Завещано от предците! Бежанска изложба на благоевградския музей прехвърля здрав мост между Пирин и Черно море

С изложбата „Дуйни ми, бел ветре…“ Регионален исторически музей – Благоевград гостува на музея „Старинен Несебър“ и хвърли здрав мост между Пирин и Българското Черноморие. Събитието представя етнографски експонати за обичайната култура на българите от Егейска и Вардарска Македония.

Кирил Алексиев, директор на благоевградския музей, дава подробности: „Предложението дойде от Тодор Марваков, директор на музея в Несебър, където живее доста голяма група бежанци от Ениджевардарско и Солунско“.

Господин Марваков допълва: „Идеята се роди спонтанно при едно от посещенията ми в РИМ – Благоевград. В приятелски разговор с д-р Кирил Алексиев и Румяна Хаджиева се оформи и я реализирахме“.

При откриването кметът на община Несебър Николай Димитров не пести задоволството си: „Ние сме щастливи, че сме домакини на тази изложба, още повече че на наша територия живеят много потомци на бежанците от Егейско-Вардарска Македония. Събитието ни дава възможност да се върнем назад в историята и да обогатим знанията за предците си, защото без съхранение и опазване на миналото ни, няма бъдеще“.

За осъществяването на чудесното начинание спомага и обстоятелството, че директорът на несебърския музей Тодор Марваков е от Благоевград, нещо повече – той също е от бежанско потекло. „Родът ми е от Егейска Македония – разказва – дядо ми, който също се казва Тодор, е от Демир Хисар, а баба ми е от близкото село Савек. Те са бежанци от вълната през 1913 г. Техните родители се установяват в Кулата, било е първото българско село на Царство България“. Както повечето прокуденици от Егейския и Вардарския дял на Македония, и предците на господин Марваков вярвали, че ако са по-близо до границата, по-лесно ще се завърнат в родните огнища. Но старите не само не се завърнали, но дори не успели приживе да посетят селищата си. „Баба ми имаше забрана с черен печат да посещава Гърция“ – разкрива трагедията, която  тегнеше над хиляди клетници, жертви на безмилостната асимилаторска политика на южната ни съседка.

Бащата на Тодор Марваков е бил геолог, професията му го отвежда във Велинград. „В този град съм се появил през 1971 година на бял свят. От 1974 година семейството ми се установява в Благоевград, който смятам за роден“.

Румяна Хаджиева, главен уредник в отдел „Етнография“  на РИМ – Благоевград, която е основен организатор на бежанската изложба в Несебър, пояснява: „Нарекохме нашата изложба по началните строфи на една любовна по смисъла си песен, която се пее от Пирин до Източните Родопи и Черно море, от край до край в нашите земи, песен, превърнала се в неофициален химн на българското бежанство от началото на двадесети век:

„Дуйни ми, дуйни, бел ветре,

разлюляй гора зелена,

разтопи бели снегове.

Отвори пътя за Драма…“.

       В подготовката на изложбата участва Михаела Василева – главен уредник на отдел „Фондове и научен архив“, както и ръководителката на ателие „Реставрация“ Румяна Митова. Благоевградските специалисти не крият радостта и привилегията си да представят в Несебър част от безценното културно наследство на българите бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Това са спастрените от предците предмети на бита и духовната култура, пренесли ги по пътищата на преселническата неволя. Това имане е преживяло войни, предавано е през поколения, надживяло е епохи, натежало е от спомени и болки, но е белязано и от радости в отминалите времена. Румяна Хаджиева емоционално уверява, че музейните работници от Благоевград няма да се уморят с опитите си да припомнят пътя на преселниците, да споделят с днешните хора наследството, което предците са завещали на бъдещите поколения.

