С три бебета, родени в навечерието на Бабинден, посрещнаха празника си работещите в АГ отделението в МБАЛ „Югозападна болница” в Сандански. Добрата новина съобщи завеждащият д-р Георги Атанасов. Той сподели, че две от новородените са момчета, а според поверието раждането на мъжки деца е знак на война или на приключване на войната… И с надежда заяви, че очаква тази година да се сложи край на двете войни – между Русия и Украйна и Израел и Палестина.
От началото на годината в отделението са изплакали 8 бебета, а още 4 родилки очакват да родят. 4 са родени по естествен път, а останалите със секцио. Както традицията повелява, ритуалът с измиване на ръцете започна от шефа д-р Г. Атанасов. Той нарече да се раждат здрави бебета, да са здрави и техните родители. След това „бабите” поляха на д-р Любима Чобанова, тя също пожела да са здрави бебетата и техните майки. Всички работещи в отделението се включиха в ритуала.
Кметът Атанас Стоянов изненада д-р Г. Атанасов с поздравителен адрес и послание към целия екип, а завеждащият сподели с кмета за проблема в операционната, с лампите за осветление на операционното поле. Градоначалникът от своя страна даде уверение, че ще бъдат закупени нови лампи, за да се реши този проблем.
Работещите в отделението наредиха масите с погачи, баници, мезета, печено пиле, сладкиши, приготвени лично от тях, а отец Йордан отслужи водосвет за здраве и благоденствие.
На тържеството присъстваха дългогодишният завеждащ отделението и бивш кмет на община Сандански д-р Драго Попов, директорът на болницата д-р Илия Тонев, икономическият директор Димитър Захариев, д-р Ваня Шопова, д-р Оля Малчева, както и техни колеги – вече пенсионери.
След ритуала д-р Г. Атанасов бе любезен да отговори на няколко въпроса на репортер на вестник „Струма“.
– Д-р Атанасов какво е усещането на този празник?
– Тържествено, приповдигнато е настроението. Тук са кметът Атанас Стоянов, бившият началник на отделението д-р Драго Попов, всички колеги от персонала, бивши акушерки и медицински сестри. Макар че очаквах да няма много хора, тъй като е неделя. Но всички се събраха и дойдоха и затова мога да кажа, че настроението даже е отлично.
- – Първото бебе, което сте изродили и е изплакало във Вашите ръце, от какъв пол бе?
-Честно да ви кажа, не си спомням пола на първото бебе, беше много отдавна. Но си спомням за първите близнаци. Доста време ги проследявах и сега вече сигурно от 10 години не знам къде са. Те са на по 30 години. Имената им не знам и ако ги видя, не бих ги познал. Сега ме провокирате да открия майката и да я помоля да ги доведе, за да се запознаем.
– Каква е тенденцията през последните години, има ли ръст, или намаляват ражданията?
– За жалост тенденцията е надолу. Известно е, че 2-3 милиона българи напуснаха България. Всички знаем, че е в криза възпроизводството на българското население. Очаквам да докарат виетнамци /смее се/, някакви по-млади хора отвън, от други страни, за да се увеличат ражданията. В цяла Европа е този проблем, но някъде е решен с външни хора, с внос на млади хора, за радост Европа е желана дестинация.
– Вие лично оптимист ли сте, че в българските семейства вместо по едно ще започнат да се раждат по две-три, а защо не и по четири деца?
– Аз съм оптимист. Но както казах, надявам се, че ще вкарат млади хора от други страни, за да се увеличи раждаемостта, както и заради недостига на работна ръка. За жалост и при нас в отделението е така. Ние сме трима лекари, единият от нас е млад, но на мен ми остава година и половина до пенсия, на д-р Любима Чобанова няколко години. Така че проблемът е с кадрите и с младите попълнения. Не знам как ще се задържи родилната помощ в Сандански и Петрич. Ние дори и с филиала на болницата в Петрич не можем да направим един екип. И там са четирима лекари, от тях двама са пенсионери и двама преди пенсия.
– В практиката имало ли е раждане, което да Ви е затруднило и ще помните през целия си живот?
– Да ви кажа откровено, сещам се за два случая. Първият бе с жена от Благоевград, която правеше честито в Петрич. Тя е била бременна в 6-7 месец. Вечерта й става зле, докараха я в Сандански. Оперирахме я, роди се малко бебе – 800 грама, и не знаехме дали ще оцелее. Случи се така, че майката прокърви по време на самата операция и се наложи да махнем и матката. И аз на работещите в детското отделение им казах да се грижат много добре за бебето, защото майката няма да има възможност да роди други деца. Майката се свести с много кръвопреливания, случаят беше много тежък. Тогава транспортирахме по спешност бебето в София. И за моя радост след година и няколко месеца майката дойде в отделението и водеше детенцето – момиченце. То вече стъпваше, опитваше се да ходи. Тя дойде да ми благодари. Този жест така ме зарадва, защото през този период аз не знаех дали е оцеляло бебето и какво е положението с него.
Другият случай, който ще помня, е донякъде и комичен. Годината бе, когато ни скова зимата, беше заледено над 40 дни. Тогава кмет на Сандански бе д-р Драго Попов. И водят в приемния блок една жена от с. Микрево, община Струмяни. Не я водят, носят я на ръце. Пред нея тича един мъж и казва: „На детето му се счупи ръката”. И аз им казвам – тогава отивайте в ортопедия. Другия след него носи на ръка родилката и какво да видя – ръчичката е изпаднала от утробата на майката и виси. Казах им да се качват бързо в родилното. След тях вървеше бабата, която беше по-възрастна, и ми казва: „Спасете жената, с детето каквото стане, такова”.
Оперирахме жената, ръчичката беше отточила доста време. Но нямаше счупвания и други травми. Интересно е, че същата жена пак дойде да ражда в отделението преди две години. Аз я познах и я питам какво става с „моето” дете, което изродихме преди 18 години, с извадената ръка. А тя ми казва: „А, той е майстор, работи в София”. Казах й, като си идва, да дойде да го видя. А тя ми отговаря: „Ами той си има гадже”. Казах й да дойде с гаджето. И момчето дойде в отделението. Казах му, че дясната ръка му бе изпаднала, преди да се роди. Помолих го да ме стисне с ръката. Каза: „Разбира се, ще те стисна, аз съм майстор”. Като се сетя за тези случаи, когато нещата са били на кантар и на косъм да бъде спасен човешки живот, се радвам много и ми дават кураж.
– Спомняте ли си времето, когато сте започнали работа в санданската болница, каква е разликата със сегашната ситуация в отделението?
– При всички случай е много различно. Аз много отдавна съм започнал работа тук. Работихме на първия и втория етаж. На първия етаж бе гинекология, а детското бе на втория. А в мазето правихме прекъсвания на бременности. Въобще беше доста по-трудно. С годините успяхме да рационализираме отделенията. Сега всички сме събрани на едно място и сме заедно. По-бързо се реагира и по-лесно се работи. Нещата през годините вървят към подобрение откъм технически параметри.
ЛИДИЯ МАНЕВА
