Мехмед Даутев
899 - Изкупната кампания във Вълкосел върви въпреки призивите за бойкот
Халил Летифов
Кампанията по изкупуване на тютюна в сатовчанското село Вълкосел стартира въпреки призива за бойкот, отправен предишната седмица от кмета на община Сатовча и председател на Сдружението на производителите на ориенталски тютюни (СПОТ) Арбен Мименов. Хората продават произведената с много мъки продукция в пунктовете на двете фирми в селото – кърджалийската „Саке“ и ситуираната в пловдивското село Радилово „Сокотаб“, показа репортерска проверка на „Струма“.
Пред пункта на „Саке“ срещаме Саит, възрастен мъж от Вълкосел, дошъл да продаде произведения тази година тютюн. Докато чакаше експертите да определят средна цена, той обясни пред наш репортер, че тази година качеството на реколтата е много високо, но цените продължават да са ниски. „По-добро е от миналата година. Има и лошо качество, но повечето е хубав тютюнът“, коментира той и допълни, че с парите, които получава от него, не може да се справи и да си осигури добър живот.
„Че това, което получаваме, е нищо. Вземаш парите, обиколиш насам-натам, и ги няма. Разходите са си много по производството. Миналата година съм дал един тон и половина и сме взели 5 хиляди и нещо. А разходите ни излязоха към 2800 лева, което е повече от половината от печалбата. Ако има какво друго да се работи, добре, ама като няма, щеш-не щеш – тютюн“, споделя Саит Саидов.
С болка той допълва, че младите в селото вече не гледат тютюн и с години са по Гърция, Англия, Шотландия и в селото никой не остава. Докато разговаря с нас, го викат да се подпише и да му дадат протокола за предадения тютюн. Показва ни го и виждаме средна цена 6,93 лева, даже няма и 7 лева, при положение че първото качество е над 10 лева.
На пункта на „Сокотаб“ пък да продаде своята продукция чакаше дядо Халил Летифов. Човек, познат на медиите от големите протести на тютюнопроизводителите отпреди няколко години. „Според мене цената е слаба, хората не са доволни. Спрямо разходите тази цена не може да ни се върже“, категоричен е дядо Халил.
В този момент в разговора се намесва и друг жител на Вълкосел. „Направи сметка. Примерно един тон тютюн го работи цялото семейство. Осигуровки не плащаме. Ако ги платим, ние сме вътре“, коментира земеделецът, който не се представи.
„Средно осигурителният доход за октомври е някъде 825 лева. Ако се осигуряваш на него, ще трябва да платиш 240 лева. За 12 месеца излиза по около 3000 лева за един човек. Затова никой не се осигурява, не стигат парите“, обяснява Мехмед Даутев.
„Ние искаме да се осигуряваме, но не можем. Защо и държавата да губи, и аз да губя, да не мога да се осигурявам“, допълни го Халил Летифов.
Мехмед пък обясни, че от един кашон тютюн производителите получават по 70-80 лева, а като отиде в цигарената фабрика, от него ще се направят 700 кутии цигари по 5 лева средна цена.
„Продавам по един тон тютюн. По-миналата година беше по 4 лева килограма, получих 4000 лева. Миналата година беше по 6 лева, получих 6000 лева, а тази година е 7 лева, ще взема 7000 лева“, сподели още Даутев.
„Как ще гледат младите тютюн тук? То всичко бяга. Младия човек не можеш да го задържиш тук. Моите деца всички избягаха. Не искат да стоят тук. Те са във Франция, занимават се със строителство. Тютюна не го искат. Даже и на нас не дават да го гледаме. Казват, че ще ни пращат пари, само и само да го оставим“, обясни ситуацията Халил. Той обясни, че гледа тютюн вече 40 години, а положението в сектора е започнало да се влошава преди 5-6 години.
„Между 1980 и 1989 година тютюнът вървеше средно между 5,40 и 6 лева, но оранта е била без пари и торът също. Осигуряваха ни даже. Кутията цигари беше 48 стотинки. Докато не се стигна до ситуацията преди 2 години да даваме рушвет да ни го купят за 3,80 лева“, спомни си още Мехмед Даутев.
Хората са категорични, че докато проблемите в сектор „Земеделие“ не се разрешат, селата в региона ще опустеят. Нови, хубави къщи ще останат празни, а младите хора няма да се върнат.
Кметът на селото Сюлейман Арунов преди време сподели пред „Струма“, че само една трета от жителите му са останали в родното си място. Другите са в чужбина и в други населени места в страната.
Статистиката е безмилостна. Броят на хората, които остават да живеят във Вълкосел, намалява, количеството произведен тютюн също. Ако преди 20 години там са произвеждали около 1300 тона, то сега се е сринало на 250 тона.
Жителите на селата около Гоце Делчев, в които все още се отглежда тютюн, се надяват проблемите им да се решат завинаги. В противен случай обезлюдяването ще продължи.
ЕРОЛ ЕМИЛОВ