Само за около десетилетие от Балканските войни през 1913 г. до 20-те години на XX в. в границите на свободна България се установяват стотици хиляди българи, които с годините успешно се вписват в новата социално-икономическа, но не и нова народностна среда, като оставят трайни белези в културата на селища и региони. Само в Благоевград може би всеки трети жител има потекло или познава наследници на бежанци от Егейска и Вардарска Македония. В т.нар. Пирински край най-много бежанци се заселват в Неврокопска околия – 7 345, следвана от Петричка – 6512, в Мелнишка са близо 6000, в Горноджумайска 2846 души, като в града отсядат 2321 души.

Преди да потегли за морето, бежанската изложба е показана в музея на Благоевград. Инересът е голям, посетили са я много благоевградчани и гости. В музея „Старинен Несебър“ е имало тракийска етнографска изложба, гостуваща от Пловдив.  „Местните хора се обърнали към директора Тодор Марваков – споделя Кирил Алексиев – и го помолили: „Добре, нека сега дойде нещо и от Македония“. Ковид епидемията забавила пристигането на благоевградската изложба, няколко пъти я отлагали, но през лятото на 2021 г. стигнала до морския бряг. Румяна Хаджиева споделя: „Смисълът е да се покаже и оживи паметта за обикновения човек и неговия личен свят. В изложбата са представени празнични, в това число и сватбени народни носии, елементи от облекло, накити, тъкани за домашна употреба. Защото тези произведения съставляват най-ценното притежание, което бежанците са носели със себе си през пожарищата на войните и несгодите на преселничеството“.

Културните ценности са събирани от благоевградските музейни работници усърдно в продължение на десетки години. Те имат своя собствена история, свой разказ за хората, които са ги изработили и потребявали, както и за тези, които грижливо са ги опазили. „При всеки публичен показ ние се стремим да извадим от анонимност имената на приносителите им, – разкрива Румяна Хаджиева – това е малък реверанс към родолюбивите българи и техните потомци“.

Сред ценните експонати е премяна от Галичник, най-голямото българско село в Дебърско, Западна Македония. Дарена е от Александра Гиновска – майка на големия скулптор Владимир Гиновски. Той е роден в Галичник през 1927 г. и е потомък на известния род Фръчковци, чийто представители са дали строители, иконописци и резбари на прочутата Дебърска художествена школа. От благоевградския музей разкриват, че дължат много на Величка Гаврилова и Севда Илиева от София, от тях са получили „изключително редки, изумителни по своя стил и сърмен блясък сватбени костюми от Кичевско“. В последните години музеят в Благоевград се е сдобил с неоценимо дарение от Елисавета, Георги и Милка Миладинови, чийто прадядо е брат на изтъкнатите ни възрожденски книжовници от Струга – Димитър и Константин Миладинови.

Руми Хаджиева пояснява: „Те ни предоставиха женски и мъжки празнични костюми от Крушево, носени от предците им през втората половина на 19 век, както и една изработена в Струга носия от първите десетилетия на 20 век“.

В изложбата „Дуйни ми, бел ветре…“ значителна група от предмети, предимно тъкани, накити, облекло, е застъпена от бежанци, дошли в България от с. Зарово, Солунско. Те се установили по-компактно в селата Илинценци, Крупник и в Горна Джумая /дн. Благоевград/.

„Дължим много на родолюбивата събирателска и изследователска работа на учителката по история Мария Вачева, – разказва Румяна Хаджиева – самата тя е заровска наследничка, която върху кукли пресъздава развитието на местното облекло с изключителна сръчност, точност, прецизност в детайла“.

В изложбата, гостувала в Несебър, е представена и празнична носия от с. Орехово, Серско, чието население, известно под името мърваци, през 19 в. се занимава основно с добив и първична обработка на желязна руда. Това е важен поминък за българите, населявали обширни региони в днешна Северна Гърция – Серско, Драмско, както и в Санданско, и Гоцеделчевско. „Мърва е наричана черната сгур и пепел при преработката на рудата и е пример как елемент от стопанска дейност оформя белезите на етнографска група, как, може би, черният цвят на пепелта сякаш е обагрил, образно казано, връхната дреха на мърваците“ – осветлява Румяна Хаджиева.

