена в новия общ устройствен план на Белица като селищно образувание с местно значение. Идеята е земята да стане общинска, за да може да се кандидатства по европейските програми за финансиране, което ще даде възможност за развитие на курорта, превръщането му в привлекателно място за туристите от страната и чужбина и връщане на старата му слава.
Повече от година обаче от преговорите с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и храните резултат няма, а както хората, така и кметът на Белица Радослав Ревански вече губят надежда.
„Последно съм изпратил писмо до МЗХ с предложение за замяна на общинска гора за земята на Семково. Община Белица има хиляди декари гори, така че вече сме готови и на замяна. Без държавата това няма как да стане, но аз ще се боря до последно”, сподели Радослав Ревански.
Хората в Белица вече губят вяра, че Семково може да върне стария си блясък и да осигури поминък за много хора от общината, която е сред тези с най-висока безработица. Дори и красивата природа, спокойствието и чистият въздух според тях няма да помогнат това да стане.
От десетките туристически обекти, построени в миналото, на пръсти се броят тези, които все още работят. Това са хотел „Бор“, който е единственият функциониращ на Семково, както и станциите на Университета по архитектура, строителство и геодезия и Техническия университет и вилно селище „Света гора“, собственост на местния бизнесмен Владимир Мишев, известен в района като поп Миро. Работи и хижа „Семково“, която е собственост на Българския туристически съюз и се стопанисва от Милко Берберов от Белица. Хижата също вече е малко посещавана в сравнение с миналото, когато капацитетът й от 55 легла се пълнел на 100%, а поляната около нея се покривала с палатки. Сега тя работи само лятото, а реализираните нощувки в нея достигат между 100 и 500, което е много малко. Хижарят, който е неин наемател, споделя, че при ниската посещаемост поддръжката е много трудна и ако човек разчита само на приходи от нея, трудно би се издържал.
„Зимата компенсирам с чайната, която също е моя и работи добре, но хората в хижата са малко. В миналото, когато е било развито туристическото движение в цялата държава, е била много посещавана, сега – не. Лятото се посещава повече, защото зимата пътеките са трудно проходими и само за по-сериозни туристи. Няма кой знае колко работа. Повечето туристи са организирани групи, предимно от София, Варна и Бургас. От Благоевград има група момчета, които идват през хижа „Македония”, защото им е най-близо, но като цяло вече няма толкова хора”, разказа хижарят Милко.
Хижа „Семково“ е открита през 1961 година и работи вече 58 години, но видът й не се е променил много през годините, въпреки че има подобрения и удобства за непретенциозните туристи. В близост има и писта, която обаче не работи. Не работят и повечето туристически обекти в района, които в миналото се пълнели с туристи. Много от тях се рушат и само напомнят с вида си, че някога там е имало живот. Извисяват се като призрачни сгради – някои рушащи се, а други недостроени.
Руши се и старият хотел „Рила“, който бе един от най-луксозните в миналото. След скандала през 2017 година за мизерните условия в него бе запечатан и вече не е отварян. Към момента той е пустеещ, обрасъл с треви и вече е започнал да се руши. Кой е собственикът към момента на призрачния хотел никой не може да каже. През последните години той многократно е сменял собствениците си или поне фирмите. През 2003 година хотел „Рила“ бе купен от известна тогава туроператорска фирма от Варна за 900 хил. лв., а сделката бе осъществена чрез регистрираното в Сандански дружество „ВМС-Пирин” ООД със съдружници Велико Горанов и Иван Стоянов от Варна и Живко Иванов от София. Дали обаче и към момента те са собственици, не е ясно.
Историята на хотела е изключително интересна – започнал като суперлуксозен навремето и превърнал се днес в огромно призрачно здание, без ясно бъдеще. Местните споделят, че навремето в него е бил „построен комунизмът“ в пълния смисъл на думата – предлагал всякакви удобства за гостите, които в повечето случаи не са били случайни хора. Запознати разказват, че той е построен от профсъюзите за колосалната за тогава сума от 35 млн. долара. Дялове в него имали около 30 завода от цялата страна, които притежавали по 10 стаи. Хотелът е посещаван и от работници в тези заводи. Базата е била свръх модерна за времето си – ресторант, лоби бар и т.н., имало е още боулинг, тенис и фитнес зали, плувен басейн, кинозала, видеоклуб с огромна видеостена, детска градина, библиотека, дори лекарски и зъболекарски кабинети. Персоналът е наброявал над 200 души. С изключение на работещите в заводите, които имали дял в хотела, случаен човек да почива там е било почти невъзможно. Клиентите на луксхотела почивали там буквално без пари. Плащали карта за 50 лева и идвайки в хотела, получавали бонове на стойност 100 лева, с които купували от ресторанта сирена, кашкавал и други хранителни продукти, без абсолютно никаква надценка, което било 100% печалба. Много видни дейци на партията купували карти за почивка, но дори не нощували в хотела. Идвали за ден, за да вземат боновете, да напълнят багажниците на жигулите и си тръгвали.
Хотелът работил на пълна пара едва няколко години. Открит е 1987 година и едва успял да се задържи до към 1994 година, когато е затворен.
Курортът Семково е бил единственият в България, който е имал пречиствателна станция и тя е обхващала и пречиствала водите на всички обекти в курорта. Сега и тя вече не работи и всичко в нея е разпродадено за скрап.
Хората в Белица с носталгия си спомнят за бляскавата слава на курорта над малкото им планинска градче
„Когато Семково имаше хотел, Банско, Баня и Разлог не знаеха какво е това. Сега пустее, с изпокрадени жици, рушаща се сграда и разбити прозорци”, споделят местните и се молят амбициозният им млад кмет да успее да направи и невъзможното, за да започне курортът отново да се развива.
ЯНА ЙОРДАНОВА