Особено богата е колекцията от старинно облекло на българи от Вардарска Македония. За бежанците от Несебър благоевградчани са подбрали образци, представящи миячката и бърсячката култура в одеждите. Г-ца Хаджиева дава подробности: „Мияците са етнографска група, населяваща селищата от Крушевско, Дебърско, Велешко и с. Смилево, Битолско.Миячката – горна дреха, наричана клашеник/клашник, се шие от бял вълнен тепан плат – клашна, и е от вида на дългите саи, а носията ще разпознаем по снопчетата усукани ресни по краищата на ръкавите, които хармонизират с множеството гъсти червени ресни по престилката и пояса, придавайки едновременно ефирност и достолепие на целия костюм“. Представителите на етнографската група бърсяци, населяващи Охридско, Кичевско, Гостиварско и някои села от  Велешко, носят клашници от типа на късите саи. Благоевградската етнографка заявява: „Обилната везбена орнаментика по основните елементи от празничния женски костюм – кошулята, саята, поясът, престилката, са дали заслужено право на изследователите да нарекат Македония „царството на българската шевица“.

В изложбата наред с „живите“ ценности, богат снимков материал допълва разказа за културата на българите бежанци от Беломорска и Вардарска Македония и очертава основните етнодемографски промени в Пиринския край от първите десетилетия на XX век.

       Директорът на музей „Старинен Несебър“ Тодор Марваков не пести думите си на признание и благодарност към благоевградските си колеги: „Институцията се явява своеобразен музей-майка, където се съхранява най-голяма част от културно-историческото наследство на българите от Егейска и Вардарска Македония. Това са стотици хиляди архивни материали – носии, оръжия, спомени и др.“.  

       Изложбата е разгледана от над 6000 посетители, повечето от които са български граждани. Тодор Марваков признава, че тя е насочена не толкова към туристическия поток в Несебър, колкото към местните хора. Жителите на Несебър и селищата Равда, Свети Влас, Обзор в по-голямата си част са потомци на бежанци от Егейска Македония. Предците им идват на черноморския бряг през 1924 – 925 г., като следствие на бежанските спогодби между Царство България и Кралство Гърция. Тогава и почти цялото гръцко население на Несебър се изселва в континентална Гърция. Днешните наследници на българите бежанци все още пазят спомени и обичаи, останали от предходниците им. Някои до днес използват характерния ениджевардарски диалект.

       Осъществяването на изложбата „Дуйни ми, бел ветре…“ в Несебър е първа, но важна крачка в опознаването на обичайната култура на българите от Македония. Ковид пандемията не позволи да се проведат и други съпътстващи инициативи, като публични лекции от специлисти на РИМ – Благоевград по различни теми, свързани с бежанците. Но ръководствата на музеите в Благоевград и Несебър смятат в близко бъдеще да изправят пропуска. За догодина благоевградският музей ще предостави нови експозиции, сред тях ще бъдат и материали за Илинденското въстание.

       Директорът на музея „Старинен Несебър“ Тодор Марваков заявява: „Изложбата се явява добро начало в сътрудничеството на двата музея. Да не забравяме, че РИМ – Благоевград като музей майка притежава най-богатата колекция от различни видове материали за бежанската епоха от първата четвърт на двадесети век и въобще за Македонския въпрос, който продължава да вълнува толкова много хора“.  

Златан Чаушев, началник отдел „Несебър – световно наследство“, допълва: „С тази изложба ние прокарахме своеобразен етнокултурен мост между българския Запад и Изток“.

В този дух са и обобщителните думи на директора на РИМ – Благоевград Кирил Алексиев: „Идеята е в най-източната част на България ние да представим най-западната. А по-голямата, основната идея е, че независимо къде се намираме, България е винаги с нас и тя винаги ще ни свързва“.

ВЛАДО КАПЕРСКИ

П. П.: Статията е написана със съдействието и с материали от РИМ – Благоевград